Решение № 203 от 29.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Стара Загора, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901065 по описа за 2021 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от В исковата молба се твърди, че ищцата М. ХР. М. е пострадала при ПТП на 26.08.2020г. при следната фактическа обстановка: МПС с рег. № ***, марка „***”, модел „***”, собственост и управлявано от СТ. ИВ. Л., ЕГН **********, с адрес в с. /адрес/, не спрял на пътен знак Б-2 /спри/ пропусни/ и ударил движещото се по пътя с предимство МПС с рег.№ ***, марка „***”, модел „***”, собственост и управляван от М. ХР. М., ЕГН **********, от гр.

/адрес/.

За пътнотранспортното произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 22 от 26.08.2020 г., издаден от РУ „Полиция” Казанлък.

При така описаното ПТП ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в следното:

Травматични увреждания в областта на главата, врата, гръдния кош и крайниците, лява колянна става, болки в областта на шийния и гръдния сегмент на гръбначния стълб и болки в челните области на главата; болки в областта на горната част на гръдната кост с охлузване и наличие на кръвонасядания оток на тъканите в областта на предната повърхност на лявата колянна става и контузна рана; разпръснат моторен и сетивен дефицит за раменния пояс и ръцете двустранно; изтръпване и слабост на раменете и ръцете, силно ограничени болезнени активни и пасивни движения на главата; главоболие; шийна имобилизация; лезия в заден рог на медиален менискус; плика синдром, синовитис генус екстра.

Непосредствено след гореописаното ПТП ищцата била прегледана от 1 медицински екип, изпратен от гр. Гурково, след което със санитарен автомобил е закарана в гр. Стара Загора, където е приета в Клиника по неврохирургия, от която е изписана след петденевен престой.

Поради продължителните болки и скованост в шията, изтръпване и слабост в раменете и шията, както и болки в лявото коляно, ищцата многократно търсила лекарска помощ, като посещавала медицински заведения в гр. С. и гр.С., в които да получи адекватна медицинска помощ.

Тъй като имала силни болки, както и страх от пътуване, се е налагало при всичките й посещения в болници да бъде придружавана от роднини и приятели. Освен това, по време на бум на заболели от коронавирус и се е налагало постоянно да ползва обществен транспорт и да посещава болнични заведения, което също повлияло негативно на психиката и, страхувала се от евентуално заразяване с Covid-19.

На значителна стойност били направените от ищцата транспортни разходи за предвижването й до медицински заведения, които тя не претендира за изплащане в настоящото производство. Прилага билетите за пътуване приложени към исковата молба с цел да докажат твърденията за множество пътувания извън населеното място, в което същата живее.

На ищцата били направени и множество изследвания, две от които се наложило да бъдат извършени чрез ядрено-магнитен резонанс.

Поради епидемичната обстановка в страната лекарите отказвали да приемат ищцата за преглед, което на първо място забавило лечението й, а освен това създало негативни емоции и изживявания за нея, тя се страхувала за бъдещото си здравословно състояние.

И към момента ищцата се притеснявала за здравословното си състояние в бъдеще, тъй като при последния извършен орто- травматологичен преглед, лекарят назначил медикаментно лечение, но разяснил, че ако не се повлияе от него и болките продължат, ще се наложи оперативна намеса.

Видно от приложената по делото лична амбулаторна карта, М. ХР. М. била напълно здрава млада жена, без никакви заболявания. След пътния инцидент това обстоятелство безвъзвратно се променило. Няколко месеца след инцидента се опалаквала от силни болки във врата, гърба, подбедрицата и лявото коляно, съпътствани с оток и болка в ставата. Поради силните болки във врата се налагло постоянно да носи шийна яка. И към настоящия момент ищцата твърди, че има подуване на коляното и изпитва болки в левия крак, който понякога рязко й се сковава и тя не може дори да го мръдне. Тези болки продължавали с дни, а понякога дори и със седмици. Главоболието също не е отминало и досега. Ищцата се страхувала от бъдещи усложнения на здравословното й състояние.

Поради силно влошеното си здравословно състояние ищцата излязла в продължителен отпуск по болест - от 27.08 до 15.10.2020 г. Това е станало причина за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя и. От една страна работодателят е искал да освободи ищцата поради дългия отпуск, а от друга страна самата М.М. не се е чувствала способна да работи поради 2 приема на силни лекарства, които влияят на концентрацията й.

Твърди се, че ищцата преживяла силна уплаха, която и към настоящия момент е в активна форма. От деня на пътно транспортния инцидент тя имала повишена тревожност, безпокойство, главоболие. След инцидента трудно е заспивала, тъй като често си припомняла инцидента и сънувала кошмари. Тъй като трудно се справяла дори с елементарни ежедневни задачи, се е наложило да се премести да живее при родителите си за период от около два месеца след инцидента. Твърди се, че и към настоящия момент М.М. се страхува да шофира и лесно се стряска от автомобили, особено при приближаване на кръстовища и пешеходни пътеки. Загубила апетит и няма желание за сексуални контакти. Преди инцидента ищцата нямала и един бял косъм на главата си, което се е променило поради силния стрес. Започнал силен косопад. Всичко това е повлияло негативно и в отношенията и с дългогодишния й партньор, с когото живеят на семейни начала.

Ищцата многократно е посещавала лекар във връзка с психическото си състояние. Поставена й била диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство и изписано медикаментно лечение, което тя спазвала, но въпреки това продължава да има тревожни мисли, свързани с пътния инцидент и е емоционално лабилна.

За справедлив размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, М.М. счита сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане. Посочва, че към момента са и изплатени 5 000 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, поради което същата претендира изплащането на останалите 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане.

В исковата молба се твърди още, че при така описаното ПТП ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в следното:

На първо място направени били разходи за лечение, изразяващи се в закупуването на медикаменти, заплащане на потребителски такси, както и пътни разходи, тъй като прегледите били извършвани в гр. С. и гр.С., а М.М. живее в гр. Т.. Посочва се, че общият размер на разходите за лечението на ищцата е 324.96 лева (триста и двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки). Към момента и били изплатени 141.35 лева обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди във връзка с проведено лечение, поради което същата претендира изплащането на останалите 183.61 лева (сто и осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане.

При гореописания пътен инцидент автомобилът на М.М. марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***, претърпял множество деформации. От ремонт или цялостна подмяна са се нуждаели: предна броня; цреден десен калник; преден десен фар; преден десен мигач; преден капак над двигател; панти на преден 3 капак; предни греди на шаси; радиатор; вентилаторна перка на радиатор; ходова част на автомобил; въздушен филтър; тампони на скоростна кутия; предни и задни вежди на калници; лява- предна вежда на калник; предна дясна врата; скоростна кутия; ръчна спирачка; преден десен горен и долен носач; десен амортисьор; двигател; стабилизираща щанга на преден мост; зъбна рейка; съд на охлаждането.

В резултат на пътния инцидент автомобилът на ищцата бил увреден до такава степен, че е било невъзможно използването по обичайното му предназначение, а ремонтно-възстановителните работи и подлежащите на влагане в ремонта части и материали се доближавали стойностно до пазарната цена на автомобила, поради което била налице т.н. тотална щета на същия. След размяна на кореспонденция с представители на ответното дружество, „ЗАД *” АД възприело същото становище, поради което издало Удостоверение изх. № 4627а/12.11.2020 г. за послужване пред сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - С. за прекратяване на регистрацията на л.а. „*** ***”.

В удостоверението изрично било записано, че застрахователното дружество е взело решение за ликвидиране на щетата като тотална и изплащане на обезщетение на собственика за тотална щета. Поради направеното изявление от страна на ответника, че щетата на автомобила е тотална, счита това обстоятелство по делото за безспорно.

Ищцата претендира обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна тотална щета на притежавания от нея лек автомобил в размер от 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/. Посочва, че ответникът изплатил сумата от 875 лева обезщетение за имуществените вреди, свързани с лекия автомобил, които според застрахователното дружество представляват 70% от действителната стойност на имуществото.

Ищцата заявява, че е съгласна, че действителната стойност на имуществото е 1 250 лева, но не е съгласна, изплатената стойност на автомобила да е едва 70 %. Регистрацията на автомобила била прекратена и същия бил даден за вторични суровини, за което била получена сумата от 80.10 лева. Тъй като автомобилът не е можел да стигне на собствен ход до пункта за предаване на вторични суровини, се наложило използването на транспорт, за който е заплатена сумата от 80 лева, т.е. не били реализирани каквито и да е облаги от предаването на скрап на автомобила си.

С оглед гореизложеното ищцата счита, че следва да бъде изплатена пълната сума от 1 250 лева имуществени вреди за лекия автомобил „*** ***”.

Предаването на автомобила на скрап не довело до неоснователно обогатяване на ищцата, напротив същата следвало да ангажира превоз, да заплати същия и да отдели времето си за предаване автомобила за скрап. Това нямало да бъде необходимо, ако не се е реализирал процесния пътен инцидент, поради което счита, че вредата в размер от 1 250 лева се явява в пряко-причинна връзка с настъпилия инцидент и същата следва да бъде изплатена изцяло от застрахователното дружество. По тази причина ищцата предявява сумата в размер на 375 лева (триста седемдесет и пет лева) за обезщетяване на имуществените вреди свързани с лек автомобил „*** ***”, ведно със 4 законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане.

С оглед гореизложеното, за справедлив размер на дължимото й се обезщетение за претърпените имуществени вреди, М.М. счита сумата от общо 558.61 лева (петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане.

Горните претенции били отправени до застрахователя „ЗАД *” АД и разгледани от него по застрахователни преписки № 0801-005253/2020-01, -02 и -03. Ответното дружество приело претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение както за имуществените, така и за неимуществени вреди за основателни, но счело същите завишени по размер.

Между ищцата и ответното дружество не било постигнато споразумение за размера на дължимите обезщетения, поради което на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ предявява настоящите искове, като моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД *” АД, ЕИК *******, гр. /адрес/ да заплати на М. ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/, сумите както следва:

35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), за претърпените от М. ХР. М. неимуществени вреди следствие на претърпян от нея пътен инцидент на 26.08.2020 г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя - 22.10.2020 г., до окончателното погасяване на задължението;