Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7178 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16691/2024
Вид
Решение № 7178
Подписан
20.04.2026
Състав
ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 382 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7178 гр. *****, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110116691 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предявен е иск от П. П. Ш. срещу „Г. Ж. З.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на трето лице – „Б. Д.“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер от 1000 лв., представляващи частичен иск от сумата от 70 000 лв., представляваща непогасена част от задължението по договор за банков кредит, сключен с „Б. Д.““ ЕАД, за обезпечаване на което е сключен договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Б.

Д.“ ЕАД и „Г. Ж. З.“ ЕАД, включващо остатък от главница в размер от 70 000 лв. и лихва, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С определение от 26.04.2024 г. като съищец в производството е конституирана „Б. Д.“ АД, ЕИК **********.

Ищецът П. П. Ш. твърди, че е наследник по закон на П. П. Ш., починал на 10.11.2021 г. Поддържа, че на 07.09.2021 г. наследодателят му бил застрахован при условията на Групов договор за застраховка „Кредитна зашита“ на „Б. Д.“ АД със сертификат №D000515933421****, сключен между банката и „Г. Ж. З.“ ЕАД. Ищецът излага твърдения, че има заведена претенция от него в качеството му на единствен наследник на баща му П. П.

Ш., с която претендира да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева. По така предявената застрахователна претенция е взето решение от ответника „Г. Ж. З.“ ЕАД да не бъде изплатено застрахователно плащане, за което ищецът е уведомен с писмо. В мотивите си ответното дружество заявява, че причината за настъпването на смъртта на П. Ш. е Ковид 19 и се позовава на раздел III „Застрахователни пакети. Покрити рискове.

Изключени рискове: т. 14“, според която отговорността на застрахователя по 1 застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги. Ищецът счита, че отказът на застрахователното дружество е неоснователен, и оспорва твърдението, че П. Ш. е починал вследствие на заболяване с Ковид 19, като поддържа, че същият е открит починал в дома си, и няма данни да е бил диагностициран приживе и да се е лекувал от това заболяване. Твърди, че записаното в акт за смърт като причина за смъртта не отговаря на истината. Същият не е бил преглеждан или тестван приживе, не е бил и аутопсиран, за да се установи причината за смъртта. Излага доводи, че дори и да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил заразен с Ковид 19, смъртта би могла да настъпи не поради това заболяване, а поради друго такова, което да няма връзка с епидемията и да е протекло едновременно или последователно. Не се установява и пряката връзка между евентуалното наличие на Ковид 19 и смъртта на наследодателя. Ищецът твърди, че в отговора си застрахователното дружество се позовава единствено на данните от акта за смърт, а ищецът счита, че не са спазени нормативните изисквания за издаване на писмено съобщение за смърт съгласно Закона за гражданска регистрация, Закона за здравето, Наредба № 14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт, Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Ищецът признава, че в съобщението за смърт е посочено, че смъртта на наследодателя му П. П. Ш. е настъпила от заболяване от Ковид 19. Поддържа обаче, че вписаната причина за смъртта в съобщението за смърт няма характер на официално удостоверяване по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно изявлението на медицинското лице не може да обвърже с материална доказателствена сила съда относно причините за настъпилата смърт, а е писмено доказателство, чиято доказателствена сила следва да бъде преценена при съпоставка с останалите доказателства по делото. Ищецът твърди, че продължава да изпълнява задълженията на наследодателя си по договора за кредит и е кредитор на банката като недължимо заплатил тези суми. Твърди, че банката не е предявила претенция срещу застрахователя, поради което е налице бездействие да реализира притезателното право по застрахователния договор, а това бездействие застрашава удовлетворяване на правата на ищеца, чрез увеличаване на пасива на наследството. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Г. Ж. З.“ ЕАД да заплати на съищеца „Б.

Д.“ ЕАД сумата от 1000 лева, като част от сумата 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение в размер на непогасена част от задължението по Договор за банков кредит, сключен между наследодателя на ищеца – П. П. Ш. и „Б. Д.“ АД, за обезпечаване задължението на кредитополучателя, по който е сключен Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Б. Д.” ЕАД и „Г. Ж. З.“ ЕАД. Претендира разноски.

Ответникът – „Г. Ж. З.“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на законоустановения срок за това. Оспорва предявения иск като недопустим и излага доводи, че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да претендира плащане на остатъка по кредита, а с такава разполага единствено „Б. Д.“ ЕАД. Излага доводи, че 2 ищецът не е кредитор на „Б. Д.“ ЕАД, а е длъжник по договора за кредит като дължи заплащане на погасителни вноски и няма право да предявява искове от нейно име. Не оспорва обстоятелството, че на 07.09.2021 г. П. П. Ш. е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на „Б. Д.“ АД въз основа на подписано съгласие за включване в групата на застрахованите лица и декларация, че е получил, запознал се е и приема Общите условия по процесната застраховка. Излага твърдения, че настъпилата на 10.11.2021 г. смърт на застрахования представлява изключен застрахователен риск. Поддържа, че съгласно Общите условия на Групова застраховка „Кредитна защита“, раздел III „Застрахователни пакети. Покрити Рискове. Изключени рискове“: т. 1 4 отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с: т. 14.6 епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги. Излага твърдения, че съгласно съобщение за смърт № 202/10.11.2021 г. причина за настъпване на смъртта на застрахования П. Ш. е заболяване от Covid-19. На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила заразата със SARS-Co, т. нар. Covid-19 вирус, за пандемия, тъй като заболяването е засегнало повече от една страна на повече от един континент. Пандемия от този вирус е обявена и в България с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването.

На 22.05.2022 г. Световната здравна организация е обявила край на пандемията, а в Република България краят на пандемията е обявен на 30.03.2022 г. Поради това, ответникът твърди, че настъпилото събитие представлява изключен застрахователен риск по процесната застраховка.

Оспорва твърденията на ищеца, че отразеното в акта за смърт не отговаря на истината и излага доводи, че по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съобщението за смърт представлява официален документ – издадено е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него, и за извършените от него действия.

Поддържа, че ищецът не е оспорил истинността на процесното съобщение за смърт и се ползва от него като доказателство в настоящия процес, а в исковата молба липсват твърдения смъртта да е настъпила по причина, различна от тази, посочена в акта за смърт. Ответникът твърди, че ищецът не е оспорил своевременно причината за настъпване на смъртта, посочена в съобщението за смърт и е недопустимо за пръв път с исковата молба да твърди, че не е съгласен с нея, тъй като вече са преклудирани всички срокове за обжалването на съобщението за смърт по административен ред и за установяване на причина, различна от отразената в смъртния акт. Ищецът не е изразил съмнение в констатацията на лекаря, непосредствено след смъртта на П. Ш. и въз основа на издаденото съобщение за смърт се е снабдил от служба „ГРАО“ с препис от смъртен акт, за да се възползва от наследството на наследодателя си. Ответникът излага доводи, че при каквито и да било съмнения от страна на ищеца, относно причината за смъртта на П. Ш., същият единствен е разполагал с възможността да обжалва причината за смъртта в съобщението за смърт, да сезира прокуратурата за съмненията си, както и да изиска извършването на аутопсия, но нито едно от тези действия не е извършено от ищеца и той е допуснал застрахования да бъде погребан без аутопсия, с което 3 умишлено е заличил всички възможности за установяване на друга причина за смъртта на П. Ш., освен посочената от лицето извършило, освидетелстване и издало съобщението за смърт. На отделно и самостоятелно основание, ответникът твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, като застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката. В тази връзка ответникът твърди, че отказът на застрахователя да изплати застрахователна сума намира своето основание в изключените рискове, посочени в застрахователния сертификат: „за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните преки или косвени последици, които не са декларирани на застрахователя.“ Ответникът оспорва иска и по размер, като счита че не се сочат доказателства за установяване на размера на претенцията на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на правоотношение по договор за кредит, сключен между наследодателя на ищеца – П. П. Ш. и „Б.

Д.“ АД; наличие на застрахователно правоотношение между ответника „Г. Ж.

З.“ ЕАД и „Б. Д.“ за обезпечаване на вземанията на банката по сключения договор за кредит с наследодателя на ищеца – П. П. Ш.; че от страна на ищеца е заявена претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на търговската банка, както и че е постановен отказ за заплащане на такова; че в съобщението за смърт като причина за настъпването на смъртта на кредитополучателя П. П. Ш. е посочена „Ковид 19“. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 155 ГПК като общоизвестен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че в периода от 13.03.2020 г. до 30.03.2022 г. в Република България е обявена извънредна епидемична обстановка. Ноторно е и обстоятелството, че пандемията от COVID-19 е официално обявена в Република България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01- 124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването.

Установява се, че договорът за кредит между наследодателя на ищеца – П. П. Ш. и „Б. Д.“ АД е сключен на 7.09.2021 г.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че сумата по кредита в размер от 70 000 лв. е била усвоена от кредитополучателя в деня на сключване на договора за кредит – 7.09.2021 г. Договореният срок за погасяване на кредита е бил 120 месеца.

От Сертификат № D000515933421**** на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ се установява, че са били застрахован жИ.та, здравето и телесната цялост на застрахования и трудовата 4 заетост на П. П. Ш., ЕГН **********, във връзка с искане за кредит № 5159334 от 31.08.2021 г. с индивидуално покритие за 120 месеца, считано от деня на усвояване на кредита във връзка с подаденото искане за кредит.