Решение № 4606 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330107241 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.

415 ал. 1 т. 3 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т., е предявил против С. Б. Д., ЕГН: **********, от село У., община Р., област П., ул. „**********” № ***, иск за осъждането на ищеца да заплати на ответника следните парични суми: сумата от 1 057, 63 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********/ 31.10.2018 г., сключен между С. Б. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от 31.10.2018 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, изпълнило на кредитора вместо длъжника, като вземанията по кредита са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 095, 60 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 135, 64 лева за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г., законна лихва за забава върху главницата, законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 594, 49 лева за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата и върху възнаграждението за поръчителство, считано от датата на постъпване на заявлението в съда по частно гр. дело № 1897/ 2025 г. на ПРС, XXI гр. с-в- 30.01.2025 г. до окончателното им погасяване.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ********/ 31.10.2018 г., по електронен път, по реда на ЗПФУР, при спазване изискванията на специалните закони. Договорът бил действителен според 1 повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на кредита, получил необходимата преддоговорна информация на имейл, приел условията на договора и ОУ, включително и се съгласил да ползва поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД, което не било задължително условие. Параметрите по кредита били следните: заемна сума1 200 лева, на 15 броя вноски, всяка от по 91, 79 лева, с краен падеж- 10.02.2020 г., фиксиран ГЛП21, 24 % и ГПР- 50 %. Наред с това бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2018 г., с „Ай Тръст“ ЕООД, което се задължило пред кредитора да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му. Тъй като длъжникът не изпълнил в срок, поръчителят бил поканен да плати и на 23.02.2921 г. погасил изцяло дължимите суми, с което се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., като стария кредитор упълномощил новия да уведоми длъжника. И до момента задълженията по кредита не били изпълнени, като останали дължими следните суми: сумата от 1 057, 63 лева- главница по договора за потребителски кредит, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 095, 60 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 135, 64 лева за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г., законна лихва за забава върху главницата, законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 594, 49 лева за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г. (без периода на извънредното положение). За събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 1895/ 2025 г. на ПРС, XXI гр. с-в, но то било отхвърлено, поради което в срок се предявявал и настоящият осъдителен иск. Моли за присъждането на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, на 03.06.2025г., чрез неговата баба, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени лично на 05.08.2025 г.. В изпратеното до същия съобщение, както и в изпратеното му разпореждане по чл. 131 от ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.10.2025 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се явява, не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба и находящите се в настоящото дело и приложеното ч. гр. д. писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, общи условия, стандартен европейски формуляр, договор за поръчителство, договор за цесия, имейли, извлечения, документи за извършени преводи, може да се 2 направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца търсените с исковата молба суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.01.25г., до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършване - държавна такса по ч. гр. д. № 1897/25г. в размер на 70, 57 лева, довнесена държавна такса в настоящото производство – 179, 43 лева, общо 250 лева (двеста и петдесет лева), както и да се определи от съда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което съдът намира, че следва да се определи в размер на 200 лева (двеста лева) - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. в сила 01.10.25г.), вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Нормата на чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е неотносима за случаите на процесуално представителство от юрисконсулт, при определяне на възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, а за заповедното производство такова не се следва, тъй като там искането е отхвърлено, като ищецът се ползва в настоящото производство единствено от държавната такса и датата, от която насетне тече законната лихва.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН: **********, от село У., община Р., област П., ул. „**********” № *** да заплати на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т. следните суми: сумата от 1 057, 63 лева (хиляда петдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № ************/ 31.10.2018 г., сключен между С. Б. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от 31.10.2018 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, изпълнило на кредитора вместо длъжника, като вземанията по кредита са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 095, 60 лева (хиляда деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) , договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 135, 64 лева (сто тридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г., законна лихва за забава върху главницата, законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 594, 49 лева (петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) за периода 31.10.2018 г.- 21.01.2025 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата и върху възнаграждението за поръчителство, считано от датата на постъпване на заявлението в съда по частно гр. дело № 1897/ 2025 г. на ПРС, XXI гр. с-в- 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖ ДА С. Б. Д., ЕГН: **********, от село У., община Р., област П., ул.

„***********” № *** да заплати на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и 3 адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите П. Ва. и Х. М., чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – разноски за държавна такса, както и сумата от 200 лева (двеста лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 1897/2025г. по описа на РС Пловдив, XXI гр. с-в да се изпрати на ПРС, XXI гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4