Решение № 6760 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6760 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова

Членове:

Владимир Вълков

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20241100510004 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба вх. № 55928/22.07.2024 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена от Ц. С. Т. срещу възложените в нейна тежест разноски по изпълнително дело 2024860040244/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. Жалбоподателката сочи, че с наложен запор върху банковата й сметка разбрала да се търси юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 21927/2019 г. на СРС, по което заплатила задължението доброволно и незабавно след като узнала, че съществува. При заплащането ибрично била информирана от служителите на „Топлофикация-София“ ЕАД, че погасява съдебното задължение изцяло и случаят е приключен. Допълнително обосновава недължимост на възнаграждение за юрисконсулт от 150 лв., което смята за прекомерно. Оспорва и да дължи такси за действия, които определя за ненужни - такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС за приключване на изпълнителното дело до длъжника и взискателя, такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за запор по банковата сметка, такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ от 12 лв. за изпращане на писма за запор на пенсия и банкова сметка, такси по т. 3 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв. и по т. 9 от ТТРЗЧИС от 18 лв. с довод, че на взискателя и на ЧСИ било известно, че жалбоподателката живее извън чужбина, а таксите за справки от мобилни оператори смята да са без основание. Оспорва да дължи и такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за уведомления за опис на движими вещи до взискател и длъжник с довод, че такива не са били необходими предвид наложения запор върху банкови сметки, а и не са били поставяни на адреса. Оспорва и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ с оглед оспорения размер на юрисконсултското възнаграждение.

В отговор по жалбата взискателят в изпълнителното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, твърди жалбоподателката да е уведомена за възложените й разноски с поканата за доброволно изпълнение, връчена й на 21.05.2024 г., поради което смята жалбата за просрочена. По същество оспорва жалбата с довод, че с решение по гр.д. № 21927/2019 г. жалбоподателката е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Смята, че възложените в тежест на жалбоподателката разноски касаят извършени от съдебния изпълнител действия и по силата на чл. 79 ГПК са за сметка на длъжника като смята да са в обоснован размер включително и размерът на юрисконсултско възнаграждение предвид възможността жалбоподателката да плати доброволно, за да не се стига до принудителното 1 изпълнение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство.

В мотивите си ЧСИ М. също смята жалбата за недопустима като се позовава на получена покана за доброволно изпълнение на 21.05.2024 г. По същество смята, че срещу предявеното и прието юрисконсултско възнаграждение, съответно то да не е прекомерно при посочване в изпълнителното производство да са извършени справки и да е наложен запор, а производството да е образувано въз основа на извършени от пълномощника действия. Сочи и изпълнителното производство да е било приключено с разпореждане от 04.07.2024 г.

Досежно таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ сочи да е определена на базата на сумата по изпълнителния лист и приетото юрисконсултско възнаграждение. Смята и че таксите не превишават предвидения предел, който в случая определя на 559,80 лв.

По допустимостта на жалбата

В рамките на изпълнителното производство е депозирано възражение вх. № 28371/12.04.2024 г. срещу начислени на жалбоподаелката такси в общ размер от 377,60 лв. и досежно размера на юрисконсултското възнаграждение. Съдебният изпълнител е овластен да разпредели тежестта на разноските в ръководеното от него изпълнително производство.

Сред книжата по делото обаче не се установява произнасяне на ЧСИ по това възражение, каквото очакване и жалбоподателката е отправяла неколкократно. Законът не предписва нарочен акт на ЧСИ, с който да се произнесе по направено възражение, но гарантираното от процесуалния закон право на защита го задължава да уведоми страната за становището си по повдигнатия спор за разноските. В случай че ЧСИ не намери основание за преразглеждане на разпределените разноски, дължи еднозначно да заяви позицията си и да информира страната ведно с указание за реда, по който може да поиска контрол за законосъобразност на този акт. Липсата на произнасяне по оспорването придава на възражението значение на жалба, предявена в предписания срок, а последвалите „жалби“ съответно от 4.07.2024 г. и 222.07.2024 г., предвид и твърдяната от жалбоподателката неяснота при депозиране на първоначалната, ще бъдат третирани като нейно уточнение.

Внесена е и следващата се държавна такса, а жалбата касае изрично предвидено от закона като подлежащо на самостоятелен съдебен контрол действие на съдебния изпълнител – разпределение на отговорността за разноски в изпълнителното производство, поради което налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество.

Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие на съдебен изпълнител съдът намира следното.

Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови и съпътстващите принудителната реализация на вземането разноски както когато са направени от кредитора, така и когато не са направени, те са дължими от него. При все това обаче нормата на чл. 79 ГПК не предписва пълно възстановяване на заплатените разноски от взискателя, а държи сметка за принципно утвърдената граница на имуществена отговорност – длъжникът дължи да възстанови всички разноски, но доколкото те са били необходими за преодоляване на необоснованото от правна гледна точка бездействие да изпълни задължението си.

Според мнозинството на съдебния състав наличието на самостоятелен изпълнителен лист за присъдено вземане овластява кредитора да прецени как да поиска и получи изпълнение. След като присъдена сума не е заплатена доброволно преди образуване на изпълнителното производство, жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство, дължи да заплати необходимите разноски.

Жалбоподателката не твърди, а и от книжата по изпълнителното дело не се установява признатата във възражението сума да е внесена в определения от закона двуседмичен срок. Предвид признанието от жалбоподателката, че към 02.04.2024 г. е 2 разбрала, че от нея се търсят разноски в изпълнителното производство, срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 16.04.2024 г. (вторник). Наличното извлечение за счетоводна операция сочи на постъпила сума по сметка на ЧСИ на 22.05.2024 г. (л. 91 от изпълнителното дело) като от констативен протокол изх. № 145178/04.07.2024 г. (л. 92 иот изп.д.) следва сумата да е внесена от жалбоподателката и да е усвоена съответно – 20 лв. за такса по т. 26 , за ДДС 33,30 лв., за обикновени такси – 145 лв., допълнителни разноски 1,52 лв. и 373,60 лв. за взискателя. Посочено е, че делото е издължено към 04.07.2024 г.

С оглед нормата на чл. 73 ал. 1 т. 3 ГПК необходими, а следователно и дължими от длъжника в изпълнителното производство са неизбежните за изпълнителното производство разноски за образуване на делото – 24 лв. с ДДС и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лв., съответно съобщение по чл. 428 ал. 1 ГПК, а изграждащи успешно реализиран изпълнителен способ. Макар и главницата да изглежда да е платена доброволно, доколкото това е станало след изтичане на срока за доброволно изпълнение, длъжникът отговаря и за наложителните такси за проучване на имущественото състояние в размер на 60 лв. и наложени запори в размер на 36 лв.

Законът определя възнаграждение за юрисконсулт като присъщ разход и за изпълнителното производство. В отклонение от принципа, че на възмездяване подлежат единствено заплатените разноски, общата норма на чл. 78 ал. 8 ГПК свързва остойностяването му с утвърдения механизъм за оценка на специализиран труд с Наредбата за заплащане на правната помощ и възнаграждение за юрисконсулт, ако оценимо според механизма по Закона за правната помощ. Съгласно издадената по законова делегация Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за представителство в изпълнително производство подлежи на определяне в диапазона от 50 лв. до 150 лв. Съдът приема, че при упражняване правомощието на преценка, рефлектираща върху чужда правна сфера наложително е тя да почива на предварително утвърдени правила и обективни данни.

В тази връзка и по аналогия по силата на чл. 5 ГПК в сила е правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК – единствено усложнение от фактическа и правна страна обосновава по-висок размер на юрисконсултското възнаграждение. Този размер не се влияе от демонстрираната активност от страна на юрисконсулта, а от обективно необходимото за успешна реализация на вземането. Данните по делото не сочат на усложнено изпълнение в указания смисъл, поради което на заплащане подлежи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Понеже плащането на дълга не е извършено в срока за доброволно изпълнение, в тежест на длъжника е и таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Затова и основа за определяне на таксата по чл. 26 е удовлетворения интерес на взискателя във фазата на принудително изпълнение. Това включва както предявеното за събиране в изпълнителното производство вземане от 50 лв., така и възникналото в изпълнителното производство вземане за осъществена защита от юрисконсулт. Ето защо и гратификационното възнаграждение по т. 26 в случая възлиза на 12 лв. с ДДС.

В обобщение жалбата е основателна за сумата над 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 156 лв. такси в изпълнителното производство.

По разноските

Настоящият състав споделя преобладаващата съдебна практика, че спорът за разноски не обосновава защита по смисъла на чл. 78 ал. 8 ГПК, поради което предявеното искане е неоснователно.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ц. С. Т. възложените в нейна тежест разноски в изпълнително дело № 2024860040244 по описа на частен съдебен изпълнител В.М. за сумите над 50 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение и 156 лв. такси в изпълнителното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД да му бъдат присъдени разноски в производството по жалбата пред Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4