Решение № 6157 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6157 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100502164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 19966/04.12.2023 г. по гр. д. № 21814/2023 г. по описа на СРС, 62 състав са отхвърлени предявените от „Сънфудс България“ ЕООД срещу Д. Д. И. искове за признаване за установено, че Д. Д. И. дължи на „Сънфудс България“ ЕООД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

234, ал. 3, т. 2 от КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата 1500 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификация от 30.03.2021 г., сключен към трудов договор № 8300801/18.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.

410 ГПК – 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 137,92 лева мораторна лихва за периода от 27.11.2021 г. – 23.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК от 06.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57435/2022 г. на СРС, 62 състав като неоснователни.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 15507/17.01.2024 1 г., подадена от „Сънфудс България“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно приел, че ищецът не бил доказал, че е изпълнил задължението си по договора за повишаване на квалификация за провеждане на обучение за повишаване на квалификация на ответника под формата на втория курс „Advanced Shift Management Class“. В противоречие с процесуалните правила приел, че не се доказвало с електронна кореспонденция от 16.09.2021 г. със заглавие „върнат курсист“, с което се сочело, че ответникът не е преминал успешно предварителния тест, като постигнал резултат от 75 % и следвало да бъда планиран и подготвен за следващ курс. Неверни били изводите на съда, че това били електронни писма, които са оспорени. Не било открито производство по оспорването им и не била разпределяна доказателствена тежест в тази връзка, а ответникът не направил възражения по доклада. Освен това, електронният документ е следвало да бъде разгледан съобразно чл. 184 от ГПК, а ответникът не направил искане за представяне на документа на електронен носител. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението си да обучи ответника като дори удължил времето му за подготовка и му е дал повече време, предвид незадоволителния резултат от предварителния тест за втория курс. Съгласил се и за заплаща по-високо възнаграждение и да го повиши в длъжност, срещу което получил частична престация, а именно полагане на труд за по-кратък период от време. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 46182/13.02.2024 г., подадено от Д. Д. И., с което заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивната инстанция разноски СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 21814/2023 г. по описа на СРС, 62 състав е образувано по искова молба, подадена от „Сънфудс България“ ЕООД срещу Д.

Д. И., с която по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.

2

92 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 234 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че между „Сънфудс България“ ЕООД и Д. И. е бил сключен трудов договор № 830801/18.05.2020 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно който ответникът е бил назначен на длъжност „Ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“ с адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 48.

Сключен бил и Договор за повишаване на квалификацията от 30.03.2021 г., за да можело служителят да покрие изискванията на работодателя за заемане на длъжността „мениджър“. Съгласно чл. 12 от този договор Д. Д. И. се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл. 13 от Договора за повишаване на квалификацията било предвидено, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на срока по чл. 12, независимо дали за определен период бил полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, било налице пълно неизпълнение и служителят дължал на работодателя неустойка в размер на 1500 лева.

Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по чл. 2 от договора на Д. И. бил проведен курса „Basic Shift Management“ (Основен курс за управление на смяна), но тъй като ответникът не успял да вземе успешно изпита си, се наложило да положи нов и приключил първия курс на 21.05.2021 г. Твърди, че преди завършване на втория курс „Advanced Shift Management Cours“ (Курс за управление на смяна напреднали), по време на обучението си, Д. И. подал молба вх. № 3745/08.11.2021 г., с която уведомил „Сънфудс България“ ЕООД, че считано от 09.11.2021 г. прекратява едностранно трудовото правоотношение. Издадена била заповед № 225/08.11.2021 г., която ответникът получил лично на 15.11.2021 г. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението си по чл.12 от договора, дължи неустойка в размер на 1500 лева. Отправена била покана за доброволно изпълнение с Телепоща изх. № 87/24.11.2021 г. която била поучена на 26.11.2021 г., поради което и от датата на получаването й Д. И. изпаднал в забава, поради което за периода до 24.10.2022 г. дължал и мораторна лихва в размер на 137,92 лева. Моли да бъде признато по делото, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. И., с 3 който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че уговорената неустойка в Договор за повишаване на квалификацията от 30.03.2021 г. между „Сънфудс България“ ЕООД и ответника се явявала нищожна поради противоречие с добрите нрави. С включването на клауза за неустойка в договора се ограничавала свободата на труд на служителя. Въведеното времево ограничение, противоречащо на принципа на свободното упражняване на правото на труд, като неустойката била санкция за прекратяване на трудовия договор. Противоречие с добрите нрави се откривало и по отношение на момента, от който тече срокът от 18 месеца, в който И. може да прекрати договора. Поддържа, че ако съдът приеме, че неустойката не е нищожна, то не било налице основание за плащането й, тъй като не било проведено обучението, предмет на договора. Освен това, не били ангажирани доказателства каква е стойността на обучението, т.е. какви вреди претърпял работодателя в резултат на неизпълнението на задължението, тъй като обезщетението по чл. 234, ал. 3 от КТ се съизмервало единствено с направените разходи. При условията на евентуалност поддържа, че ако е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, то се отнася само за 10 медеца от уговорения в договора период, поради което и неустойката следва да бъде намалена съобразно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел в мотивите си, чу клаузата за неустойка в чл. 13 от Договор за повишаване на квалификация не е нищожна, но отхвърля предявените искове, тъй като не било установено при условията на пълно и главно доказване, че работодателят е провел обучение за повишаване на квалификацията на служителя под формата на втори курс. Не е възприел като доказателство приетата кореспонденция по и-мейл, тъй като същата била оспорена от ответника.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и 4 допустимо.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 57435/2022 г. по описа на СРС, 62 състав. По заявление от 24.10.2022 г., подадено от „Сънфудс България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Д. Д. И. да заплати на заявителя сумата от 1500 лева, представляваща неустойка по Договор за повишаване на квалификацията във връзка с трудов договор № 830801/18.05.2020 г., ведно със законната лихва от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 150,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2021 г. – 23.10.2022 г., както и разноски в заповедното производство. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта като е заявил, че не дължи претендираните суми. В изпълнение на указанията, дадени от заповедния съд, са предявени и исковете, предмет на настоящото исково производство.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба относно правилността на постановеното решение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от Кодекса на труда страните по трудово правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). В ал. 2 е уредено задължителното съдържание на договора за квалификация и преквалификация, като в ал. 3 е дадена възможност на страните да уговорят и задължение за работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението да работи в уговорения срок при работодателя.

Уредбата на договора за повишаване на квалификация и преквалификация не съдържа императивни правила относно размера на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания работник или служител. Следователно, във всеки конкретен случай следва да се тълкува волята на страните при спазване на правилата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите и дали волята съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При неизпълнението на поети с договора по чл. 234, ал. 1 от Кодекса на труда задължения са приложими 5 общите правила гражданския закон относно отговорността за неизпълнение на договорите /в този смисъл Решение № 141 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 3429/2021 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 28/01.07.2011 г. по гр.д.№ 243/2010 г., IV ГО, Решение № 272/05.10.2011 г. по гр.д.№ 1637/2010 г., III ГО и решение № 665/19.05.2010 г. по гр.д.№ 706/2009 г., IV ГО/.

Следователно и доколкото страните могат да уговорят неустойка за неизпълнение на договорни задължения, то и не е налице законово ограничение при сключване на договор за повишаване на квалификацията и преквалификация да бъде предвидена и неустойка за неизпълнение на задължението работникът или служителят да работят при работодателя по време и след приключване на обучението за определен срок.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между „Сънфудс България“ ЕООД и Д. Д. И. е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 830801/18.05.2020 г., като ответникът е заемал длъжността „Готвач, заведение бързо хранене“, с работно място ресторант Витоша на ул. Алабин № 48. При действието на трудовия договор, между страните е сключен Договор за повишаване на квалификацията от 30.03.2021 г., с който работодателят е поел задължение да проведе курс за повишаване на квалификацията на служителя за длъжността „Мениджър“ под формата на два курса „Basic Shift Management Class“ и „Advanced Shift Management Class“. Уговорено е, че курсовете ще бъдат проведени в рамките на 6 месеца от датата на подписване на договора, като шест месеца след приключване на първия курс се провежда вторият, а след завършването им на служителя се издава сертификат. В чл. 12 от договора служителят се е задължил да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. Съгласно чл. 13 от договора, в случай, че служителят едностранно прекрати трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време на повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи неустойка в размер на 1500 лева.