Определение № 4465 от 30.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4465 гр. Варна, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501829 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу Решение № 1052/26.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110115352 по описа на Рс-Варна за 2022 год., както следва:

I. Въззивна жалба от М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., тримата от гр. Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от тримата въззивници срещу В. Т. М. и Ш. Д. С. искове за делба на сгради с идентификатори ***.1;

***.2; ***.3 и ***.4 по КККР на гр. Варна;

II. Въззивна жалба от В. Т. М. и Ш. Д. С., подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявен от В. Т. М. против М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът по този иск В. Т. М. е собственик на реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „А“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м.; В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявен от В. Т. М. и Ш. Д. С. срещу М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищците по този иск В. Т. М. и Ш. Д. С. са собственици на 750 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, кв.

Виница, местност „А“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м., както И В ЧАСТТА МУ, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район 1

„Приморски“, кв. Виница, местност „А“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м. между съделителите М. Т. М. – с квота от 745,50 кв.м./2982 кв.м.; В. Б. Х. – с квота от 319,50 кв.м./2982 кв.м.; А. Х. Д. – с квота от 319,50 кв.м./2982 кв.м. и В. Т. М. – с квота от 1597,50 кв.м./2982 кв. м.

В жалбата на М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. (формални ищци по исковете за делба) са наведени оплаквА.я, че решението в атакуваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено, че в допуснатия до делба съсобствен поземлен имот понастоящем е налице двуетажна жилищна сграда, която е годен обект на делба, макат и същата неправилно да е заснета в кадастралната карта като два отделни самостоятелни обекта с идентификатори съответно: ***.3 и ***.4. Изводът, че съществуващата понастоящем в поземления имот жилищна сграда не представлява търпим строеж е ирелевантен за съсобствеността върху сградата. Според въззивниците търпимостта, респ., нетърпимостта на незаконен строеж има отношение към въпроса дали строежът подлежи на премахване, но не и към правото на собственост на незаконната сграда и докато не бъде премахната или докато не е налице влязла в сила заповед по чл. 225 ЗУТ за нейното премахване, такава сграда е годен обект на правото на собственост, поради което е и годен обект на делба.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивниците – съделители М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. част и за постановяване на друго, с което да се допусне до делба и построената в поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна двуетажна жилищна сграда, отразена в кадастралната карта на гр. Варна като обекти с идентификатори ***.3 и ***.4.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните стрА. В. Т. М. и Ш. Д. С. (формални ответници по исковете за делба) оспорват жалбата, считат решението в обжалваната от съделителите М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. част за правилно и настояват да бъде потвърдено в тази част. Излагат съображения, вкл. и относно необходимостта първоинстанционният съд да се произнесе и по подадената от тях молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение, евентуално – за допълване на решението.

Във въззивната жалба на В. Т. М. и Ш. Д. С. (по същността си – две въззивни жалби, подадени с обща жалба, доколкото решението в частта му, с която е отхвърлен предявен от В. Т. М. срещу М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., положителен установителен иск за собственост относно реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „А“, целият с площ по кадастрална карта от 2982 кв. м. се обжалва само от предявилата този иск страна, а именно: от В. Т. М.) са наведени оплаквА.я, че решението в обжалвА.те части е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно е счетен за неоснователен предявеният от В. Т. М. против М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. под формата на насрещен иск положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът по този иск 2

В. Т. М. е собственик на реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „А“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м. Твърди се в жалбата, че изводите на съда за неоснователност на предявения от В. Т. М. иск за собственост, поради това, че не е установено точното местоположение на придобитият от него с договора за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.1975 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 49/11.12.1975 год. на ВнН, недвижим имот – лозе от 1000 кв. м. в местността „А“ землището на гр. Варна, при описА. в нот. акт грА.ци на имота, е неправилен и незаконосъобразен. Безкритично са възприети заключенията на изслушА.те в първата инстанция съдебно-технически експертизи, без да бъде съобразено, че заключенията са необосновА. – вещите лица не са изяснили, респ. не са отчели редица факти от значение за спора, както и че не са обсъдени и относими към тези факти писмени доказателства, включително и неправилно са анализирА. и договорите по нот. акт № 164/17.04.1953 год. и по нот. акт № 44/20.02.1965 год., от чието съдържА.е според жалбоподателите следва извода, че през 1953 година праводателката Агавни Х.ян е придобила отделен, самостоятелен имот с площ от 3500 кв. м. (представляващ южната част от хаврата от 7 дка), а Шнорик Х.ян (праводателка на ищеца по насрещния иск за собственост В. Т.

М. по договора за дарение от 1975 год.) е придобила през 1965 година от Агавни Х.ян също отделен, самостоятелен имот с площ от 2000 кв. м., при описА. в нот. акт № 44/1965 год. конкретни грА.ци (съседи), който е реална част, съответно и самостоятелен, отделен имот от придобития от Агавни Х.ян имот от 3500 кв. м. Не е било съобразено също, че според ПНИ на с. о. „А“ в грА.ците на имот с пл. № 211 по ПНИ са отразени (вписА.) номерата на два отделни имота – № 160 и № 165, като причините за това вписване са останали неизяснени по делото, поради което и отказът на първоинстанционния съд да уважи своевременно заявеното искане на съделителя В. Т. М. за допускане на повторна тройна съдебно-техническа експертиза след оспорване на първоначалната такава е незаконосъобразен, в резултат на което и допуснатото от районния съд нарушение на процесуалните правила е довело до постановяване на неправилно решение относно правата на съделителите върху делбения имот, включително и относно надлежната индивидуализация, респ., относно точната конфигурация по грА.ци и площ, на съсобствения имот. Твърди се също, че в случая е налице спор за собственост относно неправилното заснемане в КККР на твърдяния да е придобит в индивидуална собственост от В. Т. М. с договора за дарение по нот. акт № 135/17.04.1975 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 49/11.12.1975 год. на ВнН, недвижим имот – лозе от 1000 кв. м. в местността „А“ в землището на гр. Варна, като част от имота с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, вместо заснемането му като отделен, самостоятелен имот, притежаван в индивидуална собственост от жалбоподателя В. Т. М. въз основа на горния договор за дарение. Излага се, че предвид индивидуалните права на В. Т. М. на собственост върху придобития от него въз основа на договора за дарение от 1975 година имот, е налице грешка в кадастралната карта, тъй като този имот не е заснет като отделен, самостоятелен имот, а погрешно е заснет като част от имота с идентификатор 3

*** по КККР на гр. Варна. От своя страна горното има за последица и неправилност на решението в частта му, с която е допусната делбата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 2982 кв. м., тъй като такъв имот, в конфигурацията му по грА.ци и площ, в която е допуснат до делба, не е съсобствен между стрА.те по делото, поради това, че част от този имот е индивидуална собственост на жалбоподателя В. Т. М., предвид изложените по – горе съображения.

Според изложеното в жалбата, в конкретния случай искът за делба следва да бъде разгледан относно частта от имота с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, която е извън придобития от жалбоподателя В. Т. М. имот и именно за тази част (респ. за този имот) следва да бъдат изследвА. и правата на съделителите.

Оспорен е и изводът на съда, че жалбоподателите В. Т. М. и **** С. не са придобили по давност идеалните части в обем от 750 ид. части от правото на собственост върху имота, притежавА. от ищците по исковете за делба В. Б.

Х. и А. Х. Д., придобити от последните две съделителки по наследство от техния наследодател Х. Рупен Х.ов, б. ж. на гр. Варна, починал на 23.10.2006 год. В случая неправилно е отречено приложението на установената в чл. 69 ЗС презумпция, като не е съобразено, че съсобствеността между жалбоподателите В. Т. М. и **** С. от една страна и В. Б. Х. и А. Х. Д. – от друга не произтича от общ факт на наследяване, тъй като съпрузите В. Т. М. и **** С. не са наследници нито на АвгА. Михран Х.ян, нито на наследодателя на двете ищци В. Б. Х. и А. Х. Д. – Х. Рупен Х.ов, б. ж. на гр. Варна, починал на 23.10.2006 год.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакувА.те от двамата жалбоподатели части и за постановяване на друго, с което:

1) Да бъде прието за установено по отношение на М. Т. М., В. Б. Х. и А.

Х. Д., тримата от гр. Варна, че В. Т. М. е собственик въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.1975 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 49/11.12.1975 год. на ВнН, на недвижим имот – реална част с площ от 852 кв. м. (след прилагането на коефициент за намаление „1, 174“), находяща се в източната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, местност „А“, целият с площ от 2982 кв. м., при грА.ци на реалната част: имоти с идентификатори ***;

***; *** и останалат част от имот с идентификатор

***;

2) Да се допусне делба на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ на реалната част от 2130 кв. м. (след прилагането на коефициент за намаление „1, 174“), между съделители и при квоти както следва: М. Т. М. – с 745, 42 /2130 ид. части; В. Т. М. – с 1065 /2130 ид. части и **** С. – с 319, 42 / 2130 ид. части.

С жалбата са представени писмени доказателства – три броя нот. актове; протокол от съдебно заседА.е от 07.06.1990 год. по гр. дело № 419/1990 год. по описа на РС-Варна за одобрена от съда съдебна спогодба-делба и два броя 4 скици (схеми) от КККР на гр. Варна, с искане за приобщаването им като доказателства по делото. Искането се обосновава с нормата на чл. 266, ал. 2, т.

1 ГПК. Направено е и искане за допускане на повторна тройна съдебнотехническа експертиза със следните задачи:

Вещите лица след като се запозная т с писмените доказателства по делото, изследват всички планове към 1953 г. и до настоящия момент да дадат заключение по следните въпроси: 1) Да проследя т заснемането на имота, предмет на договора за покупко-продажба и придобит от Агавни Тупен Х.ян през 1953 г. като посочат по тези планове как е отразен той - с каква площ, кои са съседните му имоти и лицата, посочени като техни собственици в разписния лист към съответния план;