Решение № 988 от 27.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. гр. Хасково, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102046 по описа за 2023 година

Предявен е от Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от ***, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищцата твърди, че с издаден на 17.08.2011г. по ч.гр.д.№2542/2011г. на РС-Хасково изпълнителен лист била осъдена да заплати сумата от 3241.90 лева, ведно със законната лихва и разноски, по сключен между нея и „Банка ДСК“ АД договор за кредит. На 18.04.2012г. бил подписан договор за цесия между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг" ООД, а впоследствие на 26.07.2016 г. било образувано изпълнително дело № 1578/2016 при ЧСИ З.З. с взискател „ОТП Факторинг“ и длъжници ищцата и нейния баща Х.Ц.К.. На 13.07.2019г. бил подписан договор за цесия между „ОТП Факторинг“ ООД и „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, по силата на който задължението по изпълнителното дело било прехвърлено на ответното дружество. Сочи се още, че на ищцата не били връчвани покана за доброволно изпълнение по горепосоченото дело, ведно с издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№2542/2011г. на РС-Хасково и издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, възоснова на която бил издаден изпълнителния лист, не била влязла в сила. Въпреки това с разпореждане от 16.07.2016г. бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на баща й Х.Ц.К. от неговия работодател, а с писма от 1

25.05.2016г. била поискана информация от 16 търговски банки за наличието на банкови сметки, открити на името на ищцата. Според нея към настоящия момент петгодишният давностен срок за изпълнение на задължението по изпълнителното дело бил изтекъл, но въпреки това ответникът продължавал да го води и за нея възниквал интерес да предяви отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на погасяване по давност на признато със съдебен акт задължение по изп.д.№1578/2016г. на ЧСИ З.З.. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителен лист от 17.08.2011г., издаден по ч.гр.д.№2542/2011г. по описа на РС-Хасково, възлизащи на общо 3241.90 лева към 20.09.2023г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

Отбелязва, че насочвайки иска си срещу него, ищцата декларирала знание за извършеното прехвърляне на задълженията й. По същество оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, доколкото приложение в случая намирал общият петгодишен давностен срок, който обаче по отношение на процесното вземане бил прекъсван. Посочва, че възоснова на издадените изпълнителни листове била подадена молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ З.З., образувано под № 1578/2016г.

Още с образуването на изпълнителното дело били искани и извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност на вземането. Поддържа се, че давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Сочи се, че възоснова на издадения изпълнителен лист били образувани изпълнителни дела, били налагани запори, били извършвани описи и били искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Ответникът оспорва твърденията и за настъпили перемпции. Погрешни били твърденията на ищеца, че две години след извършеното принудително изпълнително действие поисканите и извършени принудителни изпълнителни действия били „правно нищо“.

Твърди, че дори при установяване на твърдяната от ищеца перемпция по изпълнителното дело, извършените след нея действия били от значение за прекъсването на давността. Изпълнителното дело било преобразувано в срок и 2 вземането не било погасено по давност, тъй като с поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване на изпълнително дело, се прекъсвал давностният срок. Поддържа се, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети от ЧСИ или дали предприетото действие дало като резултат удовлетворяване на взискателя, като при процесуална активност на кредитора да поддържа висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, същият не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Освен това, давностните срокове следвало да бъдат съобразени и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Предвид изложеното, ответникът моли да се приеме, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не били погасени, а в условията на евентуалност че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността същото да бъде принудително изпълнено. Моли иска да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2011г. по Ч.гр.д . № 2542/2011г. по описа на Р айонен съд Хасково е издадена Заповед за изпълнение № 1571 за изпълнение на парчино задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Ц. Х. Цвяткова и длъжникът Х.Ц.К., двамата от гр.Хасково, солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3 241 .90 лева главница; 529.79 лева договорна лихва от 28.05.2009г. до 15.08.2011г.; 270 .59 лева наказателна лихва от 13.10.2010г. до 15.08.2011г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 15.08.2011г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски: 80.85 лева – държавна такса и 261 лева – юрисконсултско възнаграждение; дължими по извлечение от счетоводните книги на банката с 3

№ 17176264/15.08.2011г. по Договор за кредит от 28.05.2009г.

На 17.08.2011г. възоснова на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 1571/17.08.2011г. по Ч.гр.д. № 2542/2011г. е издаден изпълнителен лист на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК - влязло в сила съдебно решение, срещу длъжниците Ц. Х. Ц. и Х.Ц.К. за посочените по-горе суми.

С молба вх. № 51882/26.07.2016г. дружеството „ОТП „Факторинг България“ е образувало изпълнително дело № 1578/2016г. по описа на ЧСИ З.З. с район на действие - района на Окръжен съд - Хасково. В молбата за образуване на изпълнително производство взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е посочил, че процесното вземане му е било прехвърлено /цедирано/ от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Договор от 12.04.2012г. След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е пристъпил към проверка на имущественото състояние на длъжника Ц.

Х. Ц., проверка за налични публични задължения, запори върху МПС, наличие на банкови сметки, трудови договори и др.

По делото няма спор също, че впоследствие същото вземане е било прехвърлено при условията и по реда на ЗЗД на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД - ответник в настоящото производство.

На 26.07.2016г. на длъжни ка Ц. Х. Ц. е била изпратена Покана за доброволно изпълнение, която е била получена на 01.08.2016г. На същата дата, ведно с Поканата за доброволно изпълнение, е било връчена и самата Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.417 от ГПК. Същите документи са били изпратени и до солидарния длъжник Х.Ц.К., като по делото се съдържат данни за постъпили суми от него за погасяване на задължението, но тъй като същият не е страна по делото, съдът счита, че не следва да излага мотиви в тази насока.

С оглед основното възражение на ищцата за изтекла в нейна полза погасителна давност и преди всичко твърденията й, че не е подписвала лично документи по изпълнителното дело, а именно Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за връчване на Заповед за изпъл нение на парично задължение, съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице графолог.

При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

4

В случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила за цялото процесно вземане след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по Ч.гр.д. № 2542/2011г. по описа на Р айонен съд Хасково, поради ненадлежно получаване на уведомлението за тяхното издаване. Дали тези твърдения са основателни ищцата следваше да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства и с ъ щ и т е касаят основателността на предявения иск.

Както по-горе съдът посочи, за пълното изясняване на спора от фактическа страна бе изслушано заключение на съдебно-графологична експертиза, което намира за компетентно и безпристрастно дадено, поради което съдът го кредитира изцяло.

Вещото лице е категорично, че Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 53955/26.07.2016г., изпратена от ЧСИ по изп.д.№ 1578/2016г. до ищцата Ц. Х. Ц., не е подписана от същата в качеството й на получател длъжник. Същият извод вещото лице е направило и по отношение на подписа върху Уведомление с изх.№ 53965/26.07.2016г. за връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение, т.е. и този документ не е подписан от ищцата.

В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл.418, ал.5 от ГПК заповедта за незабавно изпълнение с отбелязване, че е издаден изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител и едва при редовно връчване на това уведомление длъжникът решава дали да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. Дали е налице редовно връчване на заповедта за незабавно изпълнение е от съществено значение за длъжника, тъй като от този момент за него започва да тече срок, в който може да подаде частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, от особена важност е длъжникът да бъде уведомен своевременно и по надлежния ред за издадената заповед за изпълнение. Редовното връчване има значе ние за длъжника и в случая на търсена от него защита по реда на чл.423 от ГПК. Известно е от теорията и съдебната практика, че изпълнителното производство започва с изпращането о т съдебния изпълнител на покана /призовка/ за доброволно изпъление, а в случаите на издадена Заповед за незабавно изпълнение и на самата заповед, които той е длъжен да изпрати незабавно. От този момент нататък, т.е. от 5 получаването им длъжникът трябва да изпълни задължението си. В случая се установи по несъмнен начин, че такова редовно връчване на покана та за доброволно изпълнение не е налице. Липсва също и редовно връчване на Уведомлението, с което се връчва Заповедта на изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК.

Ето защо, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен, или по-точно като преждевременно предявен.

Съдът намира за ненужно да излага мотиви досежно характера на извършените от съдия-изпълнителя действия и дали те прекъсват давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, според който само предприетите действия за принудително изпълнение могат да прекъснат давността. В случая няма изпратени Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за връчване на заповедта по чл.417 от ГПК, за които пък следва да се посочи, че нямат характер на принудителни изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на давността.