Решение № 4855 от 15.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4855 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Съдия:

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20211100508598 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20009713 от 13.01.2021 г., постановено по ГД № 6317 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 47 гр. с., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че А. П.

Р. дължи на Д. И. Ш. сумата от 25000,00 лв., част от общо дължимата сума в размер на 100000,00 лв., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 69450/2018 г. по описа на СРС, 47 гр. с.

Решението на СРС е обжалвано от ответника. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, не е разпределил доказателствената тежест, не е посочил за кои обстоятелства ответникът не сочи доказателства. Твърди, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не допуснал като писмени доказателства документи, заверени с електронен подпис. Излагат се съображения, че СРС не е извършил задълбочена и 1 съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че постъпилите по банковата сметка на ответницата суми са нейни, респ. че извършеният от страна на ищеца превод е в изпълнение на негово задължение към ответницата да й върне дължимите суми. Релевират се доводи, че правната квалификация на предявените искове, дадена от първата инстанция, е неправилна, респ. че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за обезсилване, респ. отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция в цялост. В случай, че исковата претенция бъде приета за основателна, прави възражение за прихващане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И. Ш., с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, обжалваното решение е неправилно, по следните съображения. респективно

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. И. Ш. срещу А. П.

Р., с която е предявен като частичен положителен установителен иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25000,00 лв.

– част от сумата в общ размер на 100000,00 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.10.2018 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 69450/2018 г. по описа на СРС, ГО, 47 гр. с.

2

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Ищецът и ответницата били съпруг и съпруга. На 04.12.2014 г. ищецът открил в полза на ответницата банков влог в „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договор за „свободен депозит“ от 04.12.2014 г., сключен между банката и ответницата чрез пълномощник ищеца, като последният превел сумата от 100000,00 лв. от негова лична банкова сметка по новооткрита банкова сметка на името на ответницата с платежно нареждане от същата дата. Произходът на средствата бил от продажба на наследствени недвижими имоти на ищеца. За да се възползва от защита по чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете, ищецът и ответницата постигнали съгласие част от тези парични средства да бъдат преведени по сметка на ответницата. До този момент процесните средства били на влог в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). След фалита на КТБ ищецът получил от Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 196000,00 лв., част от която била и сумата, която превел по сметка на ответницата. След това отношенията между страните се влошили и настъпила фактическа раздяла на 17.05.2015 г. На 21.06.2015 г. ответницата оттеглила пълномощното, въз основа на което ищецът имал право да оперира с паричните средства по банковата сметка, открита на името на ответницата.

Последната отказала да върне сумата по депозита на ищеца. С решение от 12.04.2017 г. бракът между страните бил прекратен поради развод. Малко след това ответницата била закупила жилище на стойност 100000,00 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. П. Р., с която заявява, че не оспорва, че ищецът е открил банкова сметка на нейно име, били са съпрузи с ищеца и че към момента с него са разведени. Сочи, че средствата по процесната банкова сметка били нейна лична собственост, представляващи спестявания от работна заплата и участия като преброител и приемател на изборни протоколи в ЦИК и РИК на всички избори, за които до 1999 г. бил ангажиран математическият колектив на „Д.“ ЕООД. Твърди, че през 2008 г. по желание на ищеца упълномощила последния да се разпорежда със средствата по всички нейни банкови сметки, както счита за добре, както и че през целия им съвместен живот ищецът съхранявал средствата на ответницата по негови банкови сметки, съответно ищецът държал картите и паролите за интернет банкиране. Твърди, че през 2004 г. с ищеца придобили магазин, находящ се в гр. София, ул. „*******, респ. от 3 същия получавала доходи и от наем. На 26.07.2010 г. дарили магазина на дъщеря си. В периода, в който ответницата била съсобственик генерирала доходи от наем в размер на около 52000,00 евро, които съхранявала по банковите си сметки. След известно време разбрала, че ищецът се бил погрижил по сметките на ответницата да не попадне нито един лев от наем от посочения магазин и от нейните работни заплати, поради което поискала ищецът да възстанови част от тези средства. Това била причината ищецът без никакви условия да преведе по сметка на нейно име сумата от 100000,00 лв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Представен е договор за свободен депозит от 04.12.2014 г., ведно с приложение № 1 към договора, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата като вложител чрез пълномощник ищеца за сумата от 100000,00 лв., преведена по депозитна сметка IBAN: *******, със срок на депозита до 04.12.2015 г.

Представено е платежно нареждане от 04.12.2014 г., от което се установява, че ищецът е превел по посочената банкова сметка сумата от 100000,00 лв. от своя банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: *******.

Представено е нотариално заверено пълномощно рег. № 4884 от 08.09.2008 г. по описа на нотариус Д.Н., район на действие СРС, с което ответницата е упълномощила ищеца да я представлява пред БНБ и всички банки в страната и чужбина и да извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния и други операции без ограничение, да извършва неограничено теглене, прехвърляне и приемане на неограничени суми и всякакви банкови документи от всички нейни сметки във всички банки в страната и чужбина, да подписва, приема и предава всякакви документи при извършването на всякакви операции във всички банки в страната и чужбина.

Представена е молба от 21.06.2015 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, с която ответницата е оттеглила пълномощно рег. № 4884 от 08.09.2008 г.

Представено е Решение № 61811/14.03.2017 г. по ГД № 8921/2016 г., по описа на СРС, III ГО, 139 гр. с., с което бракът между страните по делото е прекратен на основание развод.

4

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 10.05.2018 г. под акт № 132, том LXIV, № от вх. рег. 28921/10.05.2018 г. се установява, че ответницата по силата на договор за покупко-продажба е придобила от своите родители собствеността върху Апартамент № 26 с идентификатор *** срещу сумата от 100000,00 лв.

От платежно нареждане от 04.12.2014 г. се установява, че по банкова сметка на ищеца, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN:

******* е преведена сумата в размер на 195988,00 лв., с основание „изплащане на гарантиран депозит“.

Представена е декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, с която ищецът е декларирал, че процесната сума от 100000,00 лв. е с произход продажба на недвижим имот.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.1995 г., от който се установява, че ищецът е продал недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, за сумата от 2 000 000,00 лв.

(неденоминирани лева).

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 01.09.2001 г. под акт № 186, том LXXXVII, № от вх. рег. 25776 от 01.09.2001 г., от който се установява, че ищецът е продал недвижими имоти – апартамент № 12 и гараж № 11, находящи се в гр. София, ул. „*******, за сумата от 28988,69 щатски долара с левова равностойност по курс на БНБ за деня от 61911,14 лв.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 19.03.2002 г. под акт № 128, том XX, № от вх. рег. 6463 от 19.03.2002 г., от който се установява, че ищецът е продал недвижими имоти – апартамент № 11 и гараж № 2, находящи се в гр.

София, ул. „*******, за сумата от 49400,00 лв. за апартамента и сумата от 3000,00 щатски долара с левова равностойност по курс на БНБ за деня от 6673,68 лв.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 28.03.2002 г. под акт № 182, том XXIV, № от вх. рег. 7762 от 28.03.2002 г., от който се установява, че ищецът е продал недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул.

5

„*******, за сумата от 47700,00 лв.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 06.10.2003 г. под акт № 192, том LLXIX, № от вх. рег. 37011 от 06.10.2003 г., от който се установява, че ищецът е продал недвижими имоти – мезонет „Г“ и гараж № 9, находящи се в гр.

София, ул. „*******, за сумата от 95000,00 лв.

Представени са 15 бр. банкови бордера и декларации за произход на средствата за следните суми, внесени в „Корпоративна търговска банка“ АД в периода от 20.01.2006 г. до 14.10.2013 г., а именно: сумата от 8727,00 щатски долара; сумата от 8498 щатски долара; сумата от 3000,00 щатски долара; сумата от 5000,00 щатски долара; сумата от 3200,00 щатски долара; сумата от 4200,00 щатски долара; сумата от 150,00 щатски долара; сумата от 2598,00 щатски долара; сумата от 240,00 щатски долара; сумата от 9020,00 щатски долара; сумата от 400,00 щатски долара; сумата от 16050,00 щатски долара; сумата от 22733,00 щатски долара; сумата от 7205,00 щатски долара; сумата от 10167,00 щатски долара; сумата от 8727,00 щатски долара.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 13.07.2004 г. под акт № 65, том LLII, № от вх. рег. 32103 от 13.07.2004 г., от който се установява, че ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот – магазин, находящ се в гр.