Решение № 794 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100503490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на В. Б. К., чрез процесуален представител – адв. И. Н. срещу решение № 22 494/ 11.12.2024 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 17 718/2024 г., с което е отхвърлен заявения от нея иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 4/6 част от следните суми: 2 521, 46 лв. – доставена топлинна енергия през периода м. 05.2013 г. – м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 582, 69 лв. за периода 15.08.2014 г. – 07.08.2017 г., сумата от 13, 92 лв. – такса дялово разпределение през периода м. 05.2013 г. м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 3, 17 лв. за периода 15.08.2014 г. – 07.08.2017 г. и сумата от 112, 42 лв. – съдебни разноски, предмет на изпълнителен лист, издаден на 19.12.2017 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 26.09.2017 г. по ч.гр.д. 56 182/2017 г. по описа на СРС, 44 състав, поради последващо погасяване по давност на вземанията.

1

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Изложени са съображения, че липсвало проведено съдебно производство с влязло в сила решение, поради което не били налице законовите основания за прилагане на петгодишната давност, поради което очевидно била приложима кратката тригодишна такава. Твърди се, че съгласно константната съдебна практика, налагането на запори, които не са довели до запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че такива не са осъществени не прекъсват давността, а съставляват действие, насочено към издирване на имущество на длъжника. Не можели да бъдат ценени като правни действия и поискания изпълнителен способ – запор на трудовото възнаграждение, а това било проучване на имущественото състояние. Твърди се, че в настоящия случай многократно било извършвано едно и също действие, а именно налагане на запор, което действие е единствено за удължаване на погасителната давност. Твърди се, че самата молба на взискателя не отговаряла на закона, тъй като не съдържала конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано, поради което не прекъсвала давността. Заявени са съображения, че СРС не съобразил, че в случая имало двугодишно бездействие на кредитора, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. С.Х., в който са развити съображения относно правилността на постановеното от СРС решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено. Претендират се и сторените разноски в производството, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в отговора.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на 2 ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/, съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания, поради което не могат да бъдат споделени възраженията, заявени в жалбата за приложимост на кратката тригодишна давност.

С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на 3 парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения на 19.12.2017 г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 1704/2018 г. по описа на ЧСИ – Н.М..

Видно от приложения препис от изпълнително дело, по същото са отразени /на гърба на изпълнителния лист/последователни плащания от страна на длъжника като последното отразено такова е от 02.09.2019 г.

На 29.05.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника.

С писмо от 06.06.2018 г. работодателят на длъжника е посочил, че не може да наложи запор върху трудовото възнаграждение, предвид нормата на чл. 446 ал.1 от ГПК с оглед на факта, че същата получава нетно възнаграждение в размер на 409, 99 лв. При тези данни по делото не могат да бъдат съобразени възраженията, заявени в жалбата, че не било съобразено наличието на несеквестируемо имущество при налагане на запора.

Със заявление от 29.06.2018 г., друг длъжник по изпълнителното дело Бисер Георгиев Кръстев е декларирал, че ще погаси цялото задължение по делото включително частта на В. К. и тази на Л.М..

На 02.04.2019 г., 19.07.2019 г., 02.09.2019 г. по сметка на ЧСИ са постъпили три суми от по 50 лв. касателно задълженията на В. К..

На 29.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците по делото.

С разпореждане от 09.11.2020 г. от ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на В. К., който ще се състои на 15.03.2021 г. от 13.00 ч.

На 14.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудови договори на длъжниците, както и опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи.

С разпореждане от 03.08.2022 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на В. К. за 21.10.2022 г. от 10.00 ч.

С разпореждане от 30.01.2024 г. ЧСИ е насрочил нов опис на движимите вещи на В. К. за 30.04.2024 г. – 09.00 ч.

Исковата молба по настоящото дело е депозирана на 28.03.2024 г.

4

Съобразно задължителните указания, дадени с т.3 на ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС молбата на кредитора за изпълнение трябва да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов давностен срок /в този смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д. 3954/20 г. на Трето ГО на ВКС/. Поради което възраженията, че описът на вещи целял проучване имущественото състояние на длъжника и не представлявал изпълнителен способ не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Не могат да бъдат споделени и възраженията, касаещи редовността на молбата на взискателя, тъй като не съдържала описание на движимите вещи, предмет на описа, тъй като същите не намират законодателна опора, предвид нормата на чл. 426 ал.2 от ГПК. Не намират и законодателна опора възраженията, че бил прилаган последователно един и същ изпълнителен способ, доколкото законодателят не въвежда ограничения, а описа на движими вещи е правно регламентиран и допустим изпълнителен способ.

При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по изпълнителното дело са предприемани регулярни изпълнителни действия като промеждутъка между всяко от тях е по -малък от две години и всяко от тях на свой ред е прекъсвало давността. Последното предприето такова, при ангажираните от страните доказателства е от 30.01.2024 г. – 2 месеца преди депозиране на исковата молба по настоящото дело в съда, когато погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД.

Поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, а заявените възражения във въззивната жалба за перемирано изпълнително производство не намират обективна опора в ангажираните от страните доказателства.

5

Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 200 лв. – разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, предвид заявеното своевременно искане и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по него процесуални действия.

Предвид Закона за въвеждане на еврото в РБългария сумата следва да се присъди в еврово изражение, а именно 102, 26 евро.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 494/ 11.12.2024 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 17 718/2024 г.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** – адв.

И. Н. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 102, 26 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6