Решение № 1443 от 19.10.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Русе, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20264520102509 по описа за 2026 година

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът С. О. Р. твърди, че на *** г. е настъпило ПТП с участието на автомобил управляван от ответника, който след употреба и въздействие на алкохол ударил паркиран автомобил, собственост на ищеца. Местопроизшествието било посетено от полицията. Установено било, че за управлявания от ответника автомобил е имало сключена валидна Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ЗЗГО/ с третото лице по делото, при което била образувана щета, по която застрахователят изплатил на ищеца обезщетение в размер на 1 156,93 евро. За да получи плащане на ищеца било указано да прекрати регистрацията на автомобила поради наличие на тотална щета. Това било направено от ищеца и той получил застрахователното обезщетение в посочения размер. Счита обаче, че същото не покрива изцяло размера на претърпените вреди. Направил опит да уреди извънсъдебно отношенията си с ответника, но без резултат. Счита, че пазарната стойност на аналогичен автомобил без газова уредба и без екстрите, с които бил окомплектован неговия автомобил, към момента на произшествието бил около 3350 лева. Автомобилът обаче бил оборудван с газова уредба, която бил на стойност около 650 евро. Автомобилът бил с автоматична скоростна кутия и имал вградена навигация. Освен това бил семеен автомобил. Счита, че разликата между действителните щети и полученото застрахователно обезщетение е 2843,07 евро. Претендира за осъждането на ответника да му заплати въпросната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието и разноските по делото.

Ответникът Г. И. Р. оспорва иска. Счита, че автомобилът не е имал автоматична скоростна кутия, а механична. При справка в сайтове за автомобили втора употреба установил, че цената м у варира между 700 евро и 2600 евро, а когато се осреднят стойностите за автомобили с подобни характеристики -около 1800 евро. При 1 изваждане на стойността на газовата уредба се получавала сума от 1150 евро, което б и л о в рамките на заплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че то е справедливо и покрива щетите на ищеца. Излага съображения в тази насока. Счита, че при наличието на Задължителна застраховка „Гражданска отговорност и покритие на същата в по-голям размер, застрахователя е длъжен да плати обезщетението в пълен размер. Моли иска да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач – ЗК Лев Инс АД ЕИК: 121130788, не е взело становище по иска.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Признава се и не се спори, че на *** г. е настъпило ПТП между посочените в исковата молба автомобили, при което е пострадал автомобил, собственост на ищеца, а именно лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. №***, че същото е причинено от ответника като водач на друг автомобил, застрахован при третото лице - помагач по делото по договор за ЗЗГО, както и че и по образуваната преписка по щета на застрахователя на ищеца е заплатено 1156,93 евро -застрахователно обезщетение. Тези обстоятелства са приети от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Спорният въпрос по делото е какъв е действителният размер на вредите, респ. по-висок ли е от полученото от ищеца застрахователно обезщетение. За установяване на същия са приети писмени доказателства – обяви от сайтове за продажба на МПС и е назначена съдебна ценова авто-техническа е-за. Със заключението на в.л.Н. по същата се установява, че лекият автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. №*** е повреден до степен „тотал щета“, е същият е бил оборудван с четиристепенна автоматична скоростна кутия, че въз основа на нивото на оборудване на автомобила и неговото техническо състояние и офертите за продажба на подобни автомобили с регистрирана газова уредба /АГУ/ средната му пазарна цена е 3 150 евро, а без уредба – 2750 евро, че остатъчната стойност на газовата уредба е 400 евро, че годните за употреба части от автомобила са на стойност около 787,50 евро, че стойността на средствата за възстановяване на автомобила след произшествието като сбор от труд, части и консумативи е общо 2 552,70 евро; че стойността на конкретно посочени запазени части по него е около 400 евро, т.к. част от посочените са увредени, реализацията на пазара е много трудна и с оглед на това, че такава е и сумата, която се получава сравнително бързо при изкупуването от автоморги на катастрофирали автомобили. Установява още, че разходите за демонтиране на УГУ и прехвърлянето и на друг автомобил са в размер на 250 евро.

При така установеното съдът счита, че искът е частично основателен. Видно е, че размерът на вредите, претърпени от ищеца надвишава размера на полученото от него застрахователно обезщетение. Съдът приема че дадената от вещото лице оценка на автомобила е обективна и съобразена с пазара на автомобили от същата марка, модел и със сходни характеристики – 3150 евро. От същата следва да се приспадната сумите, които могат да се реализират от АГУ и изкупуването на автомобила от автоморга – общо 800 евро и да се добавят половината от разходите за демонтаж и монтаж на АГУ – 125 евро. При това положение е видно, че чистите щети са в размер на общо 2 475 евро. След приспадане на полученото застрахователно обезщетение по ЗЗГО в размер на 1 156,93 евро е налице разлика от 1 318,07 евро. Ответникът като причинител на вредите дължи на ищеца тяхното обезщетяване в пълен размер, поради което следва да бъде осъден да заплати посочената разлика до пълния размер на причинените щети, с оглед на което искът следва да се уважи до този размер, а за горницата до 2843,07 евро да се отхвърли като неоснователен. Неоснователни са и доводите на пълномощника на ответника в пледоарията му по делото, че искът е следвало да бъде заведен срещу застрахователя и делото е форма за натиск срещу клиента му. Пострадалият от деликт, 2 за който е имало застраховка не е длъжен да търси обезщетение на вредите от застрахователя, а може да предяви претенциите си срещу делинквента, който от своя страна има право и задължение да привлече като помагач застрахователя, което в случая е направено

Разноските по настоящото делото следва да се разпределят между страните по компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 46,36 % към 53,64 %. При това положение ищецът има право на разноски в размер на 359,94 евро, а ответникът има право на разноски в размер на 289,66 евро. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят разноски само в полза на ищеца – в размер на 70,28 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Г. И. Р., ЕГН:********** от гр.Русе, да заплати на ищеца С.

О. Р., ЕГН:********** от гр.Русе, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 1 318,07 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на *** г. в пълен размер над получено от ищеца застрахователно обезщетение по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и третото лице-помагач по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 670,28 евро - разноски по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 2843,07 евро.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на ответника - ЗК Лев Инс АД ЕИК: 121130788, настоящ адрес гр.София, 67 А, тел: ***, e-mail: [email protected], общ. Столична, обл. София (столица),

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3