Решение № 292 от 06.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Г. К., длъжник по изп. дело № 117/2023, по описа на СИС при РС – Ботевград, против постановление от 29.03.2024 г. по същото дело, с което са приети направените от взискателя В. Ц. Д. допълнителни разноски в размер на 525 лв. за адвокатски хонорар, съгласно допълнително представен договор за правна защита и съдействие.

В жалбата се твърди, че приетият допълнителен адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като е в размер, надхвърлящ минимално установения такъв в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното постановление.

Взискателят В. Ц. Д. по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че атакуваното постановление е правилно. Моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение .

Софийски окръжен съд след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено следното:

С действащия ГПК законодателят значително е стеснил възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както по отношение на легитимираните да обжалват лица, така и по отношение подлежащите на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител. Жалбоподателят безспорно е легитимиран да подава жалба срещу обжалваеми действия и актове на съдебния изпълнител, като в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 1

ГПК изрично и лимитивно са изброени тези действия на съдебния изпълнител, срещу които може да бъде насочена жалбата, като в този случай разноските са изрично посочени, като обжалваеми пред съдебната инстанция.

На обжалване пред окръжния съд по реда на чл. 436 и сл. ГПК, подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските за изпълнението. Съгласно чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в изпълнителното производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение, по силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените разноски във връзка с реализираното изпълнение, а длъжникът има задължението да плати, за да ги възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 ГПК дължи произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство.

В конкретния случай обаче, както вече се посочи, жалбата е насочена срещу размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение.

За да могат да бъдат предмет на съдебен контрол в този случай, приетите от съдебния изпълнител разноски, е необходимо произнасяне на съдебния изпълнител по въпроса, респ. постановяване на отказ. До постановяването на такъв изричен отказ, настоящият състав намира че няма предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК и съдът не може да се произнесе за първи път по този въпрос преди произнасянето на съдебния изпълнител.

Горните мотиви, относно невъзможността на съда да извърши про верка по възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение произтичат и от следните съображения:

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК. В посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав обаче в случая се касае за празнина в закона, която обаче може да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е също в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебния изпълнител също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на съдебен контрол. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдебния 2 изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника, без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдебен изпълнител /в този см. Определение № 403/2008 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на V Г. О. на ВКС и Определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., ГК/.

За да може обаче да се разгледа такова искане, направено от длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство поради прекомерност трябва да има надлежен акт насъдебния изпълнител, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа, като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.

От изложеното следва, че съдебния изпълнител следва да се произнесе първо по искане за намаляването на адвокатското възнаграждение. Ако искането бъде отхвърлено и не бъда уважено от съдебния изпълнител чрез изричен акт в рамките на изпълнителното производство, актът на съдебния изпълнител по въпроса за разноските ще подлежи на обжалване пред съда.

В приложените материали по образуваното изпълнително дело от ДСИ при РС – Ботевград, липсва възражение на длъжника за прекомерност на допълнителното адвокатско възнаграждение от 525 лв., прието за събиране в образуваното изпълнително дело, като такова е направено едва с настоящата жалба.

Предвид изложеното следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането на длъжника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, е съдебения изпълнител и едва след постановяването на изричен акт от него, с което искането е оставено без уважение и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - чл. 437 ГПК, ще може да извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК в рамките на съдебно производство пред окръжния съд. Компететността на съда по въпроса за разноските в изпълнителното производство е обусловена от произнасянето на съдебния изпълнител по искането за изменение и евентуалното последващо несъгласие на длъжника.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде върната на съдебния изпълнител за произнасяне с изричен акт по основателността на възражението за прекомерност на определените разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Й. Г. К., длъжник по изп. дело № 117/2023, по описа на СИС при РС – Ботевград, против постановление от 29.03.2024 г. по същото дело, с което са приети направените от взискателя В.

Ц. Д. допълнителни разноски в размер на 525 лв. адвокатски хонорар.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 938/2024 г., по описа на Софийския окръжен съд.

ВРЪЩА жалба на Й. Г. К., длъжник по изп. дело № 117/2023, по описа на СИС при РС – Ботевград, против постановление от 29.03.2024 г. по същото дело, за произнасяне с изричен акт по основателността на възражението за прекомерност на приетите допълнителни разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4