Решение № 1038 от 08.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1806/2023
- Вид
- Решение № 1038
- Подписан
- 08.09.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.3 пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1038 гр. Варна, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501806 по описа за 2023 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.3 пр.3 от същия, и е образувано по жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 срещу действията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег.№ 711 против Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 24.02.2023 година, по изп.дело № 478/2014 година против Длъжниците Т. М.
Л.а и Л. К. Л..
В жалбата се излага, че Постановлението е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници ползват и останалите, следователно не може да се твърди, че е налице перемция.По същество се иска отмяна на атакуваното Постановление.
По делото са постъпили отговори на Т. и Л. Л.и, чрез адв.Х., с които те излагат, че Постановлението е законосъобразно и следва да се потвърди.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнителното производство по делото е било образувано против множество длъжници, част от които са и настоящите жалбоподатели, в лицето на Т. и Л. Л.и за заплащане в полза на „Юробанк България“ АД сумата от 990 263.51 евро и други.
От материалите по делото е видно, че от 2014 година, когато е образувано до момента по отношение на Длъжниците Т. и Л. Л.и делото, освен запор върху сметки, дялове и вземания, други действия по отношение на тях не са били провеждани.
Становището на съда е следното:
1
Жалбата е допустима, и противно на изложеното от адв.Х. се явява и подадена в срок, като по същество тя е основателна.Съображения:
Съобразно установената, а и задължителна съдебна практика № ТР № 2 по т.д.№2/2013 година, т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността, съгласно чл.116 от ГПК се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Също съобразно този текст, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той е наличен само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Такива изп. действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Непредприемането на подобни действия за срок повече от две години, води до т.нар. „перемция“.
Съгласно цитираното по - горе ТР на ВКС в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая не е предприето никакво изпълнително действие от съдебния изпълнител за реализирането на изпълнителния способ и по тази причина по отношение на 2 молителя изпълнителното дело е било прекратено.Прекратяването на изпълнителното производство по изп. д. № 478/2014 година, по отношение на Длъжниците Л.и по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Видно е от делото, че след 2014 година – когато има запори върху сметки, вземания и дружествени дялове, изпълнителни действия не са извършвани.
Настоящият състав приема, че в случаите на множество и солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т. е. предпоставките п о чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото производство единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението. Допълнителен аргумент в случая е, че видно от приложения по делото изпълнителен лист, се касае до поето при условията на пасивна солидарност задължение спрямо всички длъжници, при което един и същ е предметът на дължимата престация, а множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му –връзки, създадени с единствената цел да бъде той найпълно обезпечен и удовлетворен. От една страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците. Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД , в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността между солидарните длъжници, тези доводи следва да намерят приложение и при протичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на 3 обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление на абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), поради което, липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо останалите. /Решение № 83/11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на ВКС, IV г. о. / . Това означава, че с изтичане на срока по отношение един от солидарните длъжници изпълнителното производство се прекратява само спрямо него.
При тези данни, ВОС намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава е редно да бъде отхвърлена.Предвид изложеното, ВОС, РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по Жалба Вх.№ 08422 от 14.03.2023 година от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205425517, чрез адв.К., Постановление за прекратяване на изпълнителното производство против Т. М.К. – Л.А, ЕГН ********** И Л. К. Л., ЕГН **********, по изп.дело № 478/2014 година, поради настъпила перемция по чл.433 т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4