Решение № 423 от 22.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. С., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100485 по описа за 2024 година

Ищецът Д. Н. Р. от гр. С. е предявил срещу „К.“ ЕООД, представлявано от Н. П. П. иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за недействителност на договор за потребителски кредит № ***/12.09.2023 г. Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищеца основава исковете, се свеждат до следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/12.09.2023 г., по който му е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., подлежащ на връщане на 9 погасителни вноски с краен падеж 12.06.2024 г., при ГЛП 48 % и ГПР 59,98 %. В договора е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1 264,56 лв., но изчислил, че действителната сума за връщане е в размер на 2 223 лв., тъй като му е начислена и неустойка в размер на 958,44 лв. на осн. чл. 11.1 от договора. Счита клаузата за неустойка за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10. При определянето на ГЛП и на ГПР кредиторът не е включил всички дължими суми и посочените в договора размери не са действителните. Неустойката не отговаря на изискванията за добросъвестност и противоречи на чл. 10а ЗПК. Предвиденият ГПР е в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От страна на кредитора в договора не е посочен действителният размер на ГЛП и ГПР, което представлява подвеждаща практика.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Признава факта на сключване на договор за кредит между ищеца и ответника, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв. Оспорва като неоснователно твърдението за нищожност на договора на посочените основания, счита същият за валиден и 1 законосъобразен. Оспорва твърдението за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като такова липсва поради неизпълнение на фактическия състав на твърдяното заобикаляне. Оспорва като неоснователно и твърдението за противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че както ГЛП, така и ГПР са били ясно определени в договора, като ГПР е изчислен по формулата на приложение № 1 и в него се съдържат всички допускания по определянето му и за него кредитополучателят е бил информиран.

Оспорва като неоснователно твърдението, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като това би противоречало на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и би направило неустойката нищожна. Отрича като невярно твърдението, че неустойката представлява лихва. Потребителят бил наясно с условията на кредита, както и с всички условия по него, тъй като това е седмият от общо седем договора с уговорка за плащане на неустойка при идентични условия за определяне на фиксирана лихва, като шест от договорите са сключен и със „С.“ – друга финансова институция от групата на „Е.“. Всичко това води до извод за индивидуално договаряне. Същият недобросъвестно упражнява правото си на защита. Освен това не е използвал правото си да се откаже от договора в 14- дневен срок.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ГПК за реално изпълнение на договор за заплащане на непогасена главница в размер на 473 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 2 176,11 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2024 г. – датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Фактическите твърдения се свеждат до следното:

Ответникът отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000 лв., а същият се задължил да го върне на 9 месечни вноски, при фиксиран ЛП от 48 %, с дата на първо плащане 12.10.2023 г. и дата на последно плащане 12.06.2024 г.. Ищецът извършил 2 плащания, съответно на 02.11.2023 г. в размер на 280 лв. и на 26.02.2024 г. в размер на 247 лв. или общо сумата от 527 лв. Крайният падеж на договора е настъпил на 12.06.2024 г., с което е настъпила и изискуемостта на неплатените главници, а поради изпадането му в забава дължи законната лихва след крайния падеж на договора. Предявеният иск е частичен и се отнася за дължимата главница, тъй като според ответника ищецът е останал задължен за главницата в пълен размер от 1 000 лв., 224,56 лв. възнаградителна лихва, 738 лв. неустойка и 213,11 лв. такси. Прави искане за прихващане при уважаване на исковете на двете страни относно разноските до размера на по-малкото вземане.

Ищецът в писмена молба признава насрещния иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа отговора, с който признава насрещния иск.

Ответникът не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез адв. М. моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск и да бъде уважен насрещния иск при направеното След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2023 г. между „К.“ ЕООД като кредитор и Д. Р. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева със срок за издължаване 9 месеца, като първата вноска е с падежна дата 12.10.2023 г. и краен падеж 12.06.2024 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 48 % в размер на 264,56 лв. или общо сумата от 1 264,56 лв. Договорен е ГПР от 59,98 %, като съгласно чл 3, ал. 2 от договора същият включва единствено договорената между страните лихва.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия. В чл. 11 е договорена неустойка в размер на 958,44 лв. при неизпълнение на задължението по чл. 5 в 2 тридневен срок от сключването на договора, платима разсрочено ведно с вноските по кредита.

Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница и лихва и размер на вноската с включена неустойка, като при първия вариант общата сума за плащане е в размер на 1 264,56 лв., а във втория е в размер на 2 223 лв..

Видно от представеното ответника извлечение за извършените и предстоящи плащания, начислена е обща сума за плащане в размер на 2 223 лв., в това число 1 000 лв. главница, 264,56 лв. договорна лихва; 958,44 лв. неустойка. На 02.11.2023 г. е платена сума в размер на 260 лв., с която са погасени 247 лв. неустойка по първата вноска и 13 лв. неустойка по втората вноска; на 02.11.2023 г. са платени две суми по 10 лв., с които са погасени такси за администриране на просрочен кредит; на 26.02.2024 г. са платени общо 267 лв., в това число 50 лв. такса за администриране на просрочен кредит; 7,60 лв. законна лихва и 196,30 % неустойка за забава. Общо платената по договора за кредит сума е в размер на 527 лв., а остатъкът е в размер на 2 176,11 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПК, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор. С оглед вида на сключения договор и съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ищецът има качеството на потребител.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2023 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

3

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Предвиденият в чл. 5 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е трудно изпълним. Оспорената от ищеца клауза от договора за кредит – чл. 11 предвижда заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..

Предвидената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 2-4 от общите условия към договора е нищожна. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на банкова гаранция или поръчители – физически лица, отговарящ на изискванията на кредитора, в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 4

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdb0e789-025a-4c07-9881-9e8961d0db23