Решение № 32 от 13.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110203402 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Х. П. П., ЕГН **********, подадена срещу НП № 25-0439-000853/05.08.2025год. на началника на РУ в ОДМВР Варна, РУ 03 Варна, с което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че при съставяне на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не било отразено правилно нарушението и не била изяснена фактическата обстановка. Сочи също така, че НП било съставено при непълнота на доказателствата. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. А. Д., в които същият изразява становище за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено като отправя искане за присъждане на разноски включително за адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2025год. вечерта свидетелите П. П. и Д. Д., и двамата полицейски служители в ІІІ РУ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения. Около 21:25ч. двамата се движели със служебен автомобил по ул. „Вяра„ в гр. Варна в посока от бул. „Трети март“ към бул.

„Цар освободител“. По същото време въззивникът управлявайки велосипед излязъл от ул. „Блян“ и се включил в движението по ул. „Вяра“ преди полицейския автомобил. На кръстовището с бул. „Цар Освободител““ свидетелите се престроили за ляв завой в посока към бул. „Хр. Смирненски“ и спрели на червен сигнал на светофарната уредба. Въззивникът също се пристроил за ляв завой. Същият спрял за момент на кръстовището и виждайки, че няма идващи автомобили, на червен (забранителен) за него сигнал минал през кръстовището и продължил движението си по бул. „Цар Освободител“ в посока към бул. „Хр. Смирненски“. Полицейските служители тръгнали след него и го спрели. Обяснили му, че е извършил нарушение преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба и св. П. П. му съставил АУАН № 3897710/09.07.2025год. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 05.08.20256год., въз основа на акта, началникът на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 100лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят П. П. и свидетеля по акта Д. Д., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си във връзка с констатиране на нарушението и съставянето на акта с нужната конкретика.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно: показанията на свидетелите П. П. и Д. Д., които непосредствено са наблюдавали действията на въззивника и писмените доказателства приложени към АНП в това число АУАН; справка за нарушител; и 2бр. заповеди за компетентност, като всички доказателства са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Показанията на свидетелите П. П. и Д. Д. са такива на свидетели – очевидци, като пряко е възприето от тях, че въззивникът управлявай 2 велосипед и извършва маневрата ляв завой в нарушение на сигнала на светофарната уредба, като тези свидетели са категорични, че при навлизане на въззивника в кръстовището за него е светел забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Категорични са, че първоначално въззивникът е спрял за момент след което е продължил извършвайки маневрата на червен сигнал.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на АУАН и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се установява за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника. За това, че на 09.07.2025г., в 21:25 часа в гр. Варна по ул. “Вяра“ на кръстовището с бул.

„Цар Освободител“ като велосипедист – управлява ППС – велосипед извършва маневра ляв завой на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба.

От събраните по делото гласни доказателства се установява категорично, че въззивникът управлявайки велосипед е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба поради което и нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП е налице.

Съгласно посочената разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно §6, т. 28 от ДР на ЗДП "участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Според §6, т. 25 от ДР на ЗДП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Според §6, т.19 от ДР на ЗДП "велосипед" е пътно превозно средство 3 най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.

За това нарушение законосъобразно АНО е наложил на въззивника санкция съобразно нормата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП доколкото точно тази норма предвижда санкция за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Наложеното на въззивника наказание е във фиксирания в закона действал към датата на нарушението размер – глоба в размер на 100лв. поради което и съдът не дължи излагането на мотиви досежно размера на санкцията.

Доколкото нарушението извършено от въззивника не се отличава със степен на опасност по-ниска от тази на останалите нарушения от същия вид, напротив нарушението е типично, а видно от приложената към преписката справка за нарушител това не е първо нарушение на въззивника, а напротив той е бил многократно санкциониран за такова деяние (за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП) то нормата не чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

По разноските.

Разноски се претендират и от двете страни.

Искането на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът дължи разноски на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.

37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 130лв. (66.47евро).

При този изход на спора макар и своевременно направено искането за защитата за присъждане на разноски се явява неоснователно. В тази случай разноски не му се дължат.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0439-000853 от 05.08.2025г. на Началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 03 Варна, с което на Х. П. П., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Варна, **** на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП е наложено 4 административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Варна, **** да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв.

(66.47евро).

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5