Решение № 68 от 31.03.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Сливен, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500124 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Депозирана е частна жалба (на 14.02.2025г.) от адв.К., пълномощник на Ж. С. Ж., ЕГН ********** - взискател по изпълнението против разпореждане от 27.01.2025г. за прекратяването на изп.д. 503/2022г. на ДСИ при РС - Сливен поради изплащане на задължението.

В жалбата се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсвали предпоставките за прекратяване на изпълнението – събраните суми не покривали задължението и разноските изцяло. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното производство да продължи до цялостното погасяване на дължимите суми.

По делото е депозирано писмено възражение от адв.С., пълномощник на длъжника – И. Т. И., с което жалбата е оспорена изцяло като неоснователна.

Страната посочва, че задължението е било изцяло погасено чрез извършени 1 плащания по сметка на ДСИ и по сметка на пълномощника на взискателя.

Страната моли адв.К. да представи извлечение от банковата си сметка, от което да е видно, какви суми за погасяване на задължението са постъпвали по нея.

Моли се жалбата да не бъде уважавана. Не са претендирани разноски.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ Мавродиев е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Преди да постанови обжалваното разпореждане той бил получил справка с направено задължение от секретаря в ДСИ, от които било видно, че задължението е изцяло погасено.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело 503/2022г. е било образувано на 02.11.2022г. по молба на Ж. С. Ж. против И. Т. И. за събиране на сумата от 650.00лв. по изпълнителен лист № 239 на СлРС от 22.08.2022г. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано ДСИ да събере главницата, деловодните разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. Към 09.11.2022г. била изготвена първоначална сметка на дълга. Към тази дата целият дълг възлизал на 1088.00лв. В хода на производството били извършени и други разноски, както и били присъединени вземания на държавата

От данни по делото е видно, че по сметка на ДСИ длъжникът извършил плащания, както следва:

13.02.2023г. – 100.00лв.

21.11.2024г. – 273.82лв.

30.01.2025г. – 376.68лв.

30.01.2025г. – 250.00лв.

12.11.2024г. – 300.00лв.

09.12.2024г. – 1000.00лв.

Така пред ДСИ били заплатено общо 2300.50лв. Освен това на 2

14.06.2023г. по сметка посочена от взискателя (на адв.К.; стр.26 от диелото) била заплатена и сумата от 340.00лв. Заплащането на сумата е потвърдено изрично от адв.К. (стр.85). По делото е представено и надлежно платежно (стр.41). Общо длъжникът заплатил по изп.дело 2640.50лв.

На 28.01.2025г. била изготвена справка от служител на СИ при РС – Сливен, на която било отразено, че задължението на длъжника е изцяло изплатено. Тъй като на 27.01.2025г. не са извършени други плащания от длъжника/разноски по изп.дело, следва, че и към 27.01.2025г. задължението е било изплатено изцяло.

На 27.01.2025г. било постановено обжалваното разпореждане. С него ДСИ приел, че тъй като цялото задължение е погасено следва да прекрати производството по делото на основание чл.433, ал.2 от ГПК.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 07.02.2025г., а жалбата е депозирана на 14.02.2025г. – в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 435 ал.1, т.3 от ГПК е предвидена правната възможност взискателят да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение.

В разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК е посочено, че и зпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. От събраните по делото доказателства е видно, че задължението на длъжника към датата на прекратяване на изп.производство е било изцяло изплатено. По делото е изготвена съответната справка от деловодството при ДСИ, поставен е печат „изплатено“, представени са писмени доказателства – платежни нареждания, от които се установява цялостното плащане на задължението. Оплакванията на жалбоподателя за незаплащане на цялата дължима сума са неоснователни, поради което жалбата му следва да не бъде уважена.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от адв.К., пълномощник на Ж. С. Ж., ЕГН ********** - взискател по изп.д. 503/2022г. на ДСИ при РС Сливен против разпореждане от 27.01.2025г. за приключване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4