Решение № 1007 от 06.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 06.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 14122 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Д.С.С. и М.М.М. против ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ гр.София субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:

-за първата ищца сумата от 26 000лв., като частичен от 60 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 584лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2015г. до изплащането;

-за втория ищец сумата от 6000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2015г. до изплащането.

По молба на ищцата Д.С. и с определение от съдебно заседание на 04.06.2019г. е допуснато изменение по чл.214, ал.1 ГПК на предявения от нея осъдителен иск за неимуществени вреди чрез увеличението му на сумата 60 000лв.

Твърденията са за настъпило на

24.02.2015г. в гр.Банско пътно-транспортно произшествие между л.а.Опел Калибра с ДК №******управляван от Д.З.И., и л.а.Опел Корса с

ДК № ******, управляван от първата ищца Д.С., в който пътник бил втория ищец М.М.. Виновен за произшествието бил водачът на първия автомобил, осъден с влязло в сила решение от 11.05.2017г. по АНД № 221/2016г. по описа на РС-Разлог. Първата ищца твърди като последица от произшествието да е получила травматични увреждания-контузия в поясно-коремната област със счупване на напречния израстък на четвърти поясен прешлен; контузия на главата и лицето с оток и кръвонасядане под лявото око и скула; контузия и кръвонасядания на лявата раменна област и мищница; контузия и кръвонасядания на лявото бедро, поради които постъпила в болнично заведение за лечение. Поради продължаващи болки в увредените области впоследствие била на лечение още два пъти в болнично заведение. За продължителен период спазвала леглови режим и не можела да извършва пълноценно нормални дейности от ежедневието, поради което ползвала чужда помощ, изпитвала болки, имала оплаквания за световъртеж, главоболие, нарушено равновесие и гадене, при произшествието изживяла силен стрес и същото се отразило негативно и на емоционалното й състояние, съставляващи неимуществени вреди. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи от 584лв., съставляващи имуществени вреди. Вторият ищец твърди като последица от произшествието да е получил травматични увреждания-контузии и кръвонасядания на клепача на лявото око; контузии с кръвонасядания и травматичен оток на меките тъкани на лява мищница, ляв лакът и контузия на гръдния кош в ляво, от които претърпял болки и страдания.

За претърпените вреди всеки от ищците претендира заплащане на обезщетение от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, ведно със законната лихва от деня на произшествието до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението и двамата ищци да са били без поставени обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Допълнително навежда на съпричиняване от страна на първата ищца, която като водач на л.а.Опел Корса, предприела маневра обратен завой въпреки възприемането на приближаващия л.а.Опел Калибра и с отнемане на предимството му, както и пресякла непрекъсната разделителна линия на пътното платно, поведение в нарушение на установените ЗДв.П правила. Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между част от претърпените от ищцата болки и страдания и произшествието, както и за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.

На основание чл.219 ГПК по делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника Д.З.И.

Против него ответникът е предявил обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ за сумата 32 584лв., частично от 66 584лв., представляваща сбора от предявените от ищците искове с исковата молба за неимуществени и имуществени вреди, ведно с лихвите и разноските, които би бил осъден да заплати, както и присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба по този иск до изплащането и направените от него разноски. Твърденията са за възникнало право на регрес по посочената правна норма поради това, че Д.И. управлявал автомобила без да има правоспособност за управление на МПС. Обратният иск е предявен в условията на евентуалност в случай на уважаване исковете на ищците по чл.226, ал.1 КЗЗ /отм./.

Ответникът по обратния иск признава да е управлявал л.а. Опел Калибра при липса на правоспособност за това. Оспорва исковете на ищците по съображения идентични с тези на ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

По исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Д.З.И., като водач на л.а.Опел Калибра с ДК №******страна по който е ответникът. Застраховката е сключена и произшествието настъпило през 2015г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.

Не е предмет на спор настъпването на 24.02.2015г. в гр.Банско на пътно-транспортно произшествие между управлявания от застрахования л.а.Опел Калибра и управлявания от първата ищца л.а.Опел Корса, в който вторият ищец бил пътник на предна дясна седалка.

С Решение от 11.05.2017г. по НАХД

№ 221/2016г. по описа на РС-Разлог Д.З.И. бил признат за виновен за това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Опел Калбира нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДв.П-движил се в населено място със скорост 62-63км./ч. при ограничение от 50км./ч., както и управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.С., съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.1, алт.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. На основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание. Решението е влязло в сила на 26.05.2017г.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Постановеното в рамките на наказателното производство решение по чл.78а НК, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата-за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Деянието и в този случай е престъпление, независимо от естеството на наложеното наказание, поради което решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/. Предвид обвързващата сила на постановеното в наказателното производство решение, настоящият съд е длъжен да го зачете и да приеме за установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./. Като защитно средство целящо намаляване отговорността за вреди от деликт в доказателствена тежест на ответника е да установи в условията на главно и пълно доказване възраженията за принос на пострадалия.

От доказателствата по делото се установява, че произшествието настъпило при сумрак около 18ч., пътните условия били дъжд и мокър асфалт. Лек автомобил „Опел Калибра“ се движил по ул.Явор в посока към изхода на гр.Разлог. Другият автомобил „Опел Корса бил паркиран на пътното платно до тротоара пред дома на ищците на същата улица по посоката на движение на първия, които се качили в него и водачката Д.С. го привела в движение с предприемане маневра „обратен завой“. В момента на маневрата настъпил удар на предна дясна част на л.а.Опел Калибра в странична лява част на л.а. Опел Корса, който бил разположен почти перпендикулярно на пътното платно. След удара са завъртял около вертикалната си ос и извършил сложно ротационно-транслационно движение с преминаване през лентата за насрещно движение и качване на бордюра, обърнат почти на 90 градуса спрямо пътното платно с предната си част. От своя страна л.а.Опел Калибра се отклонил в дясно и след преминаване на 14м. от мястото на удара се установил в дясната лента за движение. Според заключението на САТЕ при предприемане маневрата „обратен завой“ от л.а.Опел Корса, другият попътно движещ се автомобил бил на разстояние около 44м. и със скорост на движение от 56.12км./ч.

При движение на л.а.Опел Корса със скорост от 12.20 км./ч. вещото лице определя опасната зона за спиране на 45.84м., която е с по-голяма дължина от отстоянието на двете превозни средства преди удара. В рамките на това отстояние от

44м., когато е възникнала опасността, водачите са имали видимост един спрямо друг. Сочи, че ако л.а.Опел Калибра се е движил с позволената за населено място скорост от 50 км./ч. опасната зона е 38.34м. и при аварийно спиране от страна на водача произшествието би било предотвратимо.

Съответно водачът на л.а.Опел Корса, след като е възприел приближаващото попътно превозно средство, е трябвало да изчака преминаването му и тогава да извърши маневрата безопасно.

С оглед горното съдът намира за основателно възражението на ответника за принос на ищцата Д.С., тъй като е допуснала нарушение на чл.44, ал.3 ЗДв.П, според която при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение /освен от най-лявата лента-ал.1/, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Поведението й е противоправно и обективно се намира в причинна връзка с произшествието и последиците от него. Съпоставено с поведението на застрахования, спрямо когото е налице влязло в сила решение по чл.78а НК, съдът приема, че и двамата водачи в равна степен носят отговорност, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определя съпричиняване от

50 %, с колкото следва да се намали дължимото й се обезщетение за вреди.

Не е спорно л.а.Опел Корса да е бил снабден с обезопасителни колани. Преки доказателства за това дали ищците са били с поставени такива или не към момента на произшествието не са събрани. Вещото по изслушаната СМЕ дава заключение, че с оглед механизма на произшествието и получените травматични увреждания ищецът М.М. е бил без поставен колан. В обратния случай пак би получил увреждания, но не в същия обем и вид. По отношение ищцата Д.С. вещото лице не дава заключение дали е била с или без колан. Същевременно експерта по САТЕ сочи, че ударът върху л.а.Опел Корса е бил страничен с последващо въртене и качване на бордюра, в каквато ситуация обезопасителен колан няма ефективно действие, защото не може да задържи тялото на водача и пътника и да ги предпази от удари в интериора на автомобила. Въз основа тези заключения, които по отношение втория ищец са и противоположни, и при липса на други доказателства, не може да се направи несъмнен и категоричен извод ищците да са били без поставени предпазни колани, поради което възражението на ответника за нарушение на чл.137а ЗДв.П е неоснователно.