Решение № 1438 от 08.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав в открито заседание, проведено на четиринадесети септември 2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Милачков административно дело №1016 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „Шогун “ ЕООД, ЕИК

*****, с адрес за управление гр. Русе, ****** , представлявано от управителя В.Г.С., против ревизионен акт /РА/ №

03001817003291-091—001/21.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 14/12.03.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП , с който са установени задължения за корпоративен данък по данъчни периоди както следва : за 2012 г.- 1442.21 лв.; за 2013 г.-1386.30 лв. и за 2014 г.-3067.92 лв.

Първоначално за разглеждане на жалбата е било образувано адм. д. № 954/2018 г.

С определение в открито съдебно заседание от 16.05.2018 г., след изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА в частта, с която е намален данъчния финансов резултат на дружеството за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. вместо със сумата 66909.37лв., само със сумата 52910.25лв., представляващи суми, които не са данъчни постоянни или временни разлики по чл.78 от ЗКПО с размер на отчетените приходи, които участват в преобразуването на финансовия резултат за предходния отчетен период по реда на чл.46 ал.1 от ЗКПО и производството по делото в тази част е било прекратено.

При това положение, настоящият състав приема, че предмет на обжалване за 2014 г. е установеното задължение за корпоративен данък в размер на 1668,11 лв., в следствие на увеличаване на счетоводния финансов резултат на основание чл.26 т.2 от ЗКПО.

С решение № 1465/12.07.2019 г. състав при Административен съд Варна е прогласил РА за нищожен.

С решение №5471/11.05.2020 г. по адм.д. № 12157/2019 г. състав на ВАС е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане.

Жалбоподателят релевира незаконосъобразност на издадения РА. Счита за неправилен изводът на ревизиращия екип за липса на документална обоснованост на извършените от дружеството разходи за гориво въпреки представени пътни книжки на притежаваните автомобили и данни за разходната им норма. Дори и при липса на подпис на шофьор в тези книжки, те съдържат информация за маршрути, които са във връзка с изпълнение на сключени договори по спечелени обществени поръчки за доставка на закуски в учебни заведения. В РА няма мотиви защо не са ценени всички пътни книжки, след като две от тях за 2012 г. имат подпис на шофьор. Разминаването в периодите на сключени трудови договори с шофьорите и датите по пътни книжки не може да обуслови изключване на пътните книжки като доказателствен материал за действително извършени преводи и разходвани горива. Твърди се игнориране от ревизиращия екип на представени писмени доказателства от ревизираното лице: свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *****, договор за финансов лизинг от

18.06.2008 г., свидетелство за регистрация на товарен автомобил

„ Ситроен Джъмпър“ с рег. № ***** и свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.

№ *****, заповеди от 15.11.2013 г. и от 01.01.2010 г. Според подателя на жалбата е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация в ЗСч, ако за липсващата документация има други удостоверяващи я документи.

На посочените основания отправеното към съда искане е за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник депозира писмено становище за основателност на оспорването като се отправя искане за присъждане на съдебно -деловодни разноски.

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ,се представлява от гл. юриск. Д С, която излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Въпросите относно допустимостта на жалбата и валидността на РА са решени при предходното разглеждане на спора, поради тази причина настоящият състав няма да излага мотиви в тази насока.

Спорът между страните в настоящото производство касае извършеното от органите по приходите увеличаване на финансовият резултат на дружеството за 2012г., 2013г. и 2014г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл.

10, ал. 1 от с.з., съответно в размери на 14422.11лв., 13862.98лв.и 16680.11лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че през периода 2012г.-2014г., по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ са отчетени разходи по фактури за закупено дизелово гориво /стр. 179-195/. Органите по приходите са констатирали, че горивото е отчитано още при придобиването му по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, без да са представени документи за разхода на всеки автомобил на база изминат пробег и съответно количеството изразходвано гориво. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за изписания разход на гориво, в т.ч. пътни листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км., разходна норма на посочените МПС. Органите по приходите са приели, че счетоводното и данъчното законодателство визират правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива.

Във връзка с отчетените разходи за гориво, от ревизираното лице са представени писмени обяснения, съгласно които, дружеството е обслужвало фирмени магазини, училищни бюфети, детски градини и училища в гр. Русе и региона, както и, че е зареждало учебни заведения с плодове по програма „Училищен плод“, съгласно приложени графици на шофьорите. През ревизирания период 2012г. - 2014г., дружеството е разполагало с четири товарни автомобила.

С оглед изложеното е установено, че отчетените разходи за гориво през ревизирания период не са обвързани със съставянето и отразяването в счетоводството на дружеството на необходимите за това документи за предназначението, използването и разхода на гориво. От страна на ревизираното лице не са представени пътни листи и/или пътни книжки от които да се установят изминатите километри и съответно разходваното гориво. Не са представени доказателства за фактическия разход на гориво, съгласно нормения разход на 100 км. пробег. Органите по приходите са посочили, че за признаването им е необходимо те да са документално обосновани съгласно изискванията на чл.10 ЗКПО /фактура за закупено гориво, фискална касова бележка, пътен лист и др. документи, доказващи извършването на конкретната дейност/. При липса на документална обоснованост, за данъчни цели процесиите разходи не се признават съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО.

С възражение с вх.№ 32842/07.12.2017г. срещу ревизионния доклад, от страна на дружеството са представени следните документи: пътна книжка за Фиат Дукато с рег.№ *****, за периода от 03.01.2012г. до 01.04.2012г., шофьор Г С , попълнена на ръка, като срещу всеки изминат маршрут има положен подпис, с приложени разпечатки от сайта Google относно маршрутите /стр.592-598 гръб/; пътна книжка за Дачия Логан с рег.№ *****, за периода от 02.01.2012г. до 01.04.2012г., шофьор Н С попълнена на ръка, като срещу всеки изминат маршрут има положен подпис, с приложени разпечатки от сайта Google относно маршрутите /стр.581-592 гръб/; пътни книжки, представляващи компютърни разпечатки на които липсват подписи на лицата които са ги съставили /стр.516-581 гръб/.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП относно назначените по трудов договор лица в „Шогун“ ЕООД за периода 2012г. - 2014г. При извършена съпоставка на данните по представените пътни книжки с действащите за периода трудови договори, са установени следните факти и обстоятелства:

- С П Х е назначен по трудов договор в „Шогун“ ЕООД за периода от 04.03.2013г. до 19.08.2013г. Същевременно е посочен като шофьор на Фиат Дукато, рег.№ ***** за периода от 01.06.2013г. до 27.12.2013г., както и за периода от 24.04.2014г. до 11.06.2014г.;

- Н А С е назначен по трудов договор в „Шогун“ ЕООД за периода след 08.03.2012г. В представените пътни книжки е посочен като шофьор на Дачия Логан, рег.№ ***** от 02.01.2012г.;

- С К Б е назначен по трудов договор в „Шогун“ ЕООД за периода от 07.06.2013 г. до 24.06.2014г. В представените пътни книжки е посочен като шофьор на Фиат Дукато, рег.№ ***** от 03.06.2013г.;

- И Н И е назначен по трудов договор в „Шогун“ ЕООД за периода след 16.07.2014г. В представените пътни книжки е посочен като шофьор на Фиат Дукато, рег.№ ***** от 12.06.2014г.;

- З Д К е назначен по трудов договор в „Шогун“ ЕООД за периода от 01.11.2013г. до 14.04.2014г. и след 15.09.2014г. В представените пътни книжки е посочен като шофьор на Фиат Дукато, рег.№ ***** до 30.04.2014г.

При извършената съпоставка е установено, че като водачи на посочените превозни средства по представените „Пътни книжки“ са посочени лица които към процесните дати, не са били в трудови правоотношения с „Шогун“

ЕООД. Отделно от посоченото е извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че процесиите лица не са получавали възнаграждения и по извънтрудови правоотношения с ревизираното лице.

С оглед посоченото е прието, че представените пътни книжки и компютърни разпечатки не съдържат достоверна информация, същите са новосъздадени за целите на ревизионното производство и не са приети за доказателства.

Констатираната в случая липса на документална обоснованост за изразходването на горивата е нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, с оглед на което е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012г. , 2013г. и 2014г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от с.з., съответно в размери на 14422.11 лв., 13862.98 лв. и 16680.11 лв.

В хода на съдебното следствие беше допусната ССЕ, заключението на която, макар и оспорено от страна на жалбоподателя се кредитира от съда, като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства.

Съдът съобрази, че заключенията на изслушаната при повторното разглеждане на делото ССЕ съвпадат с тези по изготвените при първоначалното разглеждане на делото ССЕ и допълнителна ССЕ.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че възприема за неоснователно искането на жалбоподателя при изготвянето на ССЕ, вещото лице да посети счетоводството на дружеството, където се съхранявали множество доказателства доказващи документалната обоснованост на разхода.

От една страна съдът приема, че ако в жалбоподателя са се намирали подобни доказателства, то той е следвало да ги представи или в хода на ревизията или в хода на съдебното дирене. И двете производство са продължили в законовоопределените срокове и жалбоподателя е имал достатъчно процесуални възможности за да представи такива доказателства.

От друга страна, съдът установи, че при изслушването на вещото лице М, в хода на първоначалното гледане на делото, същата е заявила, че „При извършена справка в счетоводството, колежката която води счетоводството, каза, че специално никога не са отразявали литрите и трябва да се гледа всеки един от първичните документи, не е сигурна дали всичките са налице за този период.“ И двете вещи лица са категорични, че разходите за горива в дружеството не са осчетоводявани съгласно изискванията на ЗСч, тъй като разходите са осчетоводявани само стойностно и единствено по сметка 601.

Нещо повече, в допълнителната експертиза на л.118 гръб /адм.д.954/2018/ е направена съпоставка, между разхода за гориво в литри по пътни книжки и осчетоводения разход за гориво. ССЕ е установила, че за 2012 и 2013 г. осчетоводения разход за гориво е по-малък от реално изминатите километри, съгласно представените пътни книжки. Разликата за 2013 г. е 1336,3 литра. А за 2014 г. е осчетоводено гориво с 833,09 литра повече от изразходваното, съобразно представените пътни книжки и разходната норма на автомобилите.