Решение № 7703 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7703 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110128500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „А1 България“ ЕАД против „Силк – 2“ ООД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1735,79 лева, представляваща сбор от незаплатени месечни такси и потребление за период от 03.05.2021 г. до 02.11.2021 г. за услуги по Договор от 10.02.2021 г. за услуги в сферата на дигиталния маркетинг - А1 Интернет реклама с номер на услуга 301002736419 с избран пакет „Facebook/Instragram реклама Lite“ и Приложение № 1 към договора, с което е избран пакет „A1 Smart Social media Lite“ с номер на услуга ***, ведно със законна лихва за периода от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1500 лева, представляваща сбор от начислени неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договор и приложение по вина на абоната за периода от 17.11.2021 г. / датата на предсрочно прекратяване на правоотношението/ до 28.05.2022 г. / крайния срок за предоставяне на услуги по съглашенията/, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 78,44 лева (седемдесет и осем лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сбора на незаплатените месечни такси и потребление за период от 05.07.2021 г. до 21.02.2022г. и сумата 11,25 лева (единадесет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва върху начислените неустойки за период от 26.01.2022 г. до 21.02.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 31070/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 9403/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за използване на електронни съобщителни услуги с идентификационен номер ***, към който чрез приложения са активирани услуги, както следва: с Приложение 1 от 10.02.2021 г. е избрана услуга А1 Smart social media lite с номер *** ( създаване на Facebook страница, Instagram страница, Shop секция във Facebook, предоставяне на анализ на ефективността на всеки 3 месеца), 1 активирана на 28.05.2021г. за 12 месеца с месечна такса 150 лева без ДДС, като с т. 17 от приложението била уговорена клауза за неустойка при прекратяване на договора, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната същия дължи неустойка в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок, а с Договор от 10.02.2021 г. ответникът е възложил на ищеца предоставяне на услуга в сферата на дигиталния маркетинг – „А1 интернет реклама“ с избран пакет Facebook/Instagram lite за период, активиран на 28.05.2021 г. от 12 месеца, с месечна такса от 100 лв. без ДДС, като в раздел VI била уговорена клауза за неустойка при прекратяване на договора при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок. Представителят на дружеството поддържа, че ответникът не е заплатил задълженията си по договора, за които са издадени шест фактури, както следва: по фактура № 431516103, издадена на 04.06.2021г., с падеж 04.07.2021 г. – 334,84 лева; по фактура № 433045556, издадена на 05.07.2021 г., с падеж 04.08.2021 г. – 300 лева; по фактура № 434579581, издадена на 04.08.2021 г., с падеж 04.09.2021 г. – 300 лева; по фактура № 436104456, издадена на 07.09.2021 г., с падеж 07.10.2021 г. – 360,95 лева; по фактура № 437625610, издадена на 04.10.2021 г., с падеж 03.11.2021 г. –300 лева; по фактура № 439145131, издадена на 05.11.2021 г., с падеж 05.12.2021 г. – 140 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че поради неплащането на горепосочените задължения за повече от 124 дни, на 17.11.2021 г. ищецът прекратил договора си с ответника по вина на последния.

Поради прекратяването на договора ищецът начислил неустойка в общ размер на 1500 лева, от които: по сметка 557603039 – неустойка за предсрочно прекратяване на услуга *** в размер на 900 лева, представляваща шест месечни такси по 150 лева, а по сметка 557603040 – неустойка за предсрочно прекратяване на услуга 301002736419 в размер на 600 лева, представляваща шест месечни такси по 100 лева, с падеж на задължението за неустойка 25.01.2022 г. Ищецът претендира и мораторна лихва за забава върху вземането си за такси в размер на 78,44 лева за периода от падежна на всяка една месечна такса до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и върху вземането за неустойка – в размер на 11,25 лева за периода от падежа му до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет описан в исковата молба, но представителят на ответника поддържа, че „А1 България“ ЕАД не е изправна страна по съглашението, като ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да предоставя описаните услуги. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът предоставил на ищцовото дружество необходимите материали, но единственото сторено от ищеца било създаване на Facebook страница. Оспорени са вземанията за неустойка и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, като представителят на „СИЛК – 2“ ООД поддържа, че клаузите за неустойки са недействителни поради противоречието им с добрите нрави. Представителят на страната поддържа, че издадените от ищеца фактури не са получени от ответното дружество. По изложените доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните по същество на спора, приема следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 10.02.2021 г. между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за използване на електронни съобщителни услуги № *** и Договор за реклама в сферата на дигиталния маркетинг, по силата на които ищецът се задължил да изгради онлайн присъствие на ответника ( Facebook и Instagram страници, Shop секция) и провеждане на 2 рекламни кампании с гарантирани 40 000 импресии месечно, за които услуги „СИЛК-2“ ООД дължи заплащане на възнаграждение в размер на 150 лева месечно без ДДС по Договор за услугата „А1 Smart Social Media Lite“ и Приложение № 1 към него и сумата в размер на 100 лева месечно без ДДС по Договора за услуги в сферата на дигиталния маркетинг (пакет „Facebook/Instagram реклама Lite“). По силата на сключените договори клиентът се е задължил да осигури на „А1 България“ всички условия, необходими за изпълнение на предмета на съглашенията, както и всякаква техническа информация и съдействие, свързани с предоставяне на съответните услуги. Съгласно клаузата на чл. 6 от Договора за услуги в сферата на дигиталния маркетинг (пакет „Facebook/Instagram реклама Lite“), заедно с поръчката клиентът следва да предостави на „А1 България“ всички необходими материали, данни и информация (лого, снимки, текстове), необходими за изпълнението на рекламната кампания, като клаузата на чл. 15.4 от соченото съглашение предвижда, че клиентът е длъжен да уреди авторските права върху материалите (марки, лога, изображения), които предава на ищеца за целите на рекламата, и носи отговорност при претенции на трети лица. Видно от приетата по делото електронна кореспонденция от страна на ищцовото дружество са изпращани въпросници и указания по стартиране на процеса по изграждане на онлайн присъствие на магазина на ответника, като на 10.05.2021 г. е изпратена визия за реклама и линк към създадена Facebook страница за одобрение.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в системата на оператора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД услугите по процесните договори са активирани на 28.05.2021 г. и са били активни до започване на процедурата по спирането им поради неплащане на уговорените месечни задължения. Вещото лице разяснява, че ищецът е създал и поддържал активна Facebook страница на ответника, като през месеците юни, юли и август 2021 г. са провеждани реални рекламни кампании с отчетен конкретен брой импресии и кликвания. От приетото заключение се установява, че ищецът е разработил концепция за Shop секция във Facebook ( снимка, заглавен текст, описание и текст на съдържание), като при изслушване в открито съдебно заседание експертът сочи, че липсват доказателства секцията за продажби във Facebook и Instagram страница на ответника да са били реално активирани. От приетата експертиза се установява, че в системата на ищеца е отразено изпращане на поредица от автоматизирани SMS съобщения към ответника относно дължими суми и предстоящо прекратяване на услугите, като данните в системата на оператора са защитени от нерегламентирана промяна.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на ищеца са редовно отразени шест фактури за процесния период, като от страна на ответника са осчетоводени издадените фактури от м. юни и юли 2021 г. и е ползван данъчен кредит по тях.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Лиляна Илкова – съдружник в ответното дружество, която разкрива, че през средата на м. февруари и началото на м. март 2021 г. между страните по спора започнали предварителни преговори за сключване на договор за реклама. Свидетелката допълва, че договорът бил сключен в края на м. февруари, като магазинът на ответното дружество бил посетен от екип на ищеца с фотографска техника, който да заснеме търговския обект. Лиляна Илкова сочи, че предали на екипа на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД папка с материали относно предлаганите стоки и услуги.

Свидетелката поддържа, че през м. юни 2021 г. заедно с управителката на дружеството отворили създадената от ищеца страница във Facebook, която обаче не съдържала никаква информация за фирмата, за местонахождението на търговския обект, а наличната снимка не била от архива на „СИЛК-2“ ООД. Лиляна Илкова сочи, че управителката на ответното дружество незабавно се свързала по телефона с представителя на ищеца, който бил ангажиран с договора за реклама, и поискала констатираните неточности да бъдат отстранени. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че ответникът не е отправял писмено уведомление за прекратяване на договора поради 3 неизпълнение на поетите от ищеца задължения. Свидетелката поддържа, че след м. юли 2021 г. ответникът не е получавал издадени от ищеца фактури за задължения по договорите, нито уведомления за непогасени задължения. От така събраните гласни доказателствени средства се установява, че между страните по спора е възникнало правоотношение по договор за услуги в сферата на дигиталния маркетинг, че ответникът макар да е имал възражения по отношение на създадената от ищеца Facebook страните от една страна не е поискал писмено от изпълнителя допълване на проекта, а от друга не е отправил писмено изявление за прекратяване на правоотношението. Съдът намира, че събраните свидетелски показания в частта относно предприетите от страните действия в изпълнение на договорите не се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства. Така от приетата по делото кореспонденция чрез имейл се установява, че ответникът не е съдействал на ищеца за осъществяване на възложените с договорите услуги по дигитален маркетинг, нито писмено е изразил възражение по отношение на създаденото съдържание в интернет. На следващо мястото от приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че ищецът е създал и поддържал активна Facebook страница на ответника, като през месеците юни, юли и август 2021 г. са провеждани реални рекламни кампании с отчетен конкретен брой импресии и кликвания.