Решение № 1151 от 07.06.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………………… гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 6627 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „В.Б.“ ЕАД твърди, че има сключен договор от 01.11.2008 г. /със срок на действие до 01.11.2016 г./ с ответника, съгласно който ответникът се задължава да доставя до клиентската мрежа и фактурира от името и за сметка на ищеца газ пропан-бутан /LPG/ в бутилки, собственост на възложителя. Ако ответникът извършва доставка по домовете, той се задължава да купува газ пропан-бутан от ищеца и да го препродава и фактурира от свое име и за своя сметка на крайните потребители, собственост на ищеца. Задължение на ответника е да събира всички касови плащания за извършени доставки до клиентската мрежа на ищеца и да превежда на последния по банков път събраните суми, като тези плащания следва да бъдат извършвани всеки вторник за събраните през предходната седмица суми. Доставките, по които следва да се извършат касови плащания се определят с издаването от ответника на конкретни фактури от името и за сметка на ищеца, като в графата „начин на плащане, ответникът записва „в брой“ или „на каса“, а фактическата доставка се документира с надлежна доставна разписка, подписана от конкретния клиент и приложена към издадената фактура. Ответникът не следва да доставя газ пропан-бутан в бутилки на клиенти, чието условие на плащане е „в брой“, но отказват да платят в момента на доставката. За закупения от ответника газ пропан-бутан за доставка по домовете, ищецът издава фактури, плащането по които ответникът следва да извърши по банков път всеки вторник за издадените през предходната седмица фактури. За извършваната от ответника дейност във връзка с договора, ищецът му дължи възнаграждение, съгласно договора и подписаните към него анекси. За извършената дейност ответникът издава фактури, които ищецът следва да плати по банков път всеки вторник за издадените през предходната седмица фактури.Страните уговарят право за страната, която извършва плащането в уговорения в договора срок, да прихване вземанията си от дължимите от другата страна суми по насрещни фактури. Ищецът твърди, че от началото на м. декември 2013 г. ответникът започва да не изпълнява в цялост гореописаните негови задължения по договора, като за периода от 01.12.2013 г. до 02.10.2015 г. задълженията на ответника по договора възлизат на 1112400.39 лева. В периода 01.12.2013 г. до 15.09.2015 г. ответникът е платил по банковата сметка на ищеца сума в общ размер на 662 495.50 лева. Ищецът поддържа, че ответникът му дължи и лихва за забава върху неплатените суми за период от настъпване на падежа за плащането на съответната сума /първият вторник на месеца за целия предходен месец/ до извършваните от ответника частични плащания. Поддържа, че с тези плащания, съобразно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД първо е погасявана така дължимата лихва. След извършване на тези прихващания ответникът продължава да му дължи сума от 482 404.90 лева, като към 02.10.2015 г. дължимата по договора от ответника сума възлиза на 563822.10 лева. Поддържа, че ответникът му дължи сумата от 462 386.29 лева, представляваща главницата на останалите неизпълнени просрочени задължения на ответника до договора. На 29.09.2015 г. ответникът е поканен да заплати тази сума, като предвид липсата на изпълнение в указания в поканата 2- дневен срок, договорът е развален, считано от 02.10.2015 г. В допълнителната искова молба ищецът не оспорва обстоятелството, че за периода 01.12.2013 г. – 15.09.2015 г. ответникът е превел по банковата му сметка сумата от 1147584.13 лева, но поддържа, че направените 55 броя плащания за периода от 03.12.2013 г. до 14.06.2015 г са във връзка с погасяване на стари задължения, последното от които е за м. 11.2013 г.

Оспорва обстоятелството, че представените по делото фактури касаят договор за вътрешен транспорт. Твърди, че е практика между страните прихващанията да се извършват на база разменени по електронната поща протоколи за прихващане, които не са подписани двустранно. Поради влошените отношения между страните, от 10.06.2015 г. изявленията за прихващане на ищеца започват да се изпращат с куриерска пратка, с обратна разписка. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 563822.10 лева, представляваща главница по договора към датата на неговото разваляне, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 3138.61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 563822.10 лева за периода от 02.10.2015 г. до 22.10.2015 г. Претендира направените по делото разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника „Б.л.“ ООД, като е подаден отговор, с които исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва подписването на описания в исковата молба договор, но поддържа, че във връзка с този договор няма задължения за издаване на касов бон към фактурата, както и няма предоставени копия от сключените между ищеца и неговите клиенти клиентски договори, тъй като не е страна по тези договори.

Ищецът въвежда данните за своите клиенти като наименование; брой бутилки – наличност, цена; начин и срок на плащане. Ответникът може да отбелязва в тази система информация единствено относно движението на бутилките, но не и относно начина на плащане. Оспорва и възможността да бъдат извършвани прихващания по договора без да има двустранно подписани протоколи от страните за насрещно прихващане.

Твърди, че не е подписвал такива протоколи.

Поддържа, че не дължи плащане във връзка с процесния договор по представените от ищеца фактури. Оспорва калкулирания с фактурите размер на задълженията, като поддържа, че част от стойностите по фактурите са във връзка с друг договор, сключен между страните. Поддържа, че за периода 01.12.2013 г. – 15.09.2015 г. е платил по банковата сметка на ищеца сумата от 1147584.13 лева. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

На 12.03.2013 г. по електронното дело на ищеца в ТР-АВ е вписана промяна в наименованието му от „В.Б.“ във „В.-Г.България“.

На 01.11.2008 г. между страните е сключен договор, съгласно който ответникът, в качеството на изпълнител, се задължава да доставя и фактурира от името и за сметка на ищеца, в качеството му на възложител LPG /съгласно приетата в договора дефиниция „LPG“ означава газ пропан бутан или всякаква друга смес на пропан-бутан, продавана от възложителя в газови бутилки/ в бутилки, собственост на възложителя. Доставката се извършва, както от газопълначния завод на възложителя до междинните депа /“Депо“ означава мястото, където изпълнителят съхранява LPG в газови бутилки, в съответствие с изискванията за безопасност на българското законодателство и откъдето изпълнителят редовно снабдява клиентите и потребителите на LPG в неговия район на дейност/, така и от депата до POS /“POS“ означава продавач, който препродава на крайни потребители и/или други страни LPG, доставен му от изпълнителя/ и крайните потребители. В т. 3.4 от договора са изброени част от задълженията на изпълнителя по договора, между които са и тези да събира и превежда на възложителя всички касови плащания от клиентите всеки вторник за предходната седмица; да събира паричните гаранции от крайните потребители и POS, да превежда сумата на гаранциите на възложителя и да представя необходимите документи съответно на крайните потребители и възложителя. Изпълнителят поема и задължението да не доставя на клиенти, чието условие на плащане е в брой, но отказват да заплатят при доставката.

Съгласно т. 4.4 от договора, всички дължими плащания между страните за седмицата /събрани в брой, депозити и др./ се заплащат всеки вторник за предходната седмица. Страната, която извършва плащането има право да прихване вземанията си от дължимите на другата страна суми по насрещни фактури. От плащанията към възложителя се удържат дължимите на изпълнителя комисионни, според издадената фактура от него. В т. 7 от договора са посочени размерите и начина, по който се формира дължимото на изпълнителя по договора възнаграждение. В подписани към договора 6 анекса се детайлизират условия по договора, касаещи получаването на ДМА по договора, депата на дистрибутора, района на дейност, ценовата листа на възложителя и общите условия, които се прилагат от възложителя за продажбата.

На 21.01.2011 г. е подписано споразумение за изменение и допълнение към договора от 01.11.2008 г., като едно от измененията на договора касае неговия срок, като същият е удължен с 3 години, до 01.11.2016 г., като е предвидено договорът да се подновява автоматично за срок от още една година, ако която е да е от страните не отправи изрично писмено уведомление до другата страна, че желае договорът да бъде прекратен. За да породи действие уведомлението за прекратяване следва да бъде отправено до другата страна в срок не по-късно от 6 месеца преди изтичането на договора. Със споразумението страните констатират още, че към 31.12.2010 г. по повод договора от 01.11.2008 г. възложителят няма задължения, а изпълнителят има задължения в размер на 72673.65 лева, които следва да изплати, съгласно договора. Към 21.01.2011 г. възложителят няма задължения по сключен с изпълнителя договор от 15.12.2004 г., като изпълнителят има задължения по този договор от 15.12.2004 г. в размер на 150 000 лева, които се задължава да изплати, съгласно погасителен план, който е неразделна част от споразумението като приложение № 1 към него. Видно от този погасителен план изпълнителят следва да извърши 34 плащания за периода от м. февруари 2011 г. до м. ноември 2013 г., като размерът на първите 33 погасителни вноски е 4437 лева, а последната вноска е в размер на 3579 лева.

На 18.05.2015 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която ищецът го уведомява, че в последните месеци не се плащат на ищеца дължимите по договора от 01.11.2008 г. суми, като към 31.03.2015 г. и след извършено прихващане с дължими от ищеца на ответника суми, задълженията на ответника възлизат на 605 815.76 лева. Ответникът е поканен да плати тази сума.

На 29.09.2015 г. на ответника е връчена последваща нотариална покана от ищеца. С тази покана ответникът е уведомен, че не платил в цялост сумата, която е поканен с предходната нотариална покана /получена от ответника на 18.05.2015 г./, тъй като от момента на връчване на поканата до 15.09.2015 г. е платена на части сума в общ размер от 1340 лева. Ето защо ищецът отправя изявление за разваляне на договора, ако в двудневен срок от получаване на писмото не бъде заплатена дължимата към 15.09.2015 г. по договора сума 462386.29 лева.

Ищецът представя и уведомления за прихващане на дължимото на ответника възнаграждение по договора съгласно издадени от ответника фактури с дължими от ответника по договора суми, с изричното посочване, че частичното погасяване на дълга на ответника е извършено с най-старата дължима от него сума. Представени са и доказателства /известия-обратни разписки/ за връчването на тези уведомления на ответника. Ответникът представя свои изявления за отказ на изпратените му от ищеца уведомления за прихващане, както и разписки за връчването на ищеца на тези изявления на ответника за отказ за прихващане по получените уведомления за прихващане.

Горепосочените уведомления за прихващане, съответно откази за прихващане, както и представените от ищеца с исковата молба и допълнителната исковата молба банкови извлечения, фактури, издадени от ответника в изпълнение на договора за дължимото му възнаграждение, фактури, издадени от ищеца на ответника, протоколи за прихващане, както и представените от ответника към отговора и допълнителния отговор на исковата молба фактури, заявки и банкови удостоверения и референции са приети като писмени доказателства по делото, неоспорени от страните. Съдът не обсъжда самостоятелно обстоятелствата по тези документи, тъй като за целта са необходими специални знания, с каквито не разполага. Тези доказателства са от значение единствено за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и това вещо лице е съобразило и анализирало тези доказателства при даване отговор на допуснатите от Съда задачи към него.