Решение № 460 от 28.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220104853 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №29, ет.7, чрез законен представител Н. П.

П. – управител, чрез Л. Г. В. – юрисконсулт, против Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 2, ет.2, ап.7, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 1400 лева, дължима и неплатена по договор за паричен заем № 661482/11.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.10.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4338/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че между страните бил сключен договор за паричен заем № 661482 от 11.04.2022 г., въз основа на искане, попълнено собственоръчно от ответницата, посредством сайта на ищеца https://credirect.bg. Във връзка с горното между страните бил сключен договор за паричен заем № 661482 от 11.04.2022 г.. Заемната сума била в размер на 1400 лева, изплатена на длъжника на 11.04.2022 г., като клиентът се задължил да я върне до 12.10.2023 г. (крайна дата на срока на договора) на 18 месечни вноски. Годишният лихвен процент бил в размер на 40.05 % - фиксиран, ГПР – 48,13 %, в който според твърденията не се включвали неустойки и разходи.

Излага твърдения какви действия са били предприети от ответника и ищеца за сключването на процесния договор - договорът за заем се сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ответникът, съобразно установената форма за кандидатстване от ищеца, 1 предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД. От своя страна „С. К.“ ООД изпращал на посочената от ответника електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл.10 Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията при които последните са му предоставени. Посочва, че заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпраща на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 661482, заедно с погасителния план към него и Общите условия.

Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя /11.04.2022 г./ и ставал задължителен и за двете страни.

Излага твърдения касаещи формирането на ГПР. Счита, че размерът на уговорената в чл.8 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Това би противоречало пряко на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Посочва, че съгласно трайно възприетата съдебна практика противоречието на неустойката с добросъвестността и излизането й извън присъщите й функции, са предпоставка за обявяване на неустоечната клауза за нищожна. Т.е. правните последици от уговаряне на неустоечно задължение, което противоречи на добрите нрави, се изразявали в неговата нищожност, а не в трансформирането му в друг вид задължение, преследващо съвсем различна от първоначално заложената му цел.

Твърди, че уговорената от страните годишна договорна лихва не противоречала на добрите нрави. Размерът и бил съобразен с установената константна практика, че не следва да надвишава 5-кратният размер на законната лихва. Излага подробни съображения.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл.410 ГПК срещу длъжника, по което било образувано ч.гр.д. № 4338/2024 г. РС Пазарджик и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл.414 ГПК.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която поддържа претенцията си.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който 2 излага доводи за неоснователност на исковата претенция.

Посочва, че не е отправяла искане, заявление и не е кандидатствала за сключване на процесния кредит. Не е упълномощавала трети лица да сключват договора. Никога не била разговаряла или комуникирала със служители на ищцовото дружество. Никога не била ползвала мобилен телефонен номер, както и не е ползвала електронен адрес: ****@abv.bg, които е посочен в искането за сключване на договор за заем. Никога не е имала и не е ползвала мобилен телефон марка iPhone, с какъвто телефон били извършени действията по комуникация със „С. К.“ ООД, посочени в Лог-файла по договора за заем.

Твърди, че имала съмнения, че нейната внучка Й. Р. П., ЕГН **********, без нейно знание и съгласие е теглила процесните суми, за което уведомила Прокуратурата на Република България. Имало образувана преписка вх. № 3099/24 г. по описа на РП Пазарджик.

В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат И. П. от АК Пазарджик, като молят съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за паричен заем кредирект № 661482/11.04.2022 г., СЕФ, искане за сключване на договор за кредит, лог файл се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 1400 лева, със срок на кредита 18 месечни вноски, с размер на първите четири погасителни вноски от 46,73 лева без неустойка и 267 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е 126,81 лева без включена неустойка и 267 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 40,05 %, годишен процент на разходите 48,13 %. Общият размер на всички плащания е 1962,26 лева, а с включена неустойка е 4806 лева. В чл.6 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от ответника в тридневен срок от сключването договора. Уговорена е неустойка в размер на 2843,74 лева, при неизпълнени да представи обезпечението, която се начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния кредит, поради което дължи следните суми: главница 1400 лева; договорна лихва – 562,26 лева и неустойка 2843,74 лева, или общо сумата от 4806 лева. Установи се, че заемната сума е преведено в полза на ответницата на 12.04.2022 г. по сметка IBAN BG56UBBS*****.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е 3 издадена заповед за изпълнение № 2537/18.10.2024 г. по ч.гр.д. № 4338/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответницата. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.

415, ал. 1 – иск за установяване на парично вземане, произтичащи от договорно правоотношение с ответника.

Предявения иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 661482 от 11.04.2022 г.; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; размерът на дължимата главница и изискуемостта на задължението по договора поради настъпил краен срок. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало между тях облигационно отношение по договор за паричен заем кредирект № 661482/11.04.2022 г., сключен от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В параграф 1, т.2 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за комуникация от разстояние“. Това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.

Предвид изложените от ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор 4 съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно ал.3 на чл.18 ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.