Решение № 8868 от 08.12.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 8.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И.

А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16 739 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищците М.А.Г. и А.А.Г. поддържат, че на 1.06.2013 г. в с. С., обл. С., пострадала дъщеря им М.М. М., като пешеходка, тъй като водачът на л.а. Хонда Прелюд, рег.

№ *******, Р.Н.А., след консумация на алкохол (1,91 %о) нарушил правилата за движение (чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно влязла в сила осъдителна присъда), и блъснал пешеходката М., челно със средната част на предницата на МПС. Изтъкнато е, че на местопроизшествието няма тротоар.

Въпреки положените медицински грижи на 30.06.2013 г. пешеходката починала, поради тежките съчетани травми. Ищците, които са нейни родители, твърдят, че преживели тежък емоционален шок от загубата на дъщеря си, с която били в много близки и хармонични отношения на подкрепа и уважение. Те загубили нейната материална подкрепа, мечтите и надеждите за бъдещето си. Скръбта им била непреодолима, те станали подтиснати, депресирани и затворени. Твърди се, че относно автомобила, управляван от А. имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, поради което се претендира плащане от същото на обезщетение за претърпените от смъртта на М. М. неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците, като част от искове за по 400 000 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2013 г. Претендират разноски и оспорва тези на ответника.

Ответникът ЗАД „А.” твърди съпричиняване, тъй като пострадалата не се е движела по тротоара или банкета. Оспорва размера на исковете.

Третото лице помагач Р.Н.А. не оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С присъда № 33 от 30.03.2015 г. на ОС Пловдив по НОХД № 277/15 г. Р.Н.А. е признат за виновен за това, че на 1.06.2013 г. в с. С., обл. С., при управление на л.а. Хонда Прелюд, рег. № *******, нарушил правилата за движение (чл. 21, ал.

1, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на М.М. М., настъпила на 30.06.2013 г., като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“ НК. Присъдата е влязла в сила на 3.11.2015 г. след въззивно обжалване.

Св. В.П.К., пътник в автомобила, разказва, че инцидентът настъпил в селото поради това, че Р. не овладял колата при десен завой. М. се движела срещу автомобила, до бордюра, защото нямало възможност да се качи горе. Пешеходката се виждала ясно, но водачът нямал време, поради скоростта да реагира. След бордюра имало храсти, затревена площ, можело човек да се придвижва по него, но било тясно – около 20 см.

Приетата САТЕ е установила, че на мястото на инцидента няма тротоари, нито банкет, а платното е ограничено с бордюр, като от двете страни на пътя има посипаности от пясък и дребни камъни, като от дясната страна има дървена ограда, а от лявата – висока бетонна стена. Автомобилът се движел от центъра на с. С. към с.

К., а срещу него се движели двама пешеходци, след които на около 40 м. вървяла и пострадалата, плътно в дясно. За да избегне първите двама, водачът рязко завил наляво, изгубил устойчивост на автомобила, а когато забелязал пострадалата продължил да коригира движението си, намалил скоростта до 62-63 км/ч, но не успял да предотврати удара с М. М., която се намирала на асфалта, на 50 см. от края на платното. Ударът бил челно, в средната част на автомобила, тялото на пострадалата се покачило на предния капак, главата й се ударила в дясната част на предното стъкло, а след влачене било отхвърлено на около 27, 67 м. от мястото на удара. Разяснено е, че пешеходката не е имала възможност (време) да реагира на удара чрез преместване.

От приетата по делото СМЕ е видно, че М.М. М., на 41 г., е претърпяла тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма и последвали тежки посттравматични усложнения. Тези увреди са били крайно тежки и несъвместими с живота, тъй като са засегнати важни органи и системи в организма. Смъртта е настъпила 30 дни след процесното ПТП, въпреки проведеното комплексно реанимационно и ортопедично лечение на травмите. Посочено е че пряка причина за леталния изход е тежката черепно-мозъчна травма и мощния оток на мозъка, който е довел до пълно загиване на мозъчната кора и достигане до мозъчна смърт. Допълнителни причини са тежката гръдна и коремна травма и тежката фрактура на тазовия пръстен. Подчертано е, че ПТП се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалата.

Приетата СПсЕ е констатирала тежък психически шок при ищцата А.Г., която изключително трудни преодолява стреса от внезапната смъртта на дъщеря си.

Установена е депресивна симптоматика, която е налице и към момента. Вещото лице е посочило, че при ищцата е установено мрачно настроение, ирационални страхове, импулсивно поведение, трудности с концентрацията, раздразнителност, безпокойство, апатия, тревожност, вманяченост, чувство за вина, избухвания, пристъпи на плач, кошмари, затваряне в себе си, самотност, нежелание за комуникация с хора. Установено е още негативни мисли с мисловни нарушения, главоболие, нарушено храносмилане, сърцебиене, повишено изпотяване, задух и пр.

По отношение на ищеца Г. е посочено, че същият е психомоторно спокоен, емоционално стабилен, с добър самоконтрол, устойчив на въздействия от стрес, с висок вътрешен контрол, способен е да се включва пълноценно в различни житейски ситуации. В о.з. е разяснено, че при М.Г. е налице силен емоционален шок, като психотравмата не е преодоляна към настоящия момент и тя се преживява вътрешно.

С оглед обстоятелството, че ищецът трябва да подкрепя жена си и предвид нейното състояние, Г. прикрива преживяваната от него болка, без да й дава външен израз.

Уточнено е, че при ищеца е налице напрежение, загуба на увереност, отчужденост, изолация. При съпоставка експертът е посочил, че ищцата преживява по-тежко събитията, като тя се намира в трета фаза на приемане на скръбта, а ищеца – в четвърта.

Св. З.З.Ю. е посочил, че загиналата живеела в гр. С. със своята дъщеря, но често посещавала родителите си – поне два пъти в седмицата, вкл. и в почивните дни. Тя им помагала финансово, както и в работата, в земеделието, в отглеждането на овце, водела документацията по програмите за европейските субсидии, организирала за работа и другите две дъщери на ищците. Отношенията в семейството били много топли. След тежката загуба М. и А. не били на себе си, плачели, затворили се в себе си, контактували само с най-близките. Св. Ю. разказва, че когато отишъл на мястото на инцидента М. бил побеснял и „едва го озаптили да не стане нещо невероятно“. Посочено е, че шокът не е преодолян, ищците имали трудности, но по-малките сестри им помагали в земеделието.

Св. Р.С.Г. разказва, че М. била семейна и живеела в друга къща в същото село. Била в много добри отношения с родителите си, често се виждала с тях, идвала да им помага всяка събота и неделя, подкрепяла ги финансово. Тя се грижела за тях, когато преди често имали гости, помагала, готвела, пазарувала, дори прибирала сеното и цепела дърва. Преди нещастието те били весели, лъчезарни хора, а след инцидента много се променили, рядко излизали и се събирали с хора, постоянно плачели за М., не били преодолели загубата й.

Видно от удостоверение за раждане от *** г. А.А. М. и М. А. Г. са родители на М.М. Г.. От удостоверение № 301 от 15.12.2014 г. е видно, че имената М.А.Г. и М. А. Г. са на едно и също лице.

За безспорно е обявено, че по отношение на гражданската отговорност на водача при ответника е налице валидна застраховка.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят, че загиналата М.М. М. е дъщеря на ищците М.А.Г. и А.А.Г.. Въпреки установените от цитираните по-горе удостоверения частични несъответствия в имената на ищците и пострадалата, съдът не намира основания да приеме, че ищците не се явяват родители на починалата М. М..

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед представените актове на наказателните съдилища, следва да се приеме за установено, че водачът А. виновно и противоправно е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинена смъртта на М.М. М..

Прието е, че водачът е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 НК, в чийто фактически състав е включена и причинната връзка между нарушаването на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат – смърт на друго лице.

Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното поведението на А. и смъртта на дъщерята на ищците. Соченото се установява и от приетата и визирана по-горе СМЕ.

Настоящият състав намира за недоказана тезата на ответника, че вредоносния резултат е съпричинен от поведението на загиналата пешеходка. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като според ал. 2, т. 1 те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Именно в съответствие с посочената норма се е придвижвала и пострадалата - срещуположно на приближаващото превозно средство. Установява се, че на мястото на инцидента не е констатиран тротоар или банкет, а ивицата след бордюра, отделящ платното, е била с размер от 20 см с храсти и трева. Това пространство очевидно не съставлява площ, която може да се използва за придвижване на пешеходци.

С оглед приетата СПсЕ и събраните гласни доказателства, установяващи претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на тяхната дъщеря и като съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни случаи, икономическите условия към монета на настъпване на инцидента и застрахователните лимити, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 110 000 лв. за ищцата А.Г. и 100 000 лв. за ищеца М.Г.. За тези изводи съдът съобрази от една страна, че пострадалата не е живеела в едно домакинство с родителите си. Събраната информация относно това къде точно е живеела М. не е еднозначна – единият свидетел сочи, че тя живеела в гр. С., а другата свидетелка – че била в с. С..

Въпреки тази неточност, от значение е обстоятелството, че М. е имала отделен дом, но въпреки това често е посещавала родителите си. Установява се, че тя ги е подкрепяла в осъществяваната от тях селскостопанска дейност, организирала е същата, а отделно от това им е съдействала и в ежедневните дейности, и финансово. Показанията на свидетелите установяват, че двамата ищците преживели трагично нещастния инцидент, променили се драстично, изолирали се, затворили се. Съдът отчете още възрастта на загиналата и тази на ищците, както и факта, че последните понастоящем се подкрепят от другите си две дъщери. В приетата СПсЕ вещото лице – психолог обаче прави извод, че психоемоционалните травми на ищцата са с относително по-силен интензитет. Посоченото обуславя разликата в присъдените обезщетения. Всяка от определените суми по стойност надхвърля 320 минимални работни заплати за страната към датата на събитието, респ. съставлява възнаграждението за над 26 години.

За горницата над посочените суми до пълните предявени размери исковете за неимуществени вреди следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от ответника-застраховател. Няма спор, че по отношение на автомобила, управляван от виновният водач е имало валидна към момента на произшествието застраховка в ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищците, в качеството им на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на претърпените от тях щети пряко от ответника – застраховател.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdb46183-8985-40be-8293-b147106c287a