Решение № 1332 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100508782 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 7791 от 01.05.2025 г., гр.д. № 55490/2024 г., СРС, 56 с-в осъжда „Колект БГ“ АД да заплати на „Кредит Инвест Консулт“ ООД на основание чл. 100, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД сумата 19 550 лв., представляваща обезщетение, дължимо от цедента на цесионера поради несъществуване на вземането, прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., ведно със законна лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане и сумата 1 322,03 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Колект БГ“ АД. Счита, че цесионерът виновно бездейства, като не полага поголямата грижа на добър търговец и професионалист. Преди да сключи договора за цесия не извършва необходимите калкулации и проучвания при всички съдебни изпълнители и съдилища, относно подлежащото на прехвърляне вземане, включително дали е обект на принудително изпълнение.

Не е направил необходимото да встъпи или замести цедента в образуваните 1 изпълнително и съдебно производство в нарушение на чл. 8 от договора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът „Кредит Инвест Консулт“ ООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 100, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.

82 ЗЗД.

По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., ответникът по иска „Колект БГ“ АД прехвърля на ищеца „Кредит Инвест Консулт“ ООД срещу цена от 19 550,91 лв. вземанията, придобити чрез договор за цесия, сключен на 27.03.2020 г. с „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на „ДЗИ Банк“ АД, представляващи вземания по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ – покупка № Д0576/15.10.2007 г., с длъжник ЕТ „Сиал – С.Л.“.

Съгласно чл. 8 от процесния договор за цесия, след датата на влизането му в сила, по всички висящи или бъдещи производства във връзка с 2 вземанията или обезпеченията, в които продавачът взема участие към датата на влизане в сила, купувачът да замести продавача като страна в такова производство, а ако заместването е невъзможно, да встъпи във всички такива производства, като продавачът се задължава да му оказва необходимото съдействие. Във всички случаи (независимо дали купувачът е конституиран като страна по производството) купувачът се задължава да вземе всички необходими решения и въз основа на пълномощията от продавача да предприеме всички необходими действия в хода на тези производства, като продавачът следва да прекрати фактически участието си в производството след датата на влизане в сила и купувачът да остане изцяло отговорен за хода и резултатите от производството. Всички ползи, разходи, разноски или вреди от такова производство, включително окончателното съдебно решение или изпълнително нареждане или изпълнителен лист, издаден в полза на или срещу продавача във връзка с това производство, са в полза на или за сметка на купувача.

В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, продавачът да предаде на купувача документите за вземанията 10 дни от влизане в сила на договора.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора, продавачът декларира и се задължава да отговаря спрямо купувача до размера на получената продажна цена за прехвърлянето на вземането, както и че към датата на влизане в сила по отношение на вземанията, които той прехвърля по договора, същите съществуват, не са погасени на каквото и да е основание и подлежат на принудително изпълнение и обезпеченията на тези вземания съществуват към датата на подписване на договора.

Спорно по делото е доколко ответникът е изправна страна по задължението си, произтичащо от чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора, а ищецът по задължението, визирано в чл. 8 от договора.

С влязло в сила решение № 653/28.03.2022 г., гр.д. № 5860/2021 г., СГС, I-7 с-в, се признава за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ЕТ „Сиал – С.Л.“ не дължи на „Юробанк България“ АД сумата 198 607,89 лв., от които сумата 95 005,64 лв. – главница по горния договор за кредит, сумата 82 799,66 лв. - законна лихва за забава през периода 16.11.2011 г. – 08.06.2020 г., сумата 20 802,59 лв., включващи сумата 16 484,75 лв. – договорна лихва и сумата 4 114,05 лв. – разноски по ч.гр.д. № 4811/2011 г., РС – Пазарджик, 3 сумата 198,79 лв. – такси, което вземане е предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20199040401011, ЧСИ рег. № 904 КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В мотивите на решението е прието, че за вземането, предмет на изпълнителния лист от 18.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4811/2011 г. на РС Пазарджик, въз основа на който е образувано горното изп. дело № 20199040401011, ЧСИ рег. № 904 КЧСИ, погасителната давност е изтекла на 30.08.2018 г., а изпълнителното производство е прекратено поради настъпила премция.

Решението е постановено с участието на настоящия ответник и цедент „Колект БГ“ АД в качеството му на трето лице помагач на ответника по приключилото дело и негов праводател „Юробанк България“ АД. Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК, постановеното решение има установително действие, поради което „Колект БГ“ АД е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението в установителната част в отношенията си с насрещната страна ЕТ „Сиал – С.Л.“. Съобразно чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК, съдебните мотиви обвързват подпомагащата и подпомаганата страна.

В подкрепа на установените в мотивите на решението факти е представеното по настоящото дело удостоверение с изх. № 7799/24.02.2025 г., ЧСИ рег. № 904 КЧСИ. От него се установява, че по изпълнителния лист първоначално е образувано на 20.06.2012 г. изп. дело № 20125220401324, ДСИ при РС - Пазарджик. На 10.01.2018 г. Същото на 10.01.2018 г. е изпратено на ЧСИ Х.П., като е образувано изп. дело № 20189040400017, прекратено на 12.06.2018 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради перемпция. На 05.11.2019 г. е образувано изп. дело № 20199040401011 при същия ЧСИ. На 26.10.2020 г. съобразно чл. 429 ГПК за взискател на мястото на „Юробан България“ АД е конституиран настоящия ответник „Колект БГ“ АД, като негов цесионер по договора за цесия от 27.03.2020 г.

Делото е прекратено на 10.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 5860/2021 г. на СГС.

От обсъдената фактическа обстановка се формира извод, че към момента, когато възниква облигационната обвързаност между страните от цесионно правоотношение с договора от 22.02.2022 г., ответникът знае за образуваното гражданско дело с предмет установяване по реда на чл. 439 ГПК 4 недължимост на вземането по договора за кредит, цедирано в полза на ищеца.

Към момента на договарянето е доведено до знанието на ответника, че на 08.02.2022 г. приключват устните състезания и делото е обявено за решаване по съществото на спора. Известно му е, че вземането е погасено по давност на 30.08.2018 г. Въпреки това, ищецът в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора, пропуска да декларира, че прехвърленото вземане е погасено по давност, не подлежи на принудително изпълнение и неговата дължимост е предмет на исково производство, чиито устни състезания са приключени.

Противно на оплакванията в жалбата, ищецът е изправна страна в правоотношението. Към момента на договарянето не е уведомен от цедента за несъбираемостта по принудителен ред на прехвърляното вземане и за наличието на висящо исково производство за признаване на неговата недължимост, в съответствие с чл. 12, ал.1, т. 1 от договора, нито са му представени документи в тази връзка до 10 дни от договарянето – чл. 6, ал. 1 от договора. В резултат, цесионерът не е бил длъжен в по-ранен момент, по време още на преддоговорните отношения да проявява грижата на добрия търговец и проучва при всички съдебни изпълнители и съдилища дали събирането на вземането е предмет на конкретно изпълнително или съдебно производство. По време на подписването и при действие на договора за цесия, ищецът не би могъл да участва, било чрез встъпване или заместване по смисъла на чл. 8 от договора, в никое от по-рано образуваните изпълнителни дела, които са прекратени, както и в исковото производство с даден ход по същество.

Неизпълнението от ответника, като цедент, на неговото основно задължение по чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора за цесия да декларира пред ищеца и цесионер, всички обстоятелства във връзка с правния и изпълняем статут на прехвърленото вземане, както и по чл. 6, ал. 1 да представи съответните документи в 10-дневен срок след подписването, е съществено, защото е от значение за точен анализ от цесионера на правните характеристики на вземането във връзка с мотивацията за облигационно обвързване и изпълнение на договорни задължения по чл. 8. При условията на чл. 100, ал. 2 ЗЗД следва да се ангажира отговорността на цедента за несъществуване на вземането по време на прехвърлянето, в размер на получената цена за цесията от 19 550,91 лв. Искът с правна квалификация чл. 100, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД следва да се уважи, като основателен.

5

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.

25, ал.1 НЗПП има право на сумата 153 евро - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7791 от 01.05.2025 г., гр.д. № 55490/2024 г., СРС, 56 с-в.

ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 да заплати на „Кредит Инвест Консулт“ ООД, ЕИК 206073701, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Софроний Врачански“ № 1, ет. 3, ап. 5 сумата 153 евро - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6