Решение № 2431 от 10.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63259/2024
- Вид
- Решение № 2431
- Подписан
- 10.02.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 169092 от 19.11.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 183719 от 12.12.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 110009 от 11.07.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 45807 от 04.11.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 45813 от 04.11.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 37266 от 23.03.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 45271 от 08.04.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2431 гр. С., 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110163259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Н. С. Н., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1635,01 лева, представляваща ½ ид. част от главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „ДР“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 237,24 лева, представляваща ½ ид. част от мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., сумата в размер на 30,90 лева, представляваща ½ ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 6,52 лева, представляваща ½ ид. част от мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 16.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 25593/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно 1 правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът като наследник притежава за процесния период право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че е не е собственик на процесния имот поради извършена делба на същия. Сочи, че дори да се е водил собственик по документи, не е ползвал никога имота. Моли за отхвърляне на исковете.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД, като не взема становище.
С определение от 04.11.2025г. исковата молба в частта, с която са предявени искове срещу Т. С. С., е върната и делото е прекратено в тази част, доколкото същата не е подала възражение по чл. 414 ГПК в производството по ч.гр.д. № 25593/2024г. по описа на СРС, поради което искът срещу нея е недопустим.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 25593/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 21.05.2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Т. С. С. и Н. С. Н., да заплатят сумите, посочени в заповедта.
2
Длъжникът Т. С. е получила лично заповедта, като същата не е подала възражение, поради което спрямо нея заповедта е влязла в сила.
Заповедта е връчена лично на ответника Н. Н., като в законоустановения срок същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.
Не се спори между страните, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или 3 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно т.1 на ТР2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
По делото не се спори, че Н. С. Н. и Т. С. С. са придобили процесния топлоснабден имот в наследство от баща им Стоян Н. Стоилов при квоти по ½ идеална част. Същото се доказва и от представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.1999г., молба-декларация от 10.01.2001г., подадена от Ст. Ст., както и представеното решение № 20075253/18.01.2023г. по гр.д. № 21404/2020г. по описа на СРС, 168 с-в.
Спорен е въпросът, дали през процесния период ответникът Н. Н. е бил съсобственик, доколкото между страните е допусната съдебна делба и процесният имот е поставен в дял на сестра му – Т. С.. В тази връзка ответникът е представил решение 20075253/18.01.2023г. по гр.д. № 21404/2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 02.03.2023г., с което е извършена делба на притежаваните по наследство недвижими имот от Т. С. и Н. Н.. Видно от решението процесния апартамент № 70 е поставен в дял и изключителна собственост на Т. С., а в дял на Н. Н. е поставен друг недвижим имот. За уравняване на дяловете Т. С. е осъдена да заплати на Н. Н. сумата от 52 111 лева. Производството по съдебната делба приключва с конститутивно съдебно решение, с което се прекратява занапред, считано от влизане в сила на решението, съществуващата съсобственост и се замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, съразмерни на дяловете на съделителите.
Настоящото производство има за предмет облигационни претенции спрямо съсобствениците, произтичащи от договорни отношения по доставка на 4 топлинна енергия в качеството им на клиенти на топлинна енергия в период преди извършването на делбата, основани на придобитото от тях право на собственост по силата на наследственото правоприемство.
Отделно от това, съгласно трайната съдебна практика и разпоредбата на закона, правото на собственост върху възложения имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК възниква едва след кумулативното наличие на две предпоставки – влизане в сила на решението за възлагане и реално заплащане на определеното уравнение на дяловете в 6-месечен срок. Самият ответник Н. Н. посочва, че уравнението не е заплатено. Това се потвърждава и от разпореждане № 20107435/06.03.2024г. по гр.д. № 21404/2020г. по описа на СРС. Предвид това Т. С. С. не е придобила изключителното право на собственост върху възложения имот.
Предвид горното, съдът намира за установено, че през процесния период ответникът Н. Н. е бил собственик на процесния имот, като е притежавал ½ идеална част.
Възражението на ответника, че не е ползвал топлоснабдения имот, е неотносимо към спора. Задължението за заплащане на топлинна енергия възниква по силата на чл. 153 ЗЕ за собственика или носителя на вещно право на ползване върху имота, присъединен към топлопреносната мрежа, независимо от това дали същият фактически е обитавал или използвал имота.
Отговорността за заплащане на доставената топлинна енергия е обвързана с вещноправното качество на лицето, а не с начина и интензитета на ползване на жилището. Поради това неползването на имота само по себе си не освобождава ответника от задължението за заплащане на начислените суми за топлинна енергия и за дялово разпределение.
По делото не се оспорва от ответника количеството топлинна енергия, доставено в сградата и в процесното жилище и неговия размер.
Предвид гореизложеното искът за главница незаплатена топлинна енергия е доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за 5 топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в претендирания размер, доколкото същият не е оспорен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият възлиза на 478,48 лева, дължима от ответника в размер на 237,24 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdb835fb-75a7-4b55-9eda-7ad719af49a3