Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2305 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2284/2025
Вид
Определение № 2305
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502284 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на И. Е. А. и М. Е. Р. – ответници в първата инстанция чрез пълномощника им адв.П. В. против определение №338 от 30.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 130/2025г. на ОСВидин, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба срещу определение №87 от 13.03.2025г. на РС-Белоградчик, с което е оставено без уважение искането на ответниците в отговора им на ИМ за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбата е подробно мотивирана. Твърдят, че предявените от ищеца Я. Е. И. искове са недопустимо, тъй като било налице влязло в сила решение на ОС-Видин №65 от 11.04.2023г. по в.гр.д.№117/2023г., с което със СПН бил решен въпроса за собствеността на процесния недвижим имот, което дело било водено срещу същите страни.Първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът по настоящото дело не е бил страна в това производство. Подробни доводи са изложени в жалбата.Моли за отмяна на определението на въззивния Видински окръжен съд.

В срока по чл.276 ГПК е подаден отговор на частната жалба от ищеца Я. Е. И. чрез пълномощника му адв.Р. Д., в който са изложени доводи за недопустимост на частната жалба, подадена до въззивния съд, респ. неоснователност на настоящата частна жалба. Позовава се на чл.130 от ГПК, съгласно който подлежат на обжалване само и единствено определенията за връщане на искова молба. В чл.274 от ГПК ясно е посочено кои определения подлежат на обжалване с частна жалба, като обжалваното не е сред тези две категории. Твърди, че има правен интерес от предявяването на иска, тъй като вписването на исковата молба по гр.дело №25/2020 година на Районен съд - Белоградчик не прокламира публичност и известност спрямо него, тъй като същият не е бил страна по посоченото дело и няма как да встъпи в него и решението няма да има сила спрямо него. Позовава се и на изрична разпоредба на закона, че неучастието на наследник в делбата я прави нищожна.Затова не са налице предпоставките на чл.299 от ГПК, цитираното Тълкувателно решение в частната жалба е неприложимо в конкретният казус. Моли за отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

Софийският Апелативен съд, като обсъди доводите в частната 1 жалба и отговора във връзка с данните по делото и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на производството и е процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Видинският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба на ответниците в първоинстанционното производство, насочена срещу определение на първоинстанционния Белоградчишки районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответниците в отговора им на ИМ за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете.

Съдът е оставил без разглеждане частната жалба с мотиви, че определението не попада в кръга, посочен от чл.274 ГПК на обжалваемите определения. Първоинстанционният съд е приел, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на производството и е пристъпил към следващите се процесуални действия. Приел е също така, че определения от такъв характер подлежат на проверка при обжалване на крайния съдебен акт, който те подготвят. Затова е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима.

Софийският Апелативен съд, контролиращ акта на въззивната инстанция, намира определението за правилно и съобразено със закона.

В разпоредбата на чл.274 ГПК е предвидена възможност срещу определенията на съда да могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези:

-когато определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и

-в случаите, изрично посочени в закона.

Несъмнено настоящият случай не попада в нито една от двете хипотези, а нормата е императивна и не може да се тълкува разширително.

Определението на районния съд-Белоградчик не е прекратително /преграждащо/, а процесуалният закон не съдържа разпоредба, допускаща обжалване на определение, с което се отхвърля искане на ответника за прекратяване на производството.

Следва да се има предвид, че е налице и задължителна съдебна практика по този въпрос - ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, според което: „Съгласно чл.274, ал.1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за 2 провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение.

Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му - определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданско правния спор".

Видно от изложението е, че съгласно цитираното ТР № 5/2015г. обжалваното определение за отказ на съда да прекрати производството не подлежи на самостоятелно обжалване.

По тези съображения депозираната частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното въззивно определение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №338 от 30.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 130/2025г. на ОС-Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3