Определение № 712 от 20.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500536 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 ГПК.

Образувано е частна жалба от 27.06.2023г., изпратена за разглеждане на Апелативен съд- Велико Търново /определение №3745/27.11.2023г. по ч.к.гр.д. №4421/2023г. на ВКС/, подадена от адв. Д.- процесуален представител на ищеца К. Т., срещу определение № 2412/ 21.06.2023г. по гр.д.

№853/2023г. на ОС- Варна.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, в частта по предявения иск от К. Т. Т., ЕГН********** от гр. Варна, срещу Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на разглеждане на досъдебно производство №19/2018г. по описа на Пето- РУ- гр.Варна, по което е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. чл. 198, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, извън разумния срок, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, на осн. чл. 130 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че са налице процесуалните предпоставки за валидно упражняване правото на обезщетение за защита при бавно правосъдие. Цената на иска в случая- 50 000 лева, била над посочената в чл.60а ЗСВ, определящ размер не повече от 10 000 лева, поради което не е налице възможност за постигане на споразумение по реда на глава трета „а" от ЗСВ. Съдът преградил пътя на ищеца да се възползва от правната възможност за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в резултат на разглеждане на ДП 19 /2018г. извън разумния срок- прекратил 1 производството едва когато възможността по чл.60а ЗСВ вече е преклудирана поради изтичане на 6- месечният срок.

Претендирано е да се отмени обжалваното определение.

Апелативен съд- Велико Търново, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и приложените доказателства, установи следното:

Пред първоинстанционният съд е предявена претенция за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 200 000 лева за повдигнато обвинение за престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда и за разглеждане в извън разумният срок на досъдебното производство за това престъпление. С допълнителна молба, във връзка с дадени указания от съда /СОС/ е уточнено каква част от тази глобална сума за кои вреди се отнася.

С обжалваното определение на ОС- Варна /на който делото е изпратено по подсъдност от СОС/ е прието, че са предявени два обективно и кумулативно съединени искове- по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /за 150 000 лева/ и чл.2б ал.1 ЗОДОВ /за 50 000 лева/. Съдът е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ поради неспазване на процесуалната предпоставка на чл.8 ал.2 ЗОДОВ- непроведена административна процедура /подаване на заявление по реда на глава трета "а" ЗВС повече от 6 м. след приключване на производството с окончателен акт/.

Частната жалба е процесуално допустима- подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въпросът как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ- глобално или поотделно за всяка една от претенциите, е част от предмета на образувано т.д. № 1/22, ОСГК, по което към момента е постановено Тълкувателно решение №1/2022г. от 27.11.2023г.

В същото е посочено, че право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита за нарушеното право по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ, като е пояснено, че в първият случай твърдението „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. В конкретният случай, видно от исковата молба, увреденото лице е избрало именно правото си да упражни защита по реда на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като в обстоятелствената част на исковата молба е изложил доводи за вреди вследствие на повдигнато обвинение за престъпление, за което е оправдан и за бавно правосъдие, като е посочил глобално претендираната сума.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, който дава защита и на нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, 2 съобразно посочените разяснения в ТР 1/22 / 27.11.2023г. на ВКС. Следва да се отбележи, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е постановено преди ТР 1/22 / 27.11.2023г. на ВКС, при наличие на противоречива съдебна практика по посочените въпроси.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2412 от 21.06.2023г. по гр.д.№853/2023г. на ОС- Варна.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3