Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9894 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55576/2025
Вид
Решение № 9894
Подписан
26.05.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за държавния дълг
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 9894 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110155576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена „А1 България“ ЕАД, ЕИК 13148980 искова молба против „НИТ ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 200514103, с която са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 623,10 лв. (с еквивалент от 318.59 евро), представляваща част от непогасена компенсаторна неустойка за предсрочно прекратен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID на клиент 503480021, партида 106220241, ID на договор М4543551 от 27.04.2015 поради направен пренос на услуги към друг мобилен оператор преди изтичане на уговорения срок на ползване, за която сума е издадена фактура 655214561 от 30.5.2024, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 12.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75,64 лв. (с еквивалент от 38.67 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2025 г. и 11.08.2025 г., за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 386 по описа на съда за 2025 г. по описа на РС Брезник.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 27.04.2015 г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID, който е бил прекратен предсрочно от ответника на 30.05.2024 г. Сочи, че за предсрочното прекратяване, както и за предоставените на ответника крайни устройства по договора, е начислена неустойка, която възлиза на 810 лв. (414,15 €), като за нея е издадена фактура №655214561 от 30.05.2024 г. с падеж на същия ден. Твърди, че ответникът е погасил задължението си по фактурата само частично. Сочи се, че за остатъчната сума по главницата за неустойка от 623,10 лв. (с еквивалент в евро 318,59 €), ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение - искане, което е било уважено от 1 съда, чрез образуването на електронно заповедно дело №386/2025, и въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение №233/12.08.2025 г. Ответникът е възразил срещу нея.

Ищецът обръща внимание, че Приложение №1 към договора, сключено между страните на 16.06.2022 г., е сключено за срок от две години и действието му е следвало да се прекрати на 16.06.2024 г. Въвежда, че съгласно т. IV.2.1 от приложението, ищцовото дружество има право, при предсрочно прекратяване по инициатива на абонат, какъвто се явява ответното дружество, да получи като неустойка размера на всички месечни такси, дължими до края на срока на договора, както и стойността на всички отстъпки за предоставени крайни устройства, получени от абоната. Навежда, че с Приложение №1 са активирани мобилни услуги за общо девет телефонни номера при цени без ДДС, като за два от тях е бил активиран план А1 М клас С, със стандартна месечна такса от 9,30 лв. и промоционална такса за срока на договора от 5,09 лв., за други два е била активирана услуга А1М клас М, със стандартна месечна цена от 13,45 лв., и промоционална цена от 8,06 лв., за други четири номера е била активирана услуга А1 М клас 2XL със стандартна месечна каса от 30,9 лв. и промоционална такава от 20,14 лв. За последния номер е бил активиран план A1 M Unlimited със стандартна месечна такса от 46,49 лв. И промоционална месечна такса от 36,26 лв. При подписването на Приложение №1, ищецът е предоставил на ответника две устройства, с отстъпка от цените съответно 324,99 лв. без ДДС и 649,99 лв. без ДДЗ, които отстъпки са били начислени в издадената фактура №655214561, заедно с 20% ДДС. Поради забавеното плащане на остатъчната сума по гореспоменатата фактура, ответникът дължи законната лихва от първия ден, представляващ забава по плащането на неустойката до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение именно за периода между 31.05.2025 г. и 11.08.2025 г. Поради изложеното, намира исковете за основателни и моли съда да ги уважи, като му присъди и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „НИТ ТРЕЙДИНГ“ ООД. Признава за сключването на процесния договор за услуги, както и за неговото предсрочно прекратяване на 30.05.2025 г. Твърди, че е депозирал две жалби срещу фактурата от 30.05.2025 г., с които са искани обяснения за метода на формирането на неустойката, както и причините за начисляване на ДДС върху неустойката, при твърдение, че такова действие противоречи на закона. Сочи, че първата е получила немотивиран отказ за уважаване, а втората не е получила отговор. Поддържа незаконосъобразност на издадената фактура, както твърди, че начислената неустойка не представлява услуга, стока или авансово плащане по смисъла на данъчния закон, а носи обезщетителна функция по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Сочи, че според чл. 84 от Правилника за приложението на ЗДДС, за неустойките и лихвите с обезщетителен характер изрично не се разрешава издаването на фактури и начисляването на данък върху стойността им.

Ответникът въвежда и възражение за яснотата на процесната фактура № 0665214561, като сочи, че тя не съдържа информация за единичните цени на всички твърдени нейни елементи и като така размерът и е бил определен на случаен принцип. Отделно - едно от двете устройства, включени във фактурата е придобито през предхождащ период спрямо този, започнал на 16.06.2022 г. и затова не следва да бъде включвано в крайната сума. Въвежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, като се позовава на тълкувателната практика на ВКС по въпроса. Сочи, че неустойка, уговорена като сбор от сумите, които биха били изплатени на оператора, ако договорът не беше развалян, противоречи на принципа на справедливост, тъй като операторът получава престация, без в замяна да предоставя действителна услуга. Освен това тази неустойка не се дължи, тъй като е била начислена за бъдещ отчетен период, за който е следвало да се създаде нова фактура. Оспорва твърдението на ищеца за частично плащане на сумите по фактурата.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Прави 2 възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените главния и акцесорен искове, заявени пред настоящия съд по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, последният намира следното:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл.

414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По същество:

Ищецът "А1 България" ЕАД по осъдителния иск с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав на съдебно предявеното право: валидно облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID на клиент 503480021, партида 106220241, ID на договора М4543551 от 27.04.2015 г., за който се претендира неустойка; неизпълнение на длъжника; че е била уговорена неустоечна клауза - уговорена в т. VIII. от съглашението; както и да докаже размера на дължимата неустойка.

При установяване на горното, в тежест на ответника „Нит Трейдинг“ ООД е да установи погасяване на задължението си, както и да докаже всички правопогасяващи, правопрекратяващи и правоунищожаващи възражения, в това число, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В тежест на ищеца относно акцесорния иск за мораторна лихва с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, начислена върху главното вземане, е да докаже пълно и главно по делото, че е налице валидно възникнало главно задължение, което не е погасено, неговия точен исков размер, както и, че ищецът не е престирал на падежа.

В тежест на ответната страна и при доказване на горното, е да установи, че е погасил изискуемото от него задължение, за което същият не сочи доказателства.

Още с проекта за доклад по делото, след кат е взел предвид изразените от ответника съображения, в светлината на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и с оглед чл. 153 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че на 27.04.2015 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID на клиент 503480021, партида 106220241, ID на договора М4543551 от 27.04.2015 г., който е по-късно прекратен предсрочно от ответника на 30.05.2024 г.

Страните не спорят помежду си, че са били във валидни облигационни отношения по повод сключения на 27.04.2015 г. процесен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, чието действие е било прекратено с оглед едностранните действия на потребителя – ответник „Нит Трейдинг“ ООД, който е прекратил договора, считано от 30.05.2024 г. предсрочно. В подкрепа на общото на страните твърдение за сключения помежду им контракт по делото същият е представен в електрофотографско /ксерографско/ копие.

В т. 4.5. от съдържанието на така подписания договор от 2015 г. се съдържа уговорка, 3 съгласно която срока за действие, прекратяването, както и дължимите неустойки и обезщетения, се описват допълнително в Приложение, неразделна част от основния договор – в т.3.2 от Приложението.

По делото е представено Приложение № 1/16.06.2022 г. към Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID на клиент 503480021, партида 106220241, ID на договора М4543551 от 27.04.2015 г., със срок на действие 2 години (на всеки две години, страните подписват ново актуално Приложение, с което преуреждат отношенията си). В раздел VIII. от подписаното на 16.06.2022 г. Приложение се уговаря, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от въпросното Приложение, от Договора, или от Общите условия, ако по негово искане или вина до мрежата бъде спрян или Договорът, по отношение на коя и да е от уговорените услуги, бъде прекратен, в рамките на определения срок на ползване, Операторът – ищец в процеса, има право да получи неустойка в размер както следва: (а) всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на срока на ползване на съответната SIM карта/номер; (б) стойността на отстъпките, получени от Абоната – ответник в процеса, от цената, дължима за предоставените по Договора услуги. Според т. 2 от разглежданата клауза изброените неустойки се прилагат кумулативно. Върху тях не се начислява ДДС. Съгласно т. 3 от клаузата, в случай, че абонатът наруши правилото да не преминава към тарифен план с пониска МАТ, същият дължи неустойка в размер, съгласно т. 1, б. (а) от раздела за съответната SIM карта/номер. Това Приложение е подписано от страна на ответния – търговец, който се явява потребител на ищцовите услуги. Срокът на действие на уговорките е до 16.06.2024 г.

По делото е приложено и Приложение № 2/16.06.2022 г. към Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и ID на клиент 503480021, партида 106220241, ID на договора М4543551 от 27.04.2015 г., също със срок на действие 2 години, т.е. също до 166.06.2024 г.