Решение № 177 от 13.11.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 712/2024
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 13.11.2024
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63Д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104Б,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А,ал.1,пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Свиленград, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200712 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №*********година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград ,с което на В. А. А. с ЕГН ********** от гр.********* за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Жалбоподателят В. А. А. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,без да сочи конкретни доводи в тази насока. Моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на адвоката на основание чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.М.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи и излага допълнителни съображения в подкрепа на доводи за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание се ангажират гласни доказателства.
Претендира се присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г. Г. и Д. Н. Д. се установява, че на 24.06.2024година св. Д. Г.
Г. и св. Д. Н. Д. – полицейски служители при РУ Свиленград, сектор пътен контрол,изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато при обход по маршрута им около 22,55часа,движейки се по ул.Д. Цанков , приближавайки кръстовището с улица Елин Пелин забелязали лек автомобил БМВ с рег.№ ****** ,да извършва рискови маневри в ляво и дясно, като превърта гуми и навлиза в лентата за насрещно движение ,като по този начин го извежда преднамерено извън контрол ,които действия полицейските служители приели,че водачът не използва пътя отворен за обществен транспорт в съответствие с неговото предназначение.
Двамата полицейски служители подали звуков и светлинен сигнал,като по този начин спрели водача за извършване на проверка.
При извършване на проверката полицейските служители,установили,че водачът на лекият автомобил е именно жалбоподателя,а в автомобила пътували и още две лица от мъжки пол-св. Г.В.Н. и св.Д.Х.К..
Пред двамата свидетели жалбоподателят,първоначално отрекъл,че е извършил рисковата маневра,но в последствие изразил съжаление,като твърдял,че това му поведение няма да се повтори, поради което св. Д. Н. Д.,в присъствието на колегата му –св.Д. Г. Г. ,съставил на жалбоподателя АУАН серия G A №1174014/24.06.2024г.,който бил предявен и връчен лично на въззивника, като в акта нарушителя вписал,че няма възражения по него.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 14.08.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Налично по АНПр е и картон на издаденото НП против
2 жалбоподателя,писмо за изпращане на СУ на МПС на сектор Пътна полиция гр.Хасково и справки относно собствеността и регистрацията на процесното МПС.
По делото бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели,лицата пътували в лекият автомобил на процесната дата-св. Г.В.Н. и св.Д.Х.К..И двамата свидетели / Г.В.Н. и Д.Х.К./ отричат жалбоподателя да е извършвал рискови маневри и твърдят,че през процесният ден действително при завой лекият автомобил съвсем леко поднесъл, тъй като там пътното платно било с пясък и двигателят на автомобила изръмжал,но в същото време твърдят,че същият потеглил плавно при завоя. Твърдят,че и тримата забелязали полицейският автомобил още преди да достигнат до завоя.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д. Г. Г. и Д. Н. Д., така също и от приетите писмени доказателства – – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,справки относно собствеността и регистрацията на процесното МПС ,писмо до сектор Пътна полиция Хасково, картон на НП ,АУАН и процесното НП, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Г. Г. и Д. Н. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата е извършил рискови маневри в ляво 3 и дясно, като е превъртал гумите на управлявания от него лек автомобил и е навлезнал в лентата за насрещно движение ,като по този начин го извеел преднамерено извън контрол,респ.не използва пътя,отворен за обществено ползване в съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Що се отнася до показанията на разпитанитета по делото свидетели Г.В.Н. и Д.Х.К.,същите като изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал ,съдът не кредитира същите и респ. не изгражда правни изводи въз основа на тях, доколкото въпреки ,че двамата свидетели твърдят,че жалбоподателя е потеглил плавно при спирането му преди да завие, в противоречие на изложеното от тях се излага,че двигателят на автомобила изръмжал/т.к. според свидетеля автомобилът бил шумен/ и колата поднесла заради пясъка в пътния участък. Следва да се отбележи,че самият жалбоподател след спирането му от двамата полицейски служители си е признал в последствие за извършените от него рискови действия и е декларирал пред полицейските служители ,че това му поведение няма да се повтори. От друга страна не може да се пренебрегне обстоятелството,че двамата свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя,поради което съдът приема,че в тази им част показанията са дадени с цел да се изгради една защитна позиция на жалбоподателя ,поради което не се кредитират от съда с доверие. В останала им част, а именно: че на процесната дата ,час и място именно жалбоподателя е управлявал МПС и е бил спрян от двамата полицейски служители,а в последствие му е бил съставен АУАН от полицейските служители ,се кредитират от съда, доколкото не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,в частно на показанията на разпитаните св.Г. и св.Д.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач
,справки относно собствеността и регистрацията на процесното МПС ,писмо до сектор Пътна полиция Хасково, картон на НП , се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия 4 си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510005567 от 22.08.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.