Решение № 301 от 16.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пазарджик, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200648 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. С. С. от с. В.Д против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8632433, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния му представител поддържат жалбата. Излагат се доводи за отмяна на атакувания ЕФ. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се моли за потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят Т. С. С. е наказан за това, че на 01.02.2024 г. в 01.09 часа в село Б., обл. Пазарджик, на ****** е заснето нарушение с лек автомобил „Т*******, като при разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч., автомобилът е заснет със стационарна радарна система ATCC Sitraffic ERS 400 с № 003059047B66 и при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост е извършено нарушение на скорост, като е установена стойност на скоростта 94 км/ч., с което е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 8632433от ОД на МВР Пазарджик, с който на Т. С. С. е наложена глоба в размер на 1200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6812488 на 22.06.2023 г.

В хода на съдебното производство се установи, че същата вечер здравословното състояние на детето на жалбоподателя рязко се е влошило, поради което и последният заедно със своята съпруга – свидетелката Л.Да С.а – и детето са потеглили към МБАЛ Пазарджик, като по пътя са минали през село Б. в 01.09 часа. Жалбоподателят карал бързо заради състоянието на детето, като пристигнали в МБАЛ Пазарджик, но въпреки положените усилия и от медицинския екип, детето е починало в 01.58 часа.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от 2

ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) стационарна радарна система.

Независимо от изложеното дотук съдът намира, че жалбата е основателна.

От обективна и субективна страна деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено, но от събраните доказателства се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал при условията на крайна необходимост.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното 3 управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В същото време разпоредбата на чл.8 от ЗАНН сочи: „Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост“. В конкретния случай се установи, че жалбоподателят се е качил и е управлявал автомобила си над допустимата разрешена скорост в населено място, тъй като в автомобила се е намирал неговия син, който е бил във влошено здравословно състояние и предвижването към болницата посредством установената с техническото средство висока скорост се е дължала на наличната непосредствена опасност за живота на детето. Налице е поведение на жалбоподателя за защита на живота на неговия син – висше благо, което той не е могъл да избегне по друг начин. В конкретният случай това е бил единственият, последният, крайният начин за избягването на опасността, който за огромно съжаление обаче, също се е оказал недостатъчен.

Обществените отношения, които съставът на чл.21, ал.1 ЗДвП брани, имат далеч по-незначително значение от житейска, социална и обществена гледна точка от съхраняване живота и здравето на дадено лице, още повече дете на възраст по-малка от две години. Следва така също да се отбележи, че движението с превишена скорост се е случило един час след полунощ, когато по улиците и пътищата няма почти никакво движение и липсват данни поведението на жалбоподателя в процесната нощ да е застрашило и поставило в опасност други участници в движението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, тъй като деянието е извършено от наказаното лице при условията на крайна необходимост.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като са представени и доказателства за плащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от 500 лв. на жалбоподателя. Тази сума не следва да се намалява, тъй като размерът й е малко на минимално определения размер съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8632433, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на Т. С. С. от с.

В.Д е наложена глоба в размер на 1200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Т. С. С. с ЕГН **********, от с. В.Д, ул. „******* сторените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5