Решение № 104 от 15.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000147 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260005/16.03.2023г. по т.д. № 52/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен са уважени предявените от ищците С. М. И. с ЕГН **********, Ю. М. О. с ЕГН **********, Р. М. Д. с ЕГН **********, Б. Ю. И. с ЕГН **********, А. Ю. Н. с ЕГН **********, всички с адрес град Л., ул.“А.С.“ № 98, и Р. М. О. с ЕГН **********, с адрес град Л., ул.“Ц.К.“ № 17, срещу „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с рег. номер в ТР J40/10454/2001, ЕИК 14360018, със седалище и адрес на управление Република Румъния, град Букурещ, Сектор 1, Алея Александру № 51, искове с правно основание чл.432 КЗ и ответното застрахователно дружество е било осъдено да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпилата на 27.03.2017г. смърт на тяхната родственица Ф. М. И., пострадала при ПТП на 28.02.2017г. в Унгария, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано от 27.03.2017г. до окончателното им изплащане. Със същото решение исковете са били отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери от по 30 000 лв. Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на ответното дружество, а именно ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, рег. № в ТР J40/10454/2001, единен идентификационен код 14360018, със седалище и адрес на управление Република Румъния, град Букурещ, сектор 1, „Алея Александру“ № 51, чрез пълномощник – адвокат Д. М., в частта, в която са уважени 1 предявените от ищците С. М. И., Ю. М. О., Р. М. Д., Б. Ю. И., А. Ю. Н. и Р. М. О. срещу дружеството искове по чл.432от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди в размер на по 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпилата на 27.03.2017г. смърт на тяхната родственица Ф. М. И., пострадала при ПТП на 28.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано от 27.03.2017г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилни изводите на съда, че настъпването на произшествието се дължи на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования товарен автомобил. Развива оплаквания срещу изводите на съда за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради обстоятелството, че непосредствено преди настъпване на удара между двата автомобила същата е напуснала превозното средство и се е намирала извън него.

Оспорва материално-правната легитимация на всеки от ищците да получи обезщетение за твърдените неимуществени вреди съгласно приложимото право на Република Унгария.

Излага, че не става ясно как съдът е определил размера на присъдените обезщетения, доколкото в обжалваното решение не били изложени каквито и да било мотиви за това.

Прави искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъдат изцяло отхвърлени, евентуално бъдат намалени размерите на присъдените на всеки от тях обезщетения съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни - С. М. И., Ю. М. О., Р. М. Д., Б. Ю. И., А. Ю. Н. и Р. М. О., са подали отговор на въззивната жалба, чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат Д. Н., в който заемат становище за нейната неоснователност. Посочват, че в приложимото по казуса унгарско материално право липсва ограничение на кръга от роднини, материалноправно легитимирани да получат обезщетение от смъртта на техен родственик. Излагат, че при действието на приложимия от 2013г. Гражданки кодекс на Унгария правото им да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната сестра и леля не е предпоставено от увреждане на здравословното им състояние.

Срещу Решение № 260005/16.03.2023г. по т.д. № 52/2020г. по описа на Окръжен съдПлевен е постъпила насрещна въззивна жалба от С. М. И., Ю. М. О., Р. М. Д., Б. Ю. И., А. Ю.

Н. и Р. М. О., в частта, в която са били отхвърлени предявените от всеки от тях срещу ответното дружество искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно събитие за сумата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2017г. до окончателното изплащане. В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Жалбоподателите считат, че присъденото на всеки от тях обезщетение не съответства на действително претърпените вреди от настъпилата смърт на тяхната родственица. Поради това правят искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това, постановяване на друго, с което исковите им претенции бъдат уважени в пълните предявени размери.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответното дружество „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД и на третото лице, негов помагач - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

В законоустановения срок по чл.263 ал.3 от ГПК ответникът „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в който заема становище за нейната неоснователност.

2

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената от всяка от тях въззивна жалба и искането, направено с нея. Претендират разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Производството пред Окръжен съд-Плевен е било образувано по предявени от С. М.

И., Ю. М. О., Р. М. Д., Б. Ю. И., А. Ю. Н. и Р. М. О. искове срещу „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на всеки от тях на сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 27.03.2017г. смърт на тяхната родственица Ф. М. И. с ЕГН **********, причинена при настъпило на 28.02.2017г. територията на Унгария ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на посочената дата, около 3.00 часа, на магистрала М5, в района на км 78+015, с посока на движение град Сегед – град Будапеща, се спукала задна лява гума на управлявания от турския гражданин М.Е. л.а. „БМВ 320“ с рег. № ЕН****КК, вследствие на което автомобилът станал неуправляем и се ударил в в намиращата се вдясно по посока на движението му мантинела, след което се установил частично под ъгъл, напречно на надлъжната ос на пътното платно. Последвал удар от движещия се след него на къси светлини т.а. „MAN TGL“ с румънска регистрация № TM*****, управляван от румънския гражданин И.Ф.М., вследствие на което лекият автомобил се ударил в мантинелата, отделяща двете платна за движение и поради инерцията си се ударил в задната част на товарния автомобил, след което се установил в покой в дясната активна лента за движение. За настъпилото произшествие били уведомени компетентните полицейски органи, които съставили приложения по делото Протокол № 03000/75/2017 от 28.02.2017г. Твърдят, че при описаното произшествие пострадала пътуващата на предна дясна седалка в лекия автомобил Ф. М. И., която била откарана в болницата на окръг Бач – Кишкун, Унгария, но на 27.03.2017г. починала вследствие на нараняванията, получени при удара между двата автомобила. Посочват, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на товарния автомобил, последният застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество със застрахователно покритие на полицата от 05.12.2016г. до 04.12.2017г. Твърдят, че водачът на застрахованото при ответника МПС е допуснал нарушения на ратифицираната от Унгария на 16.03.1976г. Виенска Конвенция за пътното движение от 08.11.1968г. – на чл.8 т.5 3 и чл.13 т.1 изр.1, които са го задължавали да упражнява непрекъснат контрол над управляваното МПС и да бъде непрекъснато в състояние да извърши всички маневри, които му се налагат, на чл.13 т.1 изр.3 от Конвенцията – да намали скоростта и при необходимост да спре, когато обстоятелствата налагат това, особено при лоша видимост, на чл.32 т.1 б.“а“ – да управлява автомобила на дълги светлини, за да осигури по-голяма зона на видимост и на чл.13 т.1 изр.2 – да избере такава скорост на движение, която да бъде съобразена с пътната обстановка и да му позволи своевременно да спре в конкретните условия на видимост. Твърдят и че същият се е движил с неразрешена в процесния пътен участък скорост, като е превишил максимално допустимата от 80 км/ч. Излагат, че първите три от тях, както и Р. М. О. са съответно сестри и брат на починалата, а останалите двама ищци – нейни племенници и са поддържали изключително близки отношения с нея приживе, поради което преждевременната й смърт е причинила на всеки от тях силни душевни болки и страдания. Твърдят, че между всеки от тях и починалата им родственица са съществували чувства на обич, привързаност, взаимопомощ. Същата е била най-голямото дете в семейството им и от раждането им до момента на смъртта й тя е била неизменна част от живота им, възприемали са я за част от своето семейство и редовно са й оказвали емоционална и финансова подкрепа, а племенниците й са израснали под нейните грижи и поради това са я възприемали като своя втора майка.

В установения в закона срок е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, в който е оспорено наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му, като застраховател по застраховка „ГО“ относно процесния товарен автомобил, както и твърдяното виновно и противоправно поведение на неговия водач за настъпване на произшествието, респ. на смъртта на близката родственица на ищците. Твърди, че същото е настъпило по изключителната вина на водача на застрахования в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД л.а. „БМВ 320“ с рег. № ЕН****КК поради управлението на автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, включително и значително надвишаваща разрешената. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата поради това, че същата е била без поставен предпазен колан, както и поради това, че е отворила автомобила, докато е бил на магистралата.