Решение № 59 от 07.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600011 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Русенски окръжен съд с Присъда от 23.10.2024г. по реда на съкратеното съдебно следствие е признал подсъдимия С. К. С. за виновен да е извършил деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложил наказание при условията на чл. 58 б. „а“ вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК от осем години лишаване от свобода. Постановил е така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Осъдил е С. К. С. да заплати на М. С. Д. сумата от 20 000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление.

Присъдил е и държавните такси и разноски.

Разпоредил се е и с веществените доказателства.

1

Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия С. С. – адв. С.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и справедливостта на постановеният акт. Иска се преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо - такова по чл. 128 от НК и определяне на наказание с приложение на чл. 66 от НК. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание.

Частната обвинителка и граждански ищец М. Д. – редовно призована не се явява и не заема становище.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за преквалификация на деянието в по- леко наказуемото по чл. 128 от НК. Прави се възражение за наличие на доброволен отказ от извършване на деянието и последната алтернатива, която се поддържа е намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация на деянието, като е наложил справедливо наказание на подсъдимия. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на подсъдимият оставена без уважение.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Подсъдимият С. С. е роден в Тутракан, но живее в гр. Русе. Със средно образование е, неосъждан и несемеен. Същият работел към началото на 2023г. във фирма „Линамар“ гр. Русе като електромеханик. Живеел сам в апартамент на първи етаж, на ********** в града.

Св. М. Д. през 2018г. била диагностицирана с параноидна шизофрения и лекувана многократно в ЦПЗ Русе, като последната хоспитализация била в периода 31.08-28.09.2023г. Тя имала фамилна обремененост, тъй като и 2 близките - майка й, сестра й също били с това заболяване. Д. не поддържала контакти с близките си и живеела, където намери – в приюти, на улицата, понякога просела и проституирала. Употребявала алкохол и наркотици.

Д. и подсъдимият се познавали и тя понякога ходела в домът му, където заедно употребявали алкохол или имали сексуални контакти, за което той й давал дребни суми. Предложил й да я уреди на работа в неговата фирма, но тя отказала.

На 13.12.2023г. подсъдимият се обадил на Д. й я поканил да дойде в домът му, за да имат сексуален контакт. Пострадалата се съгласила и около 18 ч се намирала пред блока на подсъдимия, като чакала С. да й отвори вратата на входа. В този момент св. И. П. се прибирал от работа и я видял. Когато отворил входната врата, за да влезе, Д. също влязла във входа като му казала, че отива при С. на първия етаж, където и останала. П. се качил в асансьора и продължил. Д. влязла в домът на С.. Двамата седнали да вечерят като едновременно с това употребявали и алкохол/водка/. До към полунощ двамата употребявали алкохол и си говорели, а след това се скарали. Подсъдимият С. взел метална тръба от водопроводната инсталация, която държал в кухнята и започнал да нанася множество удари на пострадалата – в главата и по цялото тяло- в областта на гърдите, гърба, крайниците с голяма сила и продължително. Удрял я и с шамари и с юмруци по лицето. Пострадалата паднала на земята като молела С. да спре, но той продължил да й нанася удари. Вследствие на нанесените удари на Д. били причинени множество травматични увреждания – счупване на череп, на двете лопатъчни кости, ребро, прешлен, разкъсан бил далакът й и получила вътрешен кръвоизлив в коремната кухина. Поради тези травматични увреждания тя не можела да се изправи. След побоя, подсъдимият я оставил в състоянието, в което се намирала в кухнята и отишъл да спи с спалнята. Рано сутринта, преди да тръгне за работа подсъдимият почистил от кухнята следите от кръв. А когато тръгнал за работа изправил Д., облякъл й якето и я изнесъл извън домът си като я оставил на площадката пред входната врата. Около 06.35ч., когато св. П. тръгвал за работа - видял пострадалата да лежи на площадката пред входната врата. Досетил се, че това е същата жена, която предния ден влязла във входа с него и му казала, че отива при С.. Попитал я какво се е случило, а тя му отговорила, че е бита и много я боли рамото и не може да стане. Св. П. позвънил на тел. 112 и подал сигнал. По подадения сигнал на място 3 пристигнали линейка и екип на патрулен автомобил на полицията. Пред тях пострадалата заявила, че е бита от подсъдимия С.. След което била откарана в спешно отделение на УМБАЛ „Канев“. Докато й извършвали прегледи, на място пристигнал още един екип от полицаи – св. А., Д. и П. като пред тях пострадалата заявила, че са се скарали с подсъдимия, защото той поискал да правят секс, а тя не искала и той я пребил с метален предмет, който останал в жилището му.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приобщените по реда на чл. 373 ал.2 от НПК писмени и гласни доказателства.

На първо място се доказва от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК. То е напълно съответно на събраните в хода на ДП гласни и писмени доказателства.

Показанията на свидетелите решаващият съд е приел за непротиворечиви и ги е кредитирал с доверие, с изключение на тези на св. Д. и частично на свидетелите полицейски служители и св. П. в частите, с които са посочили, че св. Д. им е казала кой е авторът на деянието.

Св. Г. П. е възприел пострадалата преди и след деянието. Вечерта, когато се прибирал от работа тя чакала да влезе и влязла с него във входа на блока като му казала, че отива при С., който живее на първия етаж. На следваща сутрин този свидетел е възприел пострадалата, лежаща на площадката пред входа в безпомощно състояние, като му казала, че не може да стане и е бита.

Свидетелят се обадил на тел. 112, а докато чакали линейка пострадалата му разказала, че е бита с метална тръба. Изцяло в същата насока са и показанията на св. Надя Д., която също е възприела пострадалата рано сутринта да лежи на земята и потвърждава, че св. П. се е обадил на тел. 112. В потвърждение показанията на тези двама свидетели е и изготвената по делото техническа експертиза, която е възпроизвела съдържанието на разговора, проведен с тел.

112 от св. И. П..

Св. И. Д., И. И. и Д. А. са служители на Първо РУ Русе и са пристигнали по повод на подадения сигнал. Първите двама са посетили подадения адрес – пред домът на подсъдимия, а св. А. в болница „Канев“. От показанията на всички свидетели се установява непротиворечиво, че пострадалата пред тях, макар и в различен момент е посочила, че е приятелят й С., който живеел в бл.

4

14 на първи етаж я е пребил с метална пръчка по тялото и юмруци по лицето.

Св. Д. и И. в допълнение сочат, че пострадалата е била видимо употребила алкохол и била леко неадекватна. А св. А. внася уточнението, че според пострадалата поводът за скарването било желанието на подсъдимия да имат сексуален контакт и отказът от нейна страна. Пред него също е уточнила, че първо е удряна с метален предмет, като е посочила, че той е останал в апартамента на подсъдимия, а след това са й нанасяни удари с юмруци и шамари по цялото тяло. Посочила е също местоработата на подсъдимия, както и автомобилът, който той управлява. Доколкото според назначената съдебнопсихиатрична експертиза на ДП е направен извод, че пострадалата не може да дава достоверни показания, то законосъобразно първият съд е изключил показанията на посочените трима свидетели- полицейски служители в частта с която са посочили, че пострадалата е заявила кой е автор на деянието и как то е извършено.

Показанията на тези свидетели, макар и производни във всичките им останали части потвърждават приетата за установена фактология – относно употребата на алкохол от пострадалата – доколкото са посочили, че е лъхала на алкохол и е била леко неадекватна и относно състоянието, в което се е намирала.

Фактическата обстановка се установява и от находките, установени по време на извършения оглед на местопроизшествие – домът на подсъдимия, находящ се в гр. Русе, **********. Процесуално-следственото действие е извършено в присъствието на подсъдимия и в хода на това действие са установени две метални тръби, като едната от тях с дължина 44,5см и диаметър около 2,5см, зелена на цвят, по която е установено наличие на засъхнали червени петна и която съответства на описаното оръдие, с което е извършено деянието. Установена е и хавлия, по която също имало засъхнала кафяво- червена материя. Металната тръба и хавлията са предадени с надлежно оформен протокол за доброволно предаване на 14.12.2023г. от подсъдимия. В този протокол подсъдимият собственоръчно е записал, че с тръбата е ударил няколко пъти М., а хавлията била на закачалката и вероятно М. се е бърсала с нея.

Показанията на тези свидетели, касаещи състоянието на пострадалата се подкрепят от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Видно от 5 заключението на същата М. Д. е получила следните травматични увреждания:

Счупване на череп в лява темпорална област и на ляв мастоиден израстък.

Разкъсване на слезката, остра кръвозагуба наложило оперативното й отстраняване. Колекция от кръв в коремната кухина. Счупване на двете лопатъчни кости; трето ребро в ляво; на напречен израстък на четвърти поясен прешлен в дясно, както и на главичката на лява лъчева кост. Кръвонасядания по лигавицата на дясна очна ябълка, по двете рамена, мишници и поясните области двустранно и по лявото бедро. Две разкъсно- контузни рани на главата. Видно от заключението на вещото лице касае се за разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника за срок повече от 30 дни. Увреждането на слезката е довело до остра кръвозагуба и е наложило спешна животоспасяваща оперативна намеса за отстраняването й. Според експерта уврежданията са причинени от удари с твърди тъпи предмети с голяма сила в областта на главата и са могли да доведат до увреждане на мозъка с летален характер.

Отговарят да са получени от удари с метална тръба с дължина 44,5 см и диаметър около 2,5 см.

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя също от приложената писмена медицинска документация от лечението на пострадалата.

От съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства под № 4 /09.02.2024г., която е изследвала доброволно предадените от подсъдимия метална тръба и хавлиен халат се установява, че по тях се доказва наличие на човешка кръв, определена като кръвногрупова принадлежност 0/ алфа, бета/.

Кръвногруповата принадлежност на кръвта на пострадалата е същата, т.е. установената кръв по металната тръба и хавлиеният халат и кръвногруповата принадлежност на пострадалата са в съответствие.

Разпечатката съдържа 43 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdb235c1-8e33-433c-b5f4-74e35cca179a