Решение № 7709 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7709 гр. С., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110130185 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. 243187/25.07.2024 г., подадена от В. С. П. срещу СО, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1979,68 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 25.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 25.01.2024 г., между 07:00 и 08:00 часа, в гр.

С., ищецът, отивайки към спирка на градския транспорт, преминавал през алея около детска площадка, прилежаща към ул. "В" и намираща се в непосредствена близост до бл. ** в ж. к. „Б“. Описаният участък бил непочистен от падналия сняг, като по него се бил образувал дебел слой лед, поради което ищецът се придвижвал с повишено внимание. Въпреки това той се подхлъзнал и паднал от собствен ръст, като получил тежка фрактура и контузии в областта на левия глезен. Инцидентът бил видян от преминаващ в близост съсед на ищеца, който му се притекъл на помощ. Незабавно след това ищецът бил откаран от своята майка в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, където били извършени неотложни медицински интервенции (наместване на крака, поставяне на лонгета и снимка с рентген), а след това и в ДКЦ „Н.“ ЕАД за последващи процедури.

На следващия ден – 26.01.2024 г. – ищецът постъпил във Военномедицинска академия - МБАЛ С. за спешна операция (поставяне на плака с винтове за фиксиране и 1 наместване на глезена и ходилото), след която останал под наблюдение в болницата до края на седмицата, а след изписването му било предписано продължително домашно лечение – до 28.04.2024 г. За така описаното лечение ищецът направил разходи в общ размер от 1979,68 лева за такси за образна диагностика, за преглед, за закупени медикаменти и консумативи, включително такива за извършената операция. В резултат на инцидента и последвалата го операция В. П. претърпял тежки физически болки, продължили и по време на домашното лечение, които били съпроводени с множество подувания на крака и прием на обезболяващи, а самостоятелното му придвижване било почти невъзможно без чужда помощ. Посочените физически страдания попречели на ищеца да упражнява трудовите си функции до края на м. април 2024 г., като същите и наложеният от тях продължителен период на домашно лечение значително засегнали емоционалното състояния на П., обичайните му физически дейности и упражняван спорт, както и нормалното му общуване с близки и приятели. Ищецът поддържа по подробно изложени доводи, че така настъпилите за него вреди били пряка и непосредствена последица от бездействието на СО да поддържа общинската пътна мрежа, част от която представлявала и алеята, на която настъпил процесният инцидент, в добро и безопасно състояние за преминаването на гражданите, в съответствие със задълженията, установени в чл. 11, ал. 1 ЗОС. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване на предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника СО за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции са оспорени в цялост, включително в частта по изложените фактически твърдения. Поддържа се, че алеята, на която настъпил процесният инцидент, не попадала в обхвата на общинската пътна мрежа, както и че не се установявало наличието на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и получените от ищеца вреди. Ответникът оспорва интензитета на претърпените болки и страдания, съответно – и размера на предендираното обезщетение за неимуществени вреди като необосновано висок, като поддържа, че поради отказ от болнично лечение в деня на падането ищецът сам е допринесъл за настъпили допълнителни усложнения.

Изложени са твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат и поради липса на положено от ищеца достатъчно внимание при преминаването му по заледената алея.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за намаляване на претендираните обезщетения.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От показанията на свидетеля И. Д. А. /съсед на ищеца/ се установява, че същият е бил пряк очевидец на процесния инцидент, настъпил на 25.01.2024 г., и е видял мястото и начина на падането, а именно – на непочистена от заледявания алея, прилежаща към ул. "В" до бл. ** в ж. к. „Б“, гр. С., и водеща към тротоар със спирка на градския транспорт. Заявява, че след падането ищецът е изпитвал силни болки в левия глезен, като в същото време самият свидетел е забелязъл, че глезенът бил изкривен. Разказва, че няколко дни след инцидента се е обадил на В. П., за да се видят, 2 н о последният му е отказал, защото бил на легло и не трябвало да движи крака си, поради което и го помолил да му закупи напитки от магазина. Свидетелят сочи категорично, че към датата на инцидента целият процесен участък е бил заледен и непочистен.

От показанията на свидетеля Н. И. М. /близък приятел на ищеца/ се установява, че процесният инцидент е оказал негативно влияние върху живота на ищеца, доколкото след тази травма последният не бил в състояние да спортува в обичийния си ритъм, като продължавал да изпитва затруднения и към датата на разпита. Свидетелетя сочи, че ищецът му е споделял за предстояща втора операция.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, доколкото те не са сред лицата по чл. 172 ГПК, имат непосредствено впечатление от лечението и възстановителния период на ищеца, като свидетелят И. Д. А. е и непосредствен очевидец на инцидента и е помогнал на ищеца непосредствено след настъпването му.

Приети по делото са медицински документи, взети предвид от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, а именно: лист за преглед от спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ от 25.01.2025 г., 10:15 часа; амбулаторен лист за насочване за хоспитализация и оперативно лечение, издаден на ищеца от д-р И. У. на 25.01.2024 г., 13:27 часа; епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА – С. от 02.02.2024 г., издаден на ищеца болничен лист за отпуск по болест от 26.01.2024 г. до 03.03.2024 г. с режим на лечение домашен - амбулаторен, обменна карта и резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика към МБАЛ „С. С.“ от 18.03.2024 г. Видно от така представента документация, непосредствено след настъпването на процесния инцидент и в продължителен период от време след това ищецът е претърпял разнородно лечение на травма в областта на левия глезен, като по този повод е ползвал и отпуск поради временна неработоспособност.

Представена е епикриза, издадена на ищеца на 12.12.2024 г. от К. по о. и т. на ВМА – С., видно от която при изпитвани от В. П. оток, палпаторна болка и ограничени движения на левия глезен на 10.12.2024 г. му е извършена нова операция на крайника, при която се е екстрахирал остеосинтезния материал от предходната операция.

Представени са разходо-оправдателни документи /фактури и фискални бонове на л. 13 – 19 от делото/, видно от които за проведеното лечение на процесното увреждане (а именно за преглед, лекарства и консумативи) ищецът е сторил разноски в общ размер от 1979,68 лева. С молба, депозирана от ищеца в проведеното на 11.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото, са представени фактура и фискален бон за заплатена от него потребителска такса в размер на 17,40 лева за втората му извършена операция.

Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, е изготвено въз основа на приетите по делото медицински документи, както и след извършен личен преглед на ищеца. Вещото лице е констатирало, че при процесния инцидент ищецът е получил триглезенно счупване в областта на лява глезенна става, като медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Сочи, че като резултат от травмата са засегнати нормалните функции на левия долен крайник, като на прегледа, извършен на 03.12.2024 г., не се е установило съществен функционален дефицит в лявата глезенна става. Експекертът посочва, че при такъв вид увреждания и проведено 3 лечение лечебният алгоритъм е следният: след оперативното лечение, на 14-тия ден, се свалят конците от оперативната рана; оперираният крайник не се натоварва за период от около 40-45 дни, след което се започва рехабилитация с постепенно дозирано натоварване на увредения крак; за период от около 6 месеца не се позволява пълно физическо натоварване на уведения крайник. В заключението е отразено, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период е около 6-7 месеца, като през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, които в първите 30 дни са били с по-голям интензитет. В открито съдебно заседание на 17.12.2024 г. вещото лице е допълнило, че ищецът е споделил за наличието на болки при натоварване и при промяна на времето, както и за това, че има нова насрочена дата на операция за отстраняване на металната шина на глезена на 09.12.2024 г. Потвърждава, че ищецът има функционален дефицит в някаква степен, но не може да каже дали ще бъде постоянен, тъй като предстои нова операция /планирано отстраняване на металната остеосинтеза от лявата глезенна става/, от която зависи бъдещото му състояние.

За доказване на обстоятелството, че алеята, на която е настъпил процесният инцидент, попада в обхвата на общинската пътна мрежа, ищецът е представил извадка от А. по г., к. и к. относно имот с идентификатор *****.****.***, Акт № **** за частна общинска собственост на имот с идентификатор *****.****.***, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. "В" и ул. „Б.“, кв. П.-Б.“, договор между СО и „ЗМБГ“ АД от 11.08.2023 г. и извадка от сайта на СО във връзка с гласувани от Столичен общински съвет дейности по възлагане на снегопочистване на територията на СО. От така представените документи се установява, че имот с идентификатор *****.****.***, в който е разположен бл. **на ж. к. „Б.“, гр. С., и който граничи непосредствено с намиращата се в същия квартал ул. "В", е общинска собственост.

От правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с: 1/ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника СО да заплати на ищеца В. С. П. сумата от 23000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и емоционални болки и страдания, причинени в резултат на падане на ищеца върху непочистен от лед участък от общинската пътна мрежа на 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента до окончателното изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника СО да заплати на ищеца В. С. П. сумата от 1979,68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение на травмите, причинени в резултат на падане на ищеца върху непочистен от лед участък от общинската пътна мрежа на 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента до окончателното изплащане.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: механизма на настъпване на процесния инцидент, включително че същият е настъпил на място, представляващо част от общинската пътна мрежа; наличието на твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и техния размер; причиняването на процесните вреди от лице, на което ответникът е възложил работа по поддръжката на общинската пътна мрежа; причинно-следствената връзка между причинените вреди и противоправното деяние (бездействие), осъществено при или по повод на възложена от ответника работа; всички факти, на които основава 4 своите искания или възражения.