Решение № 15257 от 06.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15257 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110163604 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод искова молба вх. № 5724/19.10.2022 г., уточнена с молба вх.

№ 56/03.01.2023 г., на С. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

=================, срещу „=========== ЕООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. .............. – 46, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г. и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 248,24 лева /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер, допуснато с протоколно определение от 21.06.2023 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожния договор за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 19.10.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2021 г. между „................ АД – в качеството на заемодател, и С. А. К. – в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем за сума в размер на 700,00 лева, платима на месечни вноски, при ГПР 41,72 % и ГЛП – 35 %. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с някое измежду следните обезпечения: две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант. Твърди се, че на същата дата – 30.07.2021 г., ищецът сключил с ответника договор за предоставяне на поръчителство № 4220910, по силата на който „=========== ЕООД поело задължението да обезпечи пред „................ АД задълженията на заемателя, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество сума в размер на 350,00 лева, която била разсрочена на изплащане заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на „................ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „=========== ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор за гаранция. Съобразно чл. 3, ал. 1 от последния, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като „................ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция.

1

Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор заем, в това число и задължението по договора за поръчителство. Излага съображения за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради сключването му при заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и нарушения на ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство, а в условията на евентуалност – отделни клаузи от него, са нищожни на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 248,24 лева (след допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като навежда аргументи, че възнаграждението за гаранта е било определено след преценка на риска. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е бил сключен, поради възлагане от ищеца, като дружеството осигурява услуга срещу възнаграждение. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Останалите твърдения на ищеца се оспорват с довод за неотносимост, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за паричен заем № 4220910/30.07.2021 г., видно от който същият е сключен между „................ АД – в качеството му на заемодател, и С. А. К. – в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 700,00 лева, която последният се е задължил да върне в срок 4 месеца, на 4 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на по 187,94 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35,00% и годишен процент на разходите от 40,56 %.

Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, които да отговарят на определения изисквания, както следва: нетният размер на осигурителния им доход да е в размер над 1 000 лева; да работят на безсрочен трудов договор; да не са заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да нямат задължения към други банкови и финансови институции; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; 2./ банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 751,76 лева, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г., видно от който същият е сключен между „=========== ЕООД – в качеството му на гарант, и С. А. К. – в качеството на потребител, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „................ АД, с наредител-потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 700,00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 248,24 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на по 62,06 лева. Съгласно ал. 2 на същата клауза потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, а съгласно ал. 3 – „................ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на 2 възнаграждение по договора.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

Съгласно констатациите на вещото лице по процесния договор за предоставяне на гаранция общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 248,24 лева, послужила за погасяване на задължението по чл. 3, ал. 1 от този договор. Според ССчЕ при включване в ГПР на общо изплатената от С. А. К. сума по кредита и договора за предоставяне на гаранция, ГПР е в размер на 476,60 %.

По делото е представено и прието като писмено доказателство извънсъдебно споразумение от 08.08.2023 г., сключено между „................ АД – като заемодател, „=========== ЕООД – като гарант, и С. А. К. – като заемател, по силата на което гарантът се е задължил да възстанови на заемателя сумата в размер на 800,00 лева, представляваща платени възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, както следва: сумата от 116,08 лева по договор № 4037377, сумата от 248,24 лева по договор № 4220910, сумата от 154,84 лева по договор № 4319458 и 280,84 лева по договор № 4357674.

Съгласно чл. 1 от споразумението сумата в размер на 800,00 лева ще бъде платена от гаранта на заемателя в брой в деня на сключване на споразумението, което в тази му част има характер на разписка за получената от заемателя сума. Съгласно чл. 2 от споразумението след възстановяването на горепосочените суми, страните ще считат задълженията си по договорите за заем, договорите за гаранция и всички други сключени помежду им договори за паричен заем, договори за предоставяне на поръчителство, договори за предоставяне на гаранция и договори за потребителски кредит, в т. ч. изброените в споразумението, за окончателно уредени и никоя от тях няма претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията по договорите. Договорът е саморъчно подписан от представители на страните – ЮЛ и от заемателя, чиито подписи не се оспорват в процеса.

По делото е представена и приета разписка от 08.08.202023 г., с която С. А. К. удостоверява получаването на сумата в размер на 800,00 лева от „=========== ЕООД, на основание чл. 1 от споразумение от 08.08.2023 г. Разписката е саморъчно подписана от С. А.

К., чийто подпис не се оспорва в процеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г. поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и поради липса на основание, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 248,24 лева /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер, допуснато с протоколно определение от 21.06.2023 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожния договор за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 19.10.2022 г., до окончателното плащане.

На първо място, съдът следва да отговори на доводите на ответната страна за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес от водене на делото, обосновани с наличието на сключено между страните в хода на процеса извънсъдебно споразумение от 08.08.2023 г. Съдът намира така изтъкнатите доводи за неоснователни.

Както вече се посочи, в предмета на настоящото исково производство са включени обективно съединени установителни и осъдителна претенция, като с оглед на конкретно наведените от ищеца твърдения, включени във фактическия състав на исковете за нищожност на договора за предоставяне на гаранция № 4220910/30.07.2021 г., а именно за сключването му в нарушение на повелителни норми на закона, вкл. на такива, съдържащи се в ЗПК и ЗЗП, за чието спазване съдът има служебни задължения да следи, настоящият състав счита, че постигнатите в хода на процеса договорености между страните, касаещи възстановяването на процесната сума, не са от естество да изключат правния интерес на ищцата да получи съдебно решение по иск за установяване нищожността на облигационния договор между нея и ответника при съмненията на същата, че договорът помежду им е сключен в протИ.речие или при заобикаляне на норми от императивен порядък, вкл. съдът приема, че постигането на каквито и да е уговорки между страните по делото не може да 3 има за последица санирането на пороци от кръга на визираните в нормата на чл. 26 ЗЗД, нито да дерогира задълженията на съдебния състав по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Що се касае до твърденията на ответната страна за извършено в хода на процеса плащане по представеното извънсъдебно споразумение, те ще бъдат обсъдени от съда и взети предвид при преценката му за наличието на новонастъпили в хода на процеса факти по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.