Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1976 от 20.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2276/2022
Вид
Решение № 1976
Подписан
20.04.2023
В сила
19.11.2024
Състав
Силвана Гълъбова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 237, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1976 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мария С.а при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария С.а Въззивно гражданско дело № 20221100502276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20271163 от 08.12.2020 г., постановено по гр.д. № 75217/2018 г. по описа на СРС, 48 състав, М. Г. К., Д. Г. К. и Г. Н. К. са осъдени да заплатят солидарно на „Л.Ц.“ ООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 200 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска (27.11.2018 г.) до окончателното плащане, представляваща вземане за дължима неустойка по т. 14 от договор за наем на недвижим имот от 26.08.2014 г.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Д. К. и М. К., чрез адв. Л., в която се излагат съображения за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърдят, че предявеният иск е недопустим и същият представлява злоупотреба с право. Поддържат, че в сключения между страните договор за наем било изрично уговорено подписване на приемо-предавателен протокол, но поради недобросъвестност от страна на ищеца до подписване на такъв не се стигнало. В тази връзка твърдят, че при липса на двустранен протокол за приемане практически било невъзможно да бъде установена началната дата на определяне на срока на договора за наем с оглед настъпване предпоставките за претендиране неустойката, поради нарушение на уговорения срок. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че щом е плащан наем и е осъществявал търговска дейност в обекта, значи го е приел. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба и от Г.

К., чрез адв. П., в която се излагат доводи, идентични с тези на въззивната жалба, подадената от Д. К. и М. К.. Заявено е искане за уважаване на въззивната жалба и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Л.Ц.“ ООД, чрез адв. Ш., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство договор за наем от 26.08.2014 г., се установява, че между М. Г. К., Д. Г. К. и Г. Н. К., като наемодатели, и „Л.Ц.“ ООД, като наемател, бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателите са отдали на наемателя за временно и възмездно ползване следния собствен недвижим имот – апартамент (преустроен на магазин, съгласно архитектурен проект на СГО-УАГ от 09.10.1997 г.), находящ се в гр. София, партерен етаж дясно в жилищна сграда на бул. „*******“ № 50, със застроена площ 73 кв. м., който ще се ползва за козметичен салон – представителство на наемателя за извършване на търговска и рекламна дейност на предлаганите продукти и услуги от търговската гама на наемателя, срещу заплащането на наемана цена в размер на 850 евро, платима между 1-во и 5-то число на месеца. Съгласно чл. 3 от договора същият се сключвал за три години, считано от датата на приемане на обекта, което се установява с взаимно подписан протокол, който става неразделна част от този договор. Наемната цена се дължи от дата 01.10.2014 г. Страните се договорили, че действието на договора се продължавало автоматично при същите условия и за същия срок, ако в срок от три месеца преди изтичането му никоя от страните не изяви изрично писмено желание за прекратяването му (чл. 4 от договора). В чл. 14 от договора било предвидено, че ако по време на действието му наемодателят прехвърли собствеността на имота на трето лице, същият се задължава да гарантира запазване на правата на наемателя по настоящия договор, а лицето, на което е била прехвърлена собствеността на имота приема правата и задълженията на наемодателя, като при неизпълнение на това задължение, наемодателят дължи неустойка в размер на дванадесет месечни наема.

От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том I, рег. № 396, дело 18/2018 г. на нотариус С.Г., с рег. № 185, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 21.03.2018 г. ответницата М. Г. К. е прехвърлила собствеността върху процесния недвижим имот на „К.К.“ ЕООД.

С нотариална покана, рег. № 1411, том 1, акт 103 на нотариус А. Г. с рег. № 437 в регистъра на Нотариалната камара, „К.К.“ е уведомил наемателят „Л.Ц.“ ООД, че на 21.03.2018 г. М. К. е продала на „К.К.“ недвижимия имот, предмет на договора за наем, и че на основание чл. 237, ал. 2, предл. 2 и чл. 238 ЗЗД следва да счита настоящето за предизвестие за прекратяване на договора за наем. От отбелязване върху нотариалната покана се установява, че същата била връчена на ищеца „Л.Ц.“ ООД, чрез управителя на 28.05.2018 г.

Видно от представен по делото приемо-предавателен протокол от 02.07.2018 г. , предаването на владението на процесния имот, а именно: част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. „*******“ № 50, на партерния етаж вдясно, е станало на 02.07.2018 г.

От представени по делото годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (л. 103151 от първоинстанционното дело), се установява, че ответницата Д. Г. К. е декларирала получените от ищеца доходи за наем на процесния имот за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

2

Видно от представени по делото декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци, ищецът „Л.Ц.“ ООД е декларирал данъчни задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

От представена по делото книга за дневните финансови отчети на „Л.Ц.“ ООД за 2014 г., се установява, че същата е водена за търговски обект с адрес: гр. София, бул.

„*******“ № 50, с дата на въвеждане в експлоатация – 20.10.2014 г.

По делото са приложени фактури, фискални бонове и разписки от „Топлофикация София“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Софийска вода“ АД (л.248-301 от първоинстанционното дело), от които се установява, че за периода м.10.2014 г. до м.06.2018 г. са били начислявани и плащани от ищеца „Л.Ц.“ ООД задължения за комунални услуги за търговски обект на адрес: гр. София, бул. „*******“ № 50.

Пред първа инстанция е допуснато и изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК, настоящия състав кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението ищецът „Л.Ц.“ ООД е водил счетоводно задълженията си по процесния договор за наем по счетоводна сметка 401 – „Доставчици“, като за периода 01.10.2014 г. до 31.03.2018 г. задълженията по договора за наем са отчитани по открита партида на името на Д. К.. Вещото лице е установило, че общият размер на начислените задължения за месечен наем от ищеца е 69823,18 лв. и съответно общият размер на отчетените плащания към Д. К.. От документите, предоставени от счетоводството на „Л.Ц.“ ООД се установявало, че към момента на изготвяне на експертизата, не фигурирали задължения на ищеца към Д. К. по процесния договор за наем.

По данни извлечение по разплащателна сметка на ищеца, вещото лице е констатирало, че общият размер на плащанията с основание „наем“ към Д. К. е 65334,36 лв. до 31.03.2018 г.

Съгласно експертното заключение за периода 31.03.2018 г. до 30.06.2018 г. задълженията по договор за наем са отчитани по открита партида на името на „К.К.“ ЕООД по счетоводна сметка 401. Общият размер на начислените задължения към „К.К.“ ЕООД за месечен наем от ищеца е 4987,38 лв., отнасящи се за три месечни наема – за м.04, м.05 и м. 06.2018 г. по издадени по „К.К.“ ЕООД фактури и съответно общият размер на отчетените плащания към „К.К.“ ЕООД. Общият размер на плащанията към „К.К.“ ЕООД към 31.12.2018 г. е в размер на 4987,38 лв. Вещото лице е установило още, че по отношение на процесния имот има открити партиди на ищеца в „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, „Топлофикация София“ ЕАД, „Софийска вода“ АД и „Нет 1“ ООД, по които партиди ищецът е извърил плащания за комунални услуги до м.06.2018 г.

Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Д.Й. и М.Т.С..

От показанията на св. Й., служителка при ответника, се установява, че фактическата власт върху процесният недвижим имот бил предаден на ищеца около края на м. август.

Твърди, че м. септември ищецът започнал ремонт на помещението, а началото на м. октомври започнал да осъществява търговска дейност. Сочи, че не й е известно да е съставян приемо-предавателен протокол, а само са предадени ключовете за процесния обект. Заявява още, че комуналните услуги за процесни имот били плащани от ищеца „Л.Ц.“ .

Свидетелката С., дългогодишна приятелка на ответницата Д. К., изнася пред първата инстанция, че през 2014 г. двете отишли до процесния обект. Ответницата Д. К. й казала да я изчака, тъй като искала да види дали е готов приемо-предавателния протокол. Оказало се, че такъв приемо-предавателен протокол не бил съставен и двете си тръгнали.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите Й. и С., като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелката Й. е служителка на ищцовото дружество, й е дало възможност да придобие преки впечатления, както за обстоятелствата около ползването на процесния имот, така и за времето и начина, 3 по който тези отношения между страните били прекратени. Освен това настоящия съдебен състав намира, че няма противоречие между показанията на св. Й. и св. С. по отношение на релевантните за настоящия спор обстоятелства. Св. С. също потвърждава, фактическото ползване на процесния имот от ищеца датира от 2014 г., и че в него същият е осъществявал търговска дейност. Не е спорно и другото установено от св. Й. обстоятелство - че приемопредавателен протокол не е подписван от страните.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Направеното с отговорите на исковата молба и поддържано във депозираните в настоящата инстанция въззивните жалби възражение за злоупотреба с право от страна на ищеца, е неоснователно. Съгласно установената практика злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Упражняването на потестативното право на иск, в случай на нарушени законно признати права и интереси, представлява конституционно право на всеки гражданин и не може да се определи като недобросъвестно упражняване на процесуални права. Злоупотреба с право било налице, когато ищецът е упражнил правото си на иск с единствената цел да навреди другиму, но такива обстоятелства в случая не са налице.

По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че между М. Г. К., Д. Г. К. и Г. Н. К., като наемодатели, и „Л.Ц.“ ООД, като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателите са отдали на наемателя за временно и възмездно ползване следния собствен недвижим имот – част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. „*******“ № 50, на партерния етаж вдясно, срещу заплащането на наемна цена в размер на 850 евро, платима между 1-во и 5-то число на месеца; че на 21.03.2018 г. недвижимият имот, предмет на договора за наем бил продаден от наемодателите на „К.К.“ ЕООД; че на 28.05.2018 г. с нотариална покана новият собственик на имота „К.К.“ уведомил ищеца, че прекратява договора за наем, както и че процесния недвижим имот бил освободен от ищеца и предаден на „К.К.“ ЕООД, считано от 02.07.2018 г.