Решение № 356 от 30.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Благоевград, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20221210201859 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Н. Н., с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.”Г., ., подадена чрез адв.М. Х. със съдебен адрес гр.В., ул.”Д. против Наказателно постановление № 420002627/31.08.2022 г. на Директора на РД "АА" София, с което на жалбоподателя на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в раземр на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата жалбоподателят чрез своя процесуален представител оспорва НП, в частта, с която е санкциониран за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, като счита в тази му част същото за незаконосъобразно, навежда доводи за липсата на нарушение, поради противоречие с Европейското законодателство, моли съда да отмени Наказателното постановление, претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява, по делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен адвокат, в което се излагат доводи за отмяна на НП в тази част, като незаконосъобразно.

Претендира разноски.

Административнонаказаващия орган, редовно и своевременно призовани, не изпраща представител и не изразяват становище по същество, в придружително писмо прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.07.2022г. свидетелите М. и Р. - инспектори при РД"АА" София, изпълнявали служебните си задължения на автомагистрала Струма, когато в района на км.89 спрели за проверка съчленно ППС влекач Скания Р410 с рег.№***** и полуремарке Шмитц с рег.

№***, което се движило с посока след гр.Благоевград -София. В хода на проверката свидетелите установили, че посоченото ППС се управлява от жалбоподателя, като същия извършвал обществен международен превоз по маршрут Р.Гърция- Р.Германия, като от представеното УПГ се установило, че същото е с валидност до 22.04.2022г., това обстоятелство се установило и след направена справка в информационната система на ИА“АА“ . Водачът не представил и контролен талон към СУМПС. С оглед констатираното свидетелите приели, че жалбоподателя е осъществил нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което на същата дата, св.М. в присъствието на св.Р. съставил АУАН №325886 на жалбоподателя. Акта бил съставен в присъствието на Н., който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт на 31.08.2022 г. Директора на РД"АА" София, редовно упълномощен със Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията /л. 48/ е издал атакуваното НП, с което за административно нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 10 лв.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно ЧМР в превод, УПГ. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобила администрация", които могат да издава НП.

При разпита на двамата свидетели по акта М. и Р., същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка.Свидетелите пред настоящия състав сочат, какво е констатирано и как е установено.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.

Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

2

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП. Съдът приема, че в случая макар и от страна на наказващия орган да се представя информация, че жалбата е депозирана на 30.12.2022г. по делото е представено удостоверение /л.7/, от което се установява действителната дата на подаване на жалбата, а посочената от наказващия орган е тази, на която е изпратена от съда, поради което съдът прие, че жалбата е допустима. Съобразявайки, че изрично в жалбата е посочено, че НП се обжалва само в частта, с която Н. е санкциониран за нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, съдът намира, че в случая на съдебен контрол подлежи именно тази част, доколкото осъществяването на такъв зависи от волята на наказаното лице, а и по аргумент чл.64, б.„б“ от ЗАНН в необжалваната част е влязло в сила и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата законосъобразност.

Отчитайки посоченото съдът намира, че на преценка подлежи законосъобразност на наказателното постановление само в атакуваната част. В този смисъл съдът намира жалбата за основателна.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи.

Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от св.М., на длъжност “инспектор”, който се явява материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Р., която е участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е 3 извършено нарушението, индивидуализиран в достатъчна степен е и извършения превоз, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация.

Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на жалбоподателя нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.

При формална законосъобразност на НП обаче, според настоящия състав в случая неправилно е приложен материалния закон и вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 от от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на канадидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в редакцията към момента на извършване на нарушението (27.07.2022 г.) и към момента на налагане на наказанието, сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно в чл. 12, ал. 2, вр. чл.

13, ал. 1, т. 4 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, за категориите позволяващи превоз на товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и според ЗБДС в чл. 51, ал. 4 . Съобразно чл. 7, пар. 3, б.

"б" от Директива 126/2006/ЕО свидетелството за управление на моторно превозно средство е с временен характер и държавите-членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински критерии, но това следва да е съобразено с този период.

Според тази разпоредба след като водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, в редакцията и към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП, въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност е в колизия с националното законодателство, отнасящо се до срока на валидност на СУМПС, респективно и с европейското законодателство. Последното допуска държавите членки да въвеждат срок, какъвто намерят за подходящ за валидност, но изключва възможността, същият да бъде по-кратък от срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като промяната по медицински критерий на тези 4 срокове е възможна, но е необходимо и синхронизиране и със срока на валидност на свидетелството за управление. Освен това, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. Поради това, че Директивите на ЕС намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в настоящия случай въведения тригодишен срок на валидност с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, се явява неприложим. Посоченото налага извод, че щом водачът на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ за съответната категория, той следва да се счита за психически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по- горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.