Решение № 9298 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9298 гр. С., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110149571 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 693.10 лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, включително 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4 512.52 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 20.10.2022 г. до 20.10.2025 г. Претендира разноски.

Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД твърди в исковата си молба, че на 04.12.2024 г., около 20.30 ч., в гр. П.Т., на ул. „В.Т.“ до № *, е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „Х.Т.“ с рег. № ******** и л.а.

„С.К.“ с рег. № *********.

Твърди се, че лек автомобил марка „Х.Т.“ с рег. № ******** МА е бил паркиран на посочения адрес. Според ищеца, водачът на лек автомобил марка „С.К.“ с рег. № *********, при предприемане на маневра „тръгване“ от спряло състояние, не се е съобразил с пътната обстановка и не е спазил необходимата дистанция, в резултат на което е реализирал удар в паркирания автомобил „Х“.

Ищецът посочва, че вследствие на удара на паркирания автомобил са нанесени значителни материални вреди в предната му част. Събитието е документирано с Двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2024 г., подписан от двамата водачи, в който водачът на „С.К.“ е признал вината си.

Ищецът обосновава активната си легитимация с наличието на валидна 1 имуществена застраховка „Каско на МПС“ за увредения автомобил „Х.Т.“ (полица № ********), валидна към момента на събитието. Сочи се, че към датата на инцидента виновният автомобил „С.К.“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД (полица № ******). Въз основа на извършен оглед, опис на претенция и представени фактури за ремонт в официален сервиз, ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 678.10 лева и е направил ликвидационни разноски от 15.00 лева (общо 11 693.10 лева) с плащане от 13.03.2025 г. Ищецът твърди, че на основание чл. 411 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата. Твърди, че отправил регресна покана, получена от ответника на 21.03.2025 г., но плащане не е последвало.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно механизма на ПТП. Ответникът твърди, че в исковата молба липсва пълно и ясно описание на разположението на автомобилите преди и към момента на удара. Изрично оспорва вината на своя застрахован - водача на л.а. „С.К.“ К И.. Ответникът навежда твърдения за коренно различен механизъм на произшествието, като заявява, че не водачът на „С.К.“ е предприел неправилна маневра, а именно водачът на ищцовия автомобил „Х.Т.“ - К. Г., е извършила неправомерна и неподсигурена маневра (завиване/отклонение наляво), ставайки причина за произшествието.

Ответникът оспорва верността и доказателствената стойност на представения Двустранен констативен протокол, като твърди, че той е частен свидетелстващ документ и не обвързва съда, като подчертава, че в протокола липсва описание на механизма и ясно поемане на вина. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички описани щети и конкретното ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на 2 договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „С.К.“ с рег. № ********* е била застрахована при ответника. Не е спорно, че МПС „Х.Т.“ с рег. № ******** МА е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в размер на 11 693,10 лева, както и че относно увреденото МПС „Х.Т.“ с рег. № ******** МА е налице валиден договор за застраховка „Каско“, като ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск.

По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2024 г. От него се установява индивидуализацията на участниците в ПТП, а именно К. И. и К. Г.. От графичното изображение се установява пространствено позициониране на л.а. „Х.Т.“ като паркиран автомобил, а л.а.

„С.К.“ – като извършващ маневра на заден ход, като в поле 14 водачът на л.а.

„С.К.“ е посочил, че е виновен за настъпилото ПТП.

От приложеното по делото Заявление за изплащане на обезщетение от 05.12.2024 г. и Описи на щетите от 05.12.2024 г. и 18.12.2024 г. се установява, че Заявлението е подадено незабавно на следващия ден след събитието.

Описите подробно локализират щетите в предната лява и централна част на л.а. „Х.Т.“ (предна броня, ляв фар, маска, капак), което напълно съответства на посочените зони на контакт в ДКП.

От приетата по делото Фактура № ******* от 14.02.2025 г., издадена от „ЕС Транс“ ООД на стойност 11 678.10 лв. с ДДС се установяват реално извършените разходи по отношение на вложените части за ремонт на лекия автомобил „Х.Т.“ (ляв фар, предна броня, решетка, радиатор "Intercooler" и др.).

От приложеното платежно нареждане от 13.03.2025 г., се установява извършеното плащане от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД към сервиза възложител, в размер на 11 678.10 лв.

По делото е приета и Регресна покана за заплатената сума до ответника, която е получена от него на 21.03.2025 г.

Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е размерът на последните.

За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.

От показанията на разпитаната свидетелка К. Г. се установява че на 04.12.2024г. нейният автомобил "Х.Т." е бил паркиран пред дома й в град П.Т. когато тя е чула силен шум от удар и след като е слязла при колата е видяла 3 друго превозно средство с две момчета като едното от тях на име К. се е легитимирало, като водач и е признало, че е блъснало нейния автомобил по невнимание. Описва щетите п лекия си автомобил, а именно по предната лява част на паркираната кола, изразяващи се в паднала броня счупен фар и други вътрешни увреждания, за което веднага е извикана полиция и е попълнен двустранен протокол.

От показанията на свидетеля К. И. се установява, че на 04.12.2024г. същият е участвал в пътнотранспортно произшествие в град П.Т. в близост до парк „С“. Спомня си, че по това време вече е било тъмно и след като е отишъл до близкия магазин, за да вземе цигари на баща си се е качил в управлявания от него лек автомобил „С.К.“, при което е включил на задна предавка и е ударил паркираната на известно разстояние зад него кола. Свидетелят признава, че поради тъмнината не е видял спрялото превозно средство и допълва, че след удара е констатирал щети изразяващи се в счупена пластмасова лайсна по джипа и по големи поражения по своята кола представляващи пукната задна дясна броня. Потвърждава, че лично е положил подписа си върху двустранен констативен протокол за произшествието.

Съдът цени показанията на свидетелите, като еднопосочни и непротиворечиви, като напълно изясняват механизма на произшествието.

Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено. Вещото лице установява, че към момента на удара, лекият автомобил „Х.Т.“ с рег. № ******** МА е бил в състояние на абсолютен покой – паркиран правомерно в град П.Т., на ул.

„В.Т.“ пред № 2, в непосредствена близост до парк „С“. В същото време водачът на лекия автомобил „С.К.“ с рег. № ********* е предприел маневра „движение на заден ход“ при включена задна предавка, след потегляне от спряло състояние пред търговски обект. Експертът описва пътната обстановка като усложнена единствено от фактора на денонощието, като инцидентът е реализиран в тъмната част от денонощието, при намалена осветеност, което е изисквало от маневриращия водач повишено внимание и прецизно наблюдение на пътната зона зад него.

Експертизата дефинира скоростите на двете превозни средства, като посочва, че скоростта на паркирания „Х.Т.“ е била 0 км/ч. Скоростта на лекия автомобил „С.К.“ при движението му назад е била ниска – в границите на 5-10 км/ч, което е напълно обичайно при извършване на маневри в градски условия и паркинг зони. Въпреки ниската скорост, поради разликата в масите на двата автомобила и специфичната конфигурация на контактните зони, кинетичната енергия на маневриращия автомобил е била напълно достатъчна да предизвика дълбоки деформации в предната част на увредения автомобил.

Вещото лице анализира контактната точка и зоните на застъпване между двете превозни средства, като посочва, че за водача на автомобил „С.К.“ първоначалният контакт е локализиран в неговата задна дясна габаритна част, вследствие на което била пукната задната броня. За увредения 4 автомобил „Х.Т.“ първоначалният контакт е поет в неговата предна габаритна част, приоритетно вляво (ляв фар, предна броня, декоративна маска и разположените зад тях вътрешни детайли).

Експертът установява пълно геометрично съответствие между деформациите по двата автомобила. Височината на задната броня на „С“-а напълно съвпада с равнището на проникване и зоната на разрушаване на предната лява броня и фара на „Х“-я. Това категорично опровергава общото оспорване на ответника за липса на идентичност и съвпадение на следите от контакта.

Вещото лице отговаря и на въпроса за предотвратимостта на удара, като по категоричен начин, разграничава отговорността на двамата водачи, като за водача на паркирания „Х.Т.“ вещото лице сочи, че произшествието е било обективно и технически непредотвратимо. Автомобилът е бил статичен, правомерно позициониран, а самият водач изобщо не се е намирал в него, което изключва всякаква възможност за реакция или маневра за избягване на удара. Вещото лице посочва, че за водача на „С.К.“ произшествието е било напълно предотвратимо, като допълва, че ако водачът бе проявил необходимата концентрация, бе боравил правилно с уредите за управление и бе използвал ефективно огледалата за обратно виждане за контролиране на зоната зад автомобила, той е имал техническата възможност да види спрения зад него бял джип и да преустанови движението си преди реализирането на сблъсъка. Пътната ситуация не е съдържала изненадващи или непредвидими елементи, които да оправдаят допускането на удара.