Решение № 967 от 29.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110203098 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Е. Г. П., ЕГН ********** от гр. Варна срещу Заповед №436зз-407/16.07.2021г., издадена от мл.инспектор КР. Т. Н. -полицейски орган при Второ РУ- ОД на МВР гр.Варна.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради което била нищожна, а в условията на евентуалност - незаконосъобразна, като същата се намирала в разрез със ЗМВР, Конституцията на Република България и международните актове, защитаващи човешките права. Сочи се, че жалбоподателката не е оказала съпротива, но въпреки това била отведена насилствено от четирима полицейски служители в сградата на Второ РУ-Варна. Твърди се, че и бил отказан контакт с адвокат, били и иззети вещи, които не били описани в протокол. Отказан и бил тест за наркотици, не била тествана с дрегер. Били и иззети документи. Заповедта не й била връчена по надлежния ред.

Липсвали фактически мотиви за издаване на процесната заповед. В случая не било 1 ясно защо било прието, че лицето е свързано по някакъв начин с противоправно деяние. Липсвали доказателства за съпричастност на задържаната към престъпление.

Нарушен бил един от основните принципи на административното производствопринципа на съразмерност. В заключение се моли за отмяната на оспорената заповед.

Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуални представители. В първото съдебно заседание от адв.Д., а в последното от адв.И., които поддържат жалбата и молят за отмяна на заповедта. В пренията си по съществото на спора, адв.И. счита, че при анализа на всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства не се установява по безспорен и категоричен начин сочената в оспорената Заповед за задържане фактическа обстановка, която да е наложила издаването на същата. Не можело да се направи обоснован и категоричен извод, че е било необходимо задържането на жалбоподателката, с което да се предотврати възможността тя да извърши престъпление, да се укрие и спрямо нея да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Отделно от горното счита, че по един категоричен начин била прегазена целта на Закона.

Ответникът по жалбата – полицейски орган при Второ РУ- ОД на МВР гр.Варнамл. инспектор Н., чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения административен акт. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №365з-1892/01.04.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна ответникът - младши инспектор К. Т. Н. бил назначен на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, считано от 07.04.2021г.

За времето от 20.00ч. на 15.07.2021г. до 08.00ч. на 16.07.2021г. Н. бил назначен в наряд при Второ РУ-Варна, като автопатрул с позивна 211, съвместно със свидетеля Н.Б. /полицай в същата група/. Съгласно утвърдения наряд, двамата осъществявали патрулно постова дейност в централната част на гр.Варна, като носели униформено облекло с обозначителни знаци на МВР и ползвали потрулен автомобил на полицията.

В ранните часове на 16.07.2021г. свидетелките Ц.Ч. и П.Д. се намирали пред 2 заведение „Мартини бар“, находящо се в гр.Варна, на ул.“Никола Михайловски“ №24.

Двете свидетелки възприели шум от форсиране на двигател и забелязали как лек автомобил, червен на цвят, с марката „Мицубиши“ се движел напред-назад по улицата, като подавал рязко газ, после спирал рязко, като с действията си застрашавал движението и паркираните автомобили.

В същото време, ответникът и св.Б. се намирали в районна на бул.“Чаталджа“. Там те били сигнализирани от неустановен по делото водач на таксиметров автомобил, че по- надолу по булеварда лек автомобил се управлява неадекватно, като се движи на зиг-заг. Двамата служители на реда се отправили към посоченото им място и забелязали посочения лек автомобил, който в това време се управлявал неадекватно.

Поради това полицейските органи решили да извършат проверка на водача. Подали светлинен и звуков сигнал и водачът на автомобила спрял по средата на пътното платно. Органите на реда се приближили до автомобила и установили, че той се управлява от жена. Представили се и поискали документите за самоличност. В хода на проверката установили, че в автомобила има разхвърлени чаши, както и кенче с бира, а водачката лъхала на алкохол. От предоставените документи била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателката Е.П.. На последната било разпоредено да излезе от превозното средство, но същата се възпротивила, като попитала полицаите защо се занимават с нея. Било и обяснено, че се извършва проверка, като била попитана дали е употребила алкохол. В този момент П. започнала да крещи и да обижда органите на реда като ги нарекла „олигофрени“, „грозници“, „боклуци“, както и да ги псува и да заплашва. Направила опит да напусне проверката, като се отдалечила в посока „Мартини бар“, но била застигната от органите на реда и върната на място.

Действията на полицейските органи, както и тези на жалбоподателката, отправените от последната обиди и псувни спрямо органите на реда били възприети от двете свидетелки Ч. и Д..

На място бил извикан и екип на сектор ПП-Варна, с оглед тестване на П. за употреба на алкохол. Същата отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство.

Тогава ответникът Н. пристъпил към задържане на П., като и поставил белезници и обяснил, че има право на адвокат и медицинска помощ. П. била отведена до сградата на Второ РУ-Варна, където били оформени документите по задържането . По пътя към РУ тя продължила да обижда и псува полицаите.

Във Второ РУ ответникът Н. съставил срещу Е.П. Заповед №436зз-407 /16.07.2021г. за задържане за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в графата основание за задържане вписал, че я задържа във връзка с чл.325 от НК, като посочил, че я задържа за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Конкретизирал и в какво се изразяват 3 действията

, като посочил , че обижда униформени служители на МВР на бул.“Чаталджа“ пред бар „Мартини“ със следните думи извикани на висок глас : „еби си майката, олигофрен, ти еба путката майна“. В заповедта бил вписан час на задържане 01.30ч.

Жалбоподателката П. отказала да подпише заповедта за задържане и да получи препис от нея, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.

След задържането , на основание чл.80 от ЗМВР бил извършен личен обиск на П. от полицейски орган от същия пол- св.М., като жалбоподателката отказала да подпише и съставения протокол за обиск, което обстоятелство било удостоверено с подпис на свидетел.

На Е.П. била представена за подпис и декларация във връзка с правата да ползва адвокатска защита, относно нуждата от медицински преглед, относно наличие или липса на здравословни проблеми, която тя отново отказала да попълни и подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

На 16.07.2021г. в 07.00ч. П. била освободена, като отказала да подпише разписката за връщане на иззетите от нея при обиска вещи .

На 23.07.2021г. в 15:20ч. Е.П. подала по имейл жалба в АдмС-Варна срещу процесната заповед. Впоследствие жалбата ѝ била препратена до компетентния съд.

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от Второ РУ ОД на МВР Варна с писмо от 28.09.2021 год., се съдържат: заверени за вярност копия от заповед за задържане на лице № 436зз-407 от 16.07.2021г., с която е разпоредено задържане за 24 часа на Е. Г. П., протокол за личен обиск от 16.07.2021г. на Е.П., декларация от 16.07.2021г. изхождаща от Е.П., разписка за приетите вещи и пари на задържано лице № 436р-26556 от 16.07.2021г. и разписка за върнатите вещи на Е.П.; информационна карта за дейността на наряда № В 118266; доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП 211 за времето от 20.00-08.00 – 15.07.2021г.; разстановка на силите и средствата за изпълнение на ППД на 15.07.2021г.; докладна записка изготвена от Мл. инспектор К.Н. от 16.07.2021г.; докладна записка изготвена от Мл. полицейски инспектор Л. П., постановление на РП – Варна за образуване на ДП от 30.08.2021г.

В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за длъжността на ответника по жалбата удостоверение издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че Н. е назначен на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, считано от 07.04.2021г.

По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която по случая на 30.08.2021г. в РП-Варна е образувано ДП №859/21г. за престъпление по чл.325, ал.2 4 вр.ал.1 от НК, като към 11.11.2021г. по него няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.

По делото са изслушани обясненията на мл.инспектор К.Н. и са разпитан като свидетели Ц.Ч. и П.Д. – случайни свидетели на събитията развили се в ранните часове на 16.07.21г., св.Н.Б. – полицай охрана на обществения ред присъствал и участвал по време на проверката и задържането на П., св.М.М. – полицейски служител, извършила личен обиск на П., св.Л. П.- полицейски служител водил проверка по случая във Второ РЕ-Варна. Дадените от тях показания установяват по безспорен начин описаната погоре фактическа обстановка.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Ч. и П.Д.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, в това число и обясненията на Н.. Съдът намира, че тези свидетелки са случайни свидетели на събитията, които пресъздават пред съда. Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение относно тяхната безпристрастност по случая. Не са събрани доказателства за вражда или каквато и да било друга връзка между свидетелите и жалбоподателката.

Съдът кредитира и обясненията на Н., като кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства.

Съдът напълно кредитира и показанията на свидетелите Н.Б., М.М. и Л.П..Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилите се събития на 16.07.21г. и след това при проверката във връзка със случая.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /14-дневен срок от съобщаването на акта/, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което е допустима.

5

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от Евг.П..