Решение № 79 от 20.05.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 21/2022
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 07.06.2022
- Състав
- Мая Банчева
Цитирани разпоредби
- чл. 33, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2, изр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б", пр.1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.50 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Петрич, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. К. Т., ЕГН **********, от с. П., общ. П., ул. „Х.“ № ***, чрез Адвокат И.Я., АК-Б., със служебен адрес гр. П., ул. „Л. М.“ № ***, против Наказателно постановление № 21-0314-001096/11.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление № 210314-001096/11.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П..
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление като моли същото да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по 1 делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 21.04.2022 г., разпитани бяха свидетелите К. З. З. и К. И. К..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствен материал и закона, установи следното: събраният по делото
Установи се по делото, че на 10.10.2021 г. в 15.20 часа в община П. по път 3-198 км. 73+000 в района на фирма „С.“ в посока за гр. П., жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил Рено Клио с рег. № ***, като поради несъобразена с пътните условия скорост загубила контрол над МПС-то, излязла в ляво извън пътя, преобърнала се и нанесла материални щети – пътен знак и причинила телесни повреди на двамата й спътника – В. Т. и Г. И. и двамата от с. П..
За извършеното от жалбоподателката, свидетелят КР. ЗДР. З., в присъствието на свидетеля К. И. К., на 10.10.2021 г. съставил АУАН Серия GА № 483204 против А. К. Т., в който възприел, че последната като водач на лек автомобил, на 10.10.2021 г. в 15.20 часа в община П. по път 3-198 км. 73+000 в района на фирма „С.“ в посока за гр. П., не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателката, като същата го разписала без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 11.11.2021 г. ВПД Началникът на РУ към ОДМВР – Б., РУ П. издал обжалваното НП № 21-0314-001096/11.11.2021 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от същия закон, наложил на А. К. Т., глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателката АНТ. К. Т. на 06.01.2022 г., в законоустановения срок – 11.01.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е изискана справка от ТО – П., РП – Б. относно образувано досъдебно производство за конкретния пътен инцидент. Получена е информация, че има образувано ДП № 314 ЗМ 381/2021г. по описа на РУ – П. за престъпление по по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 НК, във вр. с чл.342, ал.1 НК, което е спряно с Постановление за спиране на наказателно производство от 16.02.2022 г. Видно от полученото постановление за спиране, прокурорът е спрял образуваното наказателно производство по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 НК, във вр. с чл.342, ал.1, т.к. е установил, че пострадалото от деянието лице е дъщеря на дееца, т.е. повреда е причинена на низходящ и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Поради изложеното, с цитираното постановление прокурорът е спрял наказателното производство по ДП № 314 ЗМ 381/2021 г. по описа на РУ Петрич, преписка № 7935/2021 г. по описа на РП-Б., ТО-П. за срок от шест месеца, считано от деня на 2 получаване на съобщението по чл.50 и чл.81 НПК от бащата на пострадалото непълнолетно дете.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е и основателна. Без да обсъжда по същество налице ли е нарушаване от страна на жалбоподателката А.Т. на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно поради следното:
В конкретния случай е налице нарушение на правилото заложено в чл. 33, ал.1 ЗАНН, а именно, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, а съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2, изр.1 ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Целта на разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗАНН е да не допусне за едно и също деяние да се водят две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с което ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура и едва ако последните преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган, то чак тогава той вече ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя.
В конкретния казус, както бе посочено по – горе, от постановление за спиране на наказателното производство от 16.02.2022 г на ТО – П. при РП – Б. се установява, че за описания в наказателното постановление случай на същата дата е отпочнало наказателно производство – ДП № 314 ЗМ 381/2021г. по описа на РУ – П.. Досъдебното производство е започнало при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието, обективиран в протокол от 10.10.2021г. и е водено за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "Б" пр. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. От посоченото следва извода, че още на същия ден – 10.10.2021г. за същото деяние е образувано цитираното досъдебно производство. При така установеното, Началникът на РУ – П., вместо да прекрати административно-наказателното производство, което е било образувано на същата дата със съставянето на АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е издал атакуваното наказателно постановление. Така се е създало неправилното правно 3 положение да се образува и приключи административнонаказателно производство спрямо нарушител, въпреки наличието на образувано за съответното деяние наказателно производство.
Както бе посочено по – горе, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура и едва ако последните преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган, то чак тогава той вече ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя.
Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Със съставянето на АУАН е образувано административнонаказателно производство, като в същото време, т.к. деянието е съдържало признаци на престъпление е образувано и наказателно производство. Към настоящия момент наказателното производство все още е висящо, същото само е спряно с оглед даване на възможност на пострадалото лице да повдигне наказателно производство срещу извършителя с депозиране на тъжба в законоустановения срок, който още не е изтекъл. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, а в случая това са обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това е правилото залегнало и в ТР № 51/29.12.1978 г по н. д. № 50/1978 г на ОСНК на ВС, както и подробно разгледано в ТР № 3/22.12.2015 г по ТД № 3/2015 г на ВКС.
АНО не се е съобразил с тези обстоятелства, не е съобразил, че по едно и също време, за едно и също деяние има две висящи производства и се е произнесъл по административнонаказателната преписка, като е издал обжалваното наказателно постановление и по този начин е нарушил забраната на чл. 33, ал. 1 ЗАНН.
Тъй като АНО не се е съобразил с тази забрана и съответно не е прекратил административно наказателното производство, а е издал НП, съдът следва да стори това като отмени издаденото НП и прекрати административнонаказателното производство с решение по реда на чл. 63, ал. 6 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 6 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0314-001096/11.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., с което на А. К. Т., ЕГН **********, от с. П., общ. П., ул. „Х.“ 4
№ *** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, й е наложена „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като ПРЕКРАТЯВА образуваното административнонаказателно производство на осн. чл. 33, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5