Решение № 218 от 04.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Е. Н. против Решение № 2358/21.06.2024 г. по гр.д. № 1950/2023 г. по описа на ВРС, ХIХ състав, с което е признато за установено по отношение на нея, че М. Д. А. е собственик на реална част с площ от 32.52 кв.м. от имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 697кв.м., находящ се в гр. Варна, район А., м-ст Р., при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ****** и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: на запад- ПИ ***, на север- с останалата реална част от ПИ ***, на изток- ПИ ***, на юг- ПИ ***, която реална част е защрихована и заключена между точки 114-108-108А-113А на скица № 7, л. 102 от заключението на вещото лице по изготвена съдебно- техническа експертиза, която приподписана от съда, представляваща неразделна част от решението, на основание договор за покупко- продажба по НА № 135/03.10.2016 г. и осъжда К. Е. Н. да й предаде владението върху спорната реална част от имота, на основание чл. 108 ЗС.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че с атакуваното решение не е извършен косвен съдебен контрол на Заповед № 005/2018 г. на Кмета на община Варна, която е постановена при наличие на грешка в КП. Релевира се, че и ПНИ е одобрен при грешка, която не може да доведе до придобиване на части от имот на друг ползвател, като грешката е пренесена и в РП, което означава, че грешната регулация не е приложена. Между страните не е налице сключен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, за да е налице придаване на части от един имот към друг. Твърди се, че праводателите на Н. са добросъвестни владелци, като придобиват спорната реална част по силата на кратката придобивна давност, считано от влизане в сила на ПНИ от 2002 г.

Въззиваемата М. Д. А. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Третите лица – помагачи В. Д. В. и Й. В. В. на страната на въззиваемата К. Е. Н., редовно уведомени за с.з., не се явяват и не изразяват становище по съществото на правния спор.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуалния й представител поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

2

108 от ЗС е допустим, доколкото се касае за ревандикационен иск твърдян като предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на М. Д. А. против К. Е.

Н. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че М. Д. А. е собственик на реална част с площ от 42.76 кв.м. от имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 697 кв.м., находящ се в гр. Варна, район А., м-ст Р., при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ****** и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: на запад- ПИ ***, на север- с останалата реална част от ПИ ***, на изток- ПИ ***, на юг- ПИ ***, на основание договор за покупко- продажба по НА № 135/03.10.2016 г. и за осъждане на ответницата К. Е. Н. да предаде владението върху спорната реална част от имота.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата К. Е. Н., с който се оспорва иска с правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователен и се отправя искане за неговото отхвърляне.

Третите лица – помагачи В. Д. В. и Й. В. В. на страната на ответницата К. Е. Н., не изразяват становище по съществото на правния спор.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

С нот. акт № 135, том II, рег. № 4876, дело № 213/03.10.2016 г. на Нотариус Тодор Милков, рег. № 237 на НК, с район на действие ВРС М. Д. А. купува ПИ № *** по КК на гр. Варна от 2008 г. с площ от 704 кв.м.

Със Заповед № Г-244/13.09.2017 г. на Зам. кмета на община е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ № XIV-167, в кв. 35 по плана на СО „Р.“ на гр. Варна.

Със Заповед № 005/09.01.2018 г. на Кмета на община Варна, издадена на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ за ПИ № *** по КК на гр. Варна от 2008 г. с площ от 704 кв.м. е определено урегулирането му в ПИ № *** с площ от 697 кв.м. идентичен с УПИ № XIV-167, в кв. 35 по плана на СО „Р.“ на гр.

3

Варна, като при определяне на новооброзувания УПИ, публична общинска собственост остават 7 кв.м.

С КНА № 5, том XXXV, дело № 15849/18.10.1994 г. на ВН Ц.И.Ц. е признат за собственик по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/700 ид.ч. от имот пл. № ** по КП на м. „Р.“, гр. Варна, целият с площ от 700 кв.м., ведно с изградената в имота вилна сграда с площ от 32.50 кв.м.

С нот. акт № 3 от 20.01.1999 г. на Нотариус Виктория Дякова, рег. № 115 на НК, с район на действие ВРС Ц.И.Ц. продава на В. Д. В. 600 кв.м. ид.ч. от имот пл. № ** по КП на м. „Р.“, гр. Варна, целият с площ от 700 кв.м., ведно с изградената в имота вилна сграда с площ от 32.50 кв.м.

Със Заповед от 2008 г. на Зам. кмета на община Варна е наредено В. Д.

В. да придобие правото на собственост при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван ПИ № ** с площ от 706 кв.м., като 106 кв.м. са доплатени по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С нот. акт № 6, том III, рег. № 2622, дело № 306/17.09.2021 г. на Нотариус Виктория Дякова, рег. № 115 на НК, с район на действие ВРС В. Д.

В. и Й. В. В. продават на К. Е. Н. ПИ № *** по КК на гр. Варна от 2008 г. с площ от 706 кв.м., ведно с изградената в него вилна сграда с идентификатор № ***.1 на гр. Варна.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че относимите и действали за територията кадастрални планове през годините са: КП от 1960 г., без данни за одобряването му с конкретна заповед на администрацията, КП от 1988 г., за който няма данни да е одобряван, но е ползван от администрацията до приемането на следващия план, КП от 1996 г., одобрен със заповед на от 22.10.1996 г. на кмета, ПНИ одобрен със заповед на областен управител от 20.09.2002 г., КККР одобрена със заповед на изп. директор на СГКК от 23.06.2008 г., ПУП- ПУР на с.о. Р. от 2004 г. одобрен с решение към протокол от 28.01.2004 г. на ОбС - Варна и ПУП-ПУР от 2017 г. за УПИ *** по плана на с.о. Р.. За пръв път имотите на ищцата и ответницата за заснети с КП от 1988 г., където границата им върви по зелената линия на скица № 2- т.7-3. По плана от 1996 г. тази граница е обозначена по т. 30-31-25 от скица №3, по ПНИ от 2002 г. по линията на т.51-52-45 от скица № 4, а по КККР от 2008 г. по т.73-744 66, скица № 5. Спорната граница между имотите е обозначена на скица № 6 между т. 94-95-86, където регулационната граница на УПИ на ищцата по ПУП- ПУР от 2007г. съвпада с кадастралната. Обобщено границата между двата имота по КП от 1996г., ПНИ от 2002г., КККР от 2008г., ПУП- ПУР от 2004г. и ПУП- ПУР от 2017г. съвпада. На скица № 7 в.л. е обозначило фактически заснетата обща граница между двата имота, където спорната реална част е обозначена между точки 114-108-108А-113А и е с площ от 32,52кв.м. По КККР тази част попада в имота на ищцата, а по фактически заснети на терен граници в имота на ответницата. Установено е по геодезическо заснемане на границите, че имотите на ищцата и ответницата по КККР са разположени на около 0,83м. южно от имотите владяни на терен.

Сградите в имота на ищцата са изцяло разположени в границите му, а северната му граница по КККР е на 1,13м. от тази на терен. На скица № 9 в.л. е отразило спорната граница между имотите като съвпадащи по КП от 1996г.

КККР от 2008г. и в сегашния й вид, и ПНИ от 2002г. В скица № 9 в зелен цвят е отразена границата по КП от 1988г.

Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите П. Н. С. /без родство и дела със страните/, И.Л.В. /без родство и дела със страните/, Д.Х.Т. /живее на съпружески начала с ищцата А./ и Т.Д.Д.

/без родство и дела със страните/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищцата да е собственик на претендирания имот, а ответницата да се намира във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Ищцата релевира, че е собственик на процесната реална част по силата 5 на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 135, том II, рег. № 4876, дело № 213/03.10.2016 г. на Нотариус Тодор Милков, рег. № 237 на НК, с район на действие ВРС. Ответницата от своя страна противопоставя твърдяния от нея придобивен способ, а именно: договор за продажба, обективиран в нот. акт № 6, том III, рег. № 2622, дело № 306/17.09.2021 г. и в евентуалност прави възражение за придобиване на реалната част по давност, чрез владение, упражнявано в периода от датата на сделката - 17.09.2021 г. до датата на предявяване на иска в съда – 20.02.2023 г., ведно с присъединеното владение на праводателите В. Д. В. и Й. В. В., упражнявано в периода от влизане в сила на ПНИ през 2002 г. до датата на разпоредителната сделка 17.09.2021 г. В първото по делото заседание се посочва, че началната дата на владението е, считано от 1999 г.

Установява се от доказателствата по делото, в това число и от заключенията на основната и допълнителната СТЕ, приети от първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвени, че за пръв път имотите на ищцата и на ответницата за заснети по КП от 1988 г., където границата им върви по зелената линия на скица № 2- т.7-3. По плана от 1996 г. тази граница е обозначена по т. 30-31-25 от скица № 3, по ПНИ от 2002 г. по линията на т. 51-52-45 от скица № 4, а по КК от 2008 г. по т.73-74-66, скица № 5. Спорната граница между имотите е обозначена на скица № 6 между т. 94-95-86, където регулационната граница на УПИ на ищцата по ПУП- ПУР от 2004 г. съвпада с кадастралната. Обобщено границата между двата имота по КП от 1996 г., ПНИ от 2002 г., КК от 2008 г., ПУП- ПУР от 2004 г. и ПУП- ПУР от 2017г. съвпада. На скица № 7 в.л. е обозначило фактически заснетата обща граница между двата имота, където спорната реална част е обозначена между точки 114-108-108А-113А и е с площ от 32,52 кв.м. По КК тази част попада в имота на ищцата, а по фактически заснети на терен граници в имота на ответницата. Следователно от момента на нанасянето на процесните два съседни имота в КП от 1988 г., както и към момента на придобиването им от страните, а и към настоящия момент, спорната площ е част от имота на А., а именно от ПИ № *** по КК на гр. Варна /стар идентификатор № 167 или по предходен план УПИ № XIV 167/. Горното кореспондира и с правата на страните по документите им за собственост. Т.е. като собственик на реалната част с площ от 32.52 кв.м. се легитимира ищцата по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт 6