Решение № 327 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000503163 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Х. Т., ответник пред първата съдебна инстанция, подадена от особения й представител адв. М., срещу решение № 4383 от 07.07.2025 г. на СГС, І-23 състав, постановено по гр.д.№ 10440 по описа за 2022 г., с което са уважени предявените от ищците С. Х. Т. и Х. С. Т. срещу ответника/въззивник, както и срещу ответника Й. В., искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, както и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност; същото било постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че противно на приетото от първата съдебна инстанция искът по чл.108 ЗС не бил доказан пълно и главно; не било доказано правото на собственост на ищците. Решението било постановено на база представените два нот.акта и удостоверението за наследници. Не било 1 съобразено направеното от ответниците оспорване на нот.актове на които ищците основавали правото си на собственост. Не било уважено направеното с отговора по исковата молба доказателствено искане за представяне по делото на приложените към нот. акт за дарение, документи. От описа към същия било видно, че нот.акт е придружен с психиатрична експертиза. Затова неясно останало по делото съдържанието на тази експертиза, чия воля е била изследвана и дали преценката на нотариуса за действителната воля е правилна или не. Ако възникнело съмнение за липса на воля на дарение, то това означавало, че нот.акт е нищожен, респ. не би бил породил право на собственост в полза на ищците. С отговора по исковата молба било направено изрично искане за представяне на цитирания протокол, което било оставено без уважение. Това представлявало процесуално нарушение. Процесуално нарушение представлявало и необсъждането от страна на съда на всички доводи и възражения на страните, както и оставянето без уважение на доказателственото искане на ответницата Т.. Това означавало, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първата съдебна инстанция за събиране на доказателства. Не било доказано по делото, че към датата на предявяване на иска г-жа Т. е владеела процесния имот; това не се установявало и от показанията на двамата разпитани свидетели- О. Т. и К. К..

Показанията на първата били дадени в качеството на майка на ищеца Х. Т., което означавало, че свидетелката е заинтересована. Свидетелят К. К. пък никъде в показанията си не сочел, че е пряк очевидец; свидетелят преразказвал това което му било разказано. По делото не били разпитани живущите в сградата, които единствено можели да установят дали Х. Т. е живяла в имота към датата на предявяване на иска. Искът по чл.59 ЗЗД също бил неоснователен. Това било обусловено от неоснователността на иска по чл.108 ЗС. Неправилно бил определен и размера на средния пазарен наем, тъй като повторната експертиза била оспорена от ответниците. Това също означавало процесуално нарушение, което нарушение водело до неправилност на обжалваното решение.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД на ищците да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност се иска обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд за отстраняване на 2 процесуалните нарушения и изясняване на фактическата обстановка.

Претендират се разноски.

Доказателствени искания пред въззивната инстанция не са направени.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред първата съдебна инстанция – С. Х. Т. и Х. С. Т., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение.

Поддържа аргументите си пред първата съдебна инстанция. Счита, че претенцията им по чл.108 ЗС е доказана и като такава основателна. Доводът на въззивницата в обратния смисъл, намират за неверен и противоречащ на събраните по делото доказателства. Невярно било, че нот.актове са оспорени с отговора по исковата молба. Такова оспорване не било направено.

Единственото искане било да се представят оригиналите на тези документи, което искане било неоснователно с оглед съдебната практика на ВКС. Затова правилно това искане съдът оставил без уважение.Затова и не било допуснато соченото от въззивницата нарушение на процесуалния закон. Противно на соченото, волята за дарение била обсъдена от първоинстанционния съд. Още повече, че по делото като свидетелка била разпитана праводателката на ищците О. Т., която била майка на ищеца Х. Т. и баба на ищеца С. Т..

Свидетелката била баба и на ответницата Х. Т., т.е. тя била равно приближена и до двете страни по спора. Затова правилно първоинстанционният съд обсъдил тези показания в хипотезата на чл.172 ГПК. Сочи, че в съдебното заседание съдът лично се бил убедил относно психичното състояние на свидетелката О. Т.. Адв. М. също се била убедила за психичното здраве на свидетелката след като й задала множество въпроси. Счита, че изготвянето на психиатрична експертиза възложена по почин на нотариуса не променя доказателствената сила на нот.акт по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Невярно било твърдението, че с отговора по исковата молба било направено доказателствено искане за представяне на този протокол. Искането било направено общо и то за представяне на оригиналите. Единственото искане, което съдът оставил без уважение, било това за представяне в оригинал на нот. акт № 153, дело 878/2021 г. на нотариус В. И.. Правилно съдът бил приел, че правото на собственост на ищците е доказано. Доказано било и владението на г-жа Т.; това се установявало от показанията на ангажираните свидетели. От 3 тези показания се установявало, че ответниците владеят процесния имот.

Противно на соченото от въззивницата, искът по чл.59 ЗЗД също бил доказан и като такъв основателен. Решението било съобразено с практиката на ВКС по този иск. Отправена била нот. покана до ответницата/въззивник. Във връзка с установяване размера на иска по делото били приети две съдебно-оценителни експертизи. Подкрепят изводите по повторната такава. Сочи се, че в частта, в която претенцията била отхвърлена, решението като необжалвано от ищците, било влязло в сила. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 12.08.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 26.08.2025г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение изцяло в частта по иска по чл.108 ЗС, а по иска по чл.59 ЗЗД- в уважената част.

Въззивната жалба е допустима в частта по иска по чл.108 ЗС, а по иска по чл.59 ЗЗД- в уважената част.

Въззивната жалба, в частта в която с обжалваното решение е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД, е недопустима; не е налице правен интерес от обжалване.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало наличието на предпоставките за уважаване на претенция по чл.108 ЗС. Ищците С. Х. Т. и Х. С. Т. се легитимирали като собственици при 4 равни квоти на недвижим имот, представляващ ап.2, находящ се на първи етаж в ***, с адм.адрес: ***, със застроена площ от 131,46 кв.м., заедно с принадлежаща таванска стая и мазе №8, заедно с 10.820 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястотодържавна земя, по силата на нот.акт № 153, рег.№ 12424, дело 878/2021 г. на Нотариус В. И., нот.акт № 156, дело № 686 от 1973 г на нотариус при СНС и удостоверение за наследници № 3421 от 14.08.2015 г. на Столична община, район Лозенец. Двамата ответници Й. В. и Х. Х. Т. били живели в процесния недвижим имот при условията на фактическо съжителство като двамата имали общо дете. Ответникът Й. В. имал сключен договор за наем с предходния собственик на имота О. А. Т. за срок от 5 години, но договорът бил без нот.заверка на дата и подписи. По арг. от чл.237, ал.2 ЗЗД договорът за наем бил задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

В тази хипотеза съгласно чл.238 ЗЗД всяка страна можела да се откаже от договора за наем, като предизвести другата един месец по-рано. От представената по делото нот.покана № 545 от 08.03.2022 г. се установявало, че ищците са се отказали и са прекратили договора за наем от 01.06.2019 г., считано от датата на получаване на предизвестието от страна на ответника В. като поканили последния да върне имота в 1-месечен срок от датата на получаване на предизвестието. Поканата била връчена на 23.02.2022 г. чрез Х.

Т. срещу задължение да я предаде на Й. В.. Ответницата Х. Т. била ползвала имота въз основа на устен договор за временно безвъзмезднно ползване на имота със задължение да го върне при поискване. Установено по делото било, че на 19.05.2020 г. О. А. Т. била поканила ответницата Х. Т. да й върне имота, защото имала намерение да го продава; поканата била отправена чрез телепоща със заверка на съдържанието. От своя страна ищците като придобили имота, също поканили нот.покана до ответницата Х. Т., която покана била връчена лично на лицето на 05.11.2021 г. При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че иска по чл.108 ЗС е основателен. По иска по чл.59 ЗЗД е прието, че по делото по безспорен начин е установено, че ответниците ползват имота без правно основание. Затова същите дължали на ищците обезщетение, тъй като последните били лишени от владението на имот, което било довело до обогатяването на ответниците във връзка с ползването на чуждо имущество. Установило се, че нотариалната покана от С. Х. Т. и Х. С. Т., с която последните двама били отправили към Х.

5

Х. Т. покана да се яви на 24.01.2022 г. в кантората на нотариус А. И. в 16.00 часа, за да им предадете ключовете /владението/ на процесния имот, надлежно опразнен и да им плати обезщетение в размер на 6 000 лева била връчена на 05.11.2021 г. На 24.01.2022 г. бил съставен констативен протокол от който било видно, че Х. Х. Т. не се била явила в кантората на нотариус И., и не предала имота, както и не платила обезщетение за ползването му, поради което и съдът е приел, че ответниците дължат на ищците обезщетение за това, че са лишени от владението на имот, което довело до обогатяването на ответниците във връзка с ползване на чуждо имущество за периода от 24.01.2022 г. до 03.05.2022 г., за който период иска бил основателен, а за периода от 01.09.2021 г. до 23.01.2022 г. искът следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен, както и е било сторено.

По отношение размера на претенцията съдът се е позовал на приетите в производството съдебно-оценителни експертизи, като е кредиирал повторната такава, тъй като същата била подробна и обосновано аргументирана, включително и в рамките на проведеното открито съдебно заседание.

Вещото лице било съобразило размера на средния пазарен наем, който ищците щели да получат за процесния период. За периода, за който се претендирало обезщетение за ползване, наемът възлизал на сумата от 6 729, 95 лв. Аза периода, за който иска бил приет за основателен в размер на 2 788,49 лв.