Решение № 4979 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4979 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330122035 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Панайот Волов” № 29, ет. 3 против А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника договор за паричен заем, по силата на който на последния била предоставена в заем сумата от 3000 лева, платима на 12 месечни вноски, ведно с дължимата договорна лихва, която била в размер на общо 598,68 лева.

Съгласно клаузите на договора, ответникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заявителя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки, в предвидения в договора срок. В тази връзка на **** г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, бил сключен договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да върне заемната сума, поради което дружеството – гарант „Файненшъл България“ ЕООД, извършило на ***** г. плащане по гаранцията към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в общ размер на сумата от 3763,63 лв.

На основание сключения Договор за предоставяне на гаранция, ответникът дължи законна лихва върху заплатената от гаранта главница. Така ответникът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД непогасената от него главница, договорна лихва и законна лихва от датата на погасяване на дълга към „Изи Асет Мениджмънт“ АД до депозиране на заявлението в размер на 427,69 лв., както и до окончателното изплащане на главницата. По договора за паричен заем ответникът извършил плащания в общ 1 размер на сумата от 263 лв., като падежната дата на договора била 14.01.2023 г. Твърди се, че от тогава до датата на подаване на заявлението и настоящата искова молба не е последвало плащане от страна на ответника. Твърди се, че основанието, на което заявлението по чл. 410 и настоящата искова молба се подават от ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.02.2023 г., по силата на които вземанията по процесния договор за заем са прехвърлени на ищеца.

За събиране на съответните суми било образувано частно гр. дело № 5199/2024 г. на ПдРС, XХV гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3000,00 лева /три хиляди лева/ - главница по Договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между А. Г. А. и „Изи Асет Миниджмънт“ АД, ведно със законна лихва от завеждане на заявлението на 17.11.2023г. до окончателното изпащане на вземането, 598,68 лева /петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 18.02.2022г. до 14.01.2023г., 427,69 лева /четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ - законна лихва за периода от 15.01.2023г. до 27.10.2023г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с която оспорва същата като недопустима и неоснователна.

Заявява, че ищецът не е активно и пасивно легитимиран да предяви иска, тъй като длъжникът не бил уведомен за извършената цесия. В тази връзка моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Излага, че съдът е длъжен да следни служебно за нищожността на договора по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Моли процесният договор за кредит да бъде прогласен за нищожен, в частност клаузите на т. 6 и 7. По въпроса кога уговорената в договора неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави е налице задължителна практика. Поддържа, че предвидената договорна лихва е много над обичайния размер на лихвата за такъв вид кредит – 35%, който надхвърля 10 пъти фиксирания среден лихвен процент за страната към 2022 г., което противоречи на морала и добрите нрави – респ. клаузата е нищожна. Предвидената лихва води до многократно нарастване на дълга, при което целеното със същата стимулиране на кредитополучателя за реално изпълнение на задълженията му се обезсмисля и се превръща в способ за неоснователно обогатяване за заемодателя.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложното ч.гр.д. № 5199/2024г. по описа на Пловдивския районен съд, 25-ти гр. състав, в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2652/22.03.2024г. за следните суми: 3000 лева главница по Договор за паричен заем № *****/**** г. сключен между А. Г. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 598,68 лева договорна лихва за периода от 18.02.2022г. до 14.01.2023г., 427,69 лева законна лихва за периода от 15.01.2023г. до 27.10.2023г., както и сумата от 80,53 лева разноски за държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото е представен договор за паричен заем № ****/**** г. сключен между А. Г. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който е посочено, че на ответника се предоставя в заем сумата от 3000 лева, която следва да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 598,68 лева на месечни вноски, всяка в размер на 299,89 лева. съгласно клаузите на договора заемателят се задължава в 3-дневен срок да предостави някое от посочените в договора обезпечения, в която връзка е представен Договор за предоставяне на гаранция със същата дата и номер между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД срещу възнаграждение за гаранта в размер на 2701,32 лева платимо разсрочено заедно с всяка погасителна вноска по заема.

Между страните е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по процесния договор за заем е дължима главница в размер на 3000 лева, че начислената договорна лихва е в размер на 427,68 лева за посочения в исковата молба период, както и датата на която е извършено последното плащане по договора14.01.2023г. Няма спор също, че по договора ответника е заплатил сумата от общо 263 лева.

Видно от приложеното на л. 41 от делото платежно нареждане „Файненшъл България“ ЕООД е превело по банков съд на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за кредит сумата от общо 3763 лева в качеството си на гарант.

С Приложение № * от **** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от **** г. задълженията са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД..

Представено е потвърждение за сключена цесия на осн.чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и Приложение № * към договора за цесия, в което фигурира вземането срещу ответника, произтичащо от процесния договор за кредит. По силата на представеното пълномощно, „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, за което няма данни да е достигнало до адресата. Като приложение на исковата молба обаче то следва да се счита за редовно връчено на ответника чрез назначения от съда особен представител, в която насока има константна и многобройна съдебна практика.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на 3 императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.

След неговия анализ, съдът констатира съществени нарушения.

Не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.

Съгласно договора, за заемополучателя възниква задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане, за което е представена справка – извлечение от системата на кредитора за о.с.з. /л.41/.