Определение № 26068 от 18.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49987/2025
- Вид
- Определение № 26068
- Подписан
- 18.07.2026
- В сила
- 18.07.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26068 гр. София, 18.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110149987 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А к п з“ АД, чрез юрк. Б., срещу С. Т. О..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.11.2022 г. между „И А М“ АД и С. Т. О. бил сключен Договор за паричен заем № 4632714, по силата на който на ответницата била предоставена в заем сумата от 6000 лв. Излага доводи, че кредитополучателят се задължил да върне заемната сума чрез изплащането на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 448,64 лв., ведно с дължимата възнаградителна лихва на стойност 2075,52 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави в полза на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания; Б. гаранция; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка, на 02.11.2022 г. между С. Т. О. и „Ф Б ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4632714, по силата на който дружеството се задължило да отговаря солидарно с ответницата за задълженията й по 1 договора за заем. Сочи, че ответницата не е погасила в срок задълженията по договора, поради което заемодателят отправил искане до дружеството – гарант за плащане на всички изискуеми вземания. В тази връзка, на 07.05.2024 г., дружеството – гарант извършило плащане на сумата от 7889,85 лв., с която били погасени следните задължения: 5587,19 лв. за главница, 1683,18 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г., както и 619,48 лв.
– лихва за забава, начислена от изпадането на длъжника в забава до погасяването на дълга от гаранта. Отбелязва, че извършените от ответницата плащания по договора за заем били в общ размер на 1342,50 лв. Твърди, че за дружеството – гарант възникнало регресно вземане за стойността на погасените задължения по договора за заем, а именно: 5587,19 лв. – главница;
1683,18 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.;
1349,48 лв. – законна лихва за забава за периода от изпадане в забава – 29.04.2024 г. до 27.02.2025 г. Излага доводи, че по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 07.05.2024 г., „Ф Б ЕООД прехвърлило на „А к п з“ ЕООД вземанията си по Договор за предоставяне на гаранция № 4632714/02.11.2022 г. Сочи, че длъжникът бил уведомен за сключения договор за цесия, като в случай, че бъде установено ненадлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, моли същото да се счита за извършено с исковата молба. Твърди, че за процесните вземания в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 5587,19 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4632714 от 02.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "И А М" АД, задълженията по който били платени от дружеството - гарант на основание Договор за предоставяне на гаранция № 4632714 от 03.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "Ф Б ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1683,81 лева - договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.; 1349,48 лева - мораторна лихва за периода от 29.04.2024 г. до 25.02.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В постъпилото от ответницата възражение по чл. 414 ГПК в хода на ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на СРС, 167 с-в, същата е изложила твърдения, че сключените договори съдържали неравноправни клаузи, поради което били налице предпоставките за прогласяване на нищожността им.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД 2 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че С. Т. О. дължи на „А к п з“ АД сумата от 2856,68 евро (5587,19 лв.), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4632714 от 02.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "И А М" АД, задълженията по който били платени от „Ф Б ЕООД на основание Договор за предоставяне на гаранция № 4632714 от 03.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "Ф Б ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК - 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 860,92 евро (1683,81 лв.) - договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 689,98 евро (1349,48 лв.) - мораторна лихва за периода от 29.04.2024 г. до 25.02.2025 г., вземанията по който впоследствие били прехвърлени от „Ф Б ЕООД на „А к п з“ АД по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 07.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2025 г. по ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно: 1/ факта на сключен между ответницата и „И А М“ АД Договор за паричен заем № 4632714/02.11.2022 г. със съдържанието, посочено в исковата молба, както и предоставяне на сумата на заемателя; 2/ изпадането на ответницата в забава за плащане на задълженията й по договора за паричен заем; 3/ стойността на изискуемите и непогасени от ответницата вземания по договора; 4/ факта на сключен между ответницата и „Ф Б ЕООД договор за поръчителство със съдържанието, посочено в исковата молба; 5/ датата на отправяне на искане от „И А М“ АД към „Ф Б ЕООД за плащане на задълженията на ответника по договора за кредит; 6/ уведомяване на ответника от „Ф Б ЕООД за отправеното към него като гарант искане за плащане; 7/ плащане от „Ф Б ЕООД на задълженията на ответника по договора за кредит; 8/ уведомяване на длъжника за извършеното от гаранта плащане; 9/ валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответницата за цесията.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже наличието на правопогасяващи и/или правоизключващи дълга обстоятелства.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
3
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, както и със следната задача: използвайки нормативно установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, да посочи какъв е процентът на ГПР по договора за кредит, в случай че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен между ответната страна и „Ф Б ЕООД, бъде включено при изчисляването му?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 евро, платими от ищеца в 1седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска съдебно-счетоводна експертиза, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след внасяне на определения от съда депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите 4 всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/895542 или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г., от 14:10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5