Решение № 294 от 14.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000309 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 59 от 15.02.2023г., постановено по т.д.№ 242 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от В. Д.

К. ЕГН ********** от гр. П. бул. К. № 188 искове да бъде осъдено „З.Б.“ АД, ЕИК *** със седалище в гр. С. и адрес на управление - бул. „Д.Б.“ № 87 да й заплати сумата от 90 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1653 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2020г. до окончателното заплащане на главниците, претендирани в резултат на ПТП, станало на 08.03.2020г. в гр. П., бул. К. № 188 с участници В. Д. К. и лек автомобил „П.“ * с рег. № ***, управляван от А.А.Т., гражданската отговорност, на който е застрахована в „З.Б.“ АД и в тежест на ищцата са възложени разноски.

Решението е обжалвано от ищеца В. Д. К. ЕГН ********** от гр. П. бул. К. № 188, представляван адв. Р. М. с твърдения за неправилност и необоснованост, като постановено в противоречие с материалния закон, а искането отправено до въззивния съд е същото да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

1

В срока за отговор не е постъпил такъв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. Д. К.

ЕГН ********** от гр. П. бул. К. № 188 срещу З. „Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С. и адрес на управление – Р-н Л., бул. „Д.Б.“ № 87 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които се основава иска се свеждат до следното: на 08.03.2020 г., в гр. П., на бул. „К.“ № 188 водачът А.А.Т. при управление на лек автомобил марка и модел П. * с рег. № *** с несъобразена скорост с метериологичните условия и характера на пътя не пропуска и удря пресичащата от ляво надясно, спрямо посоката му на движение, пешеходка В. К., за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 131/2020г. и е образувано досъдебно производство № 35/2020г. по описа на Сектор „РПТ“ към ОДМВР Пловдив. Твърди, че автомобилът, управляван от А.Т. се е движил по бул. К. в посока кв. К., в дясната пътна лента спрямо посоката му на движение, а В. К. се е прибирала към дома си на бул. К. № 188, за което трябвало да пресече пътното платно.

Ищцата сочи, че първо спряла на тротоара, огледала се и след като не видяла приближаващ се автомобил предприела пресичане, като преминала през лявата пътна лента, спрямо посоката на движение, пресякла почти цялата дясна пътна лента и когато стъпвала на тротоара настъпил удар с лекия автомобил. Твърди, че веднага след инцидента постъпила в болнично заведение, където е диагностицирана с фрактура на дясна раменна кост, което наложило оперативна интервенция и поставяне на метална фиксация, както и че се наложила консултация и с очен специалист, поради получени при катастрофата оток и хематоми по клепачите и назална хеморагия. Ищцата сочи, че е изписана на 11.03.2020 г. с указания за смяна на превръзка през 3-4 дни и посещения за контролни прегледи, както и че за периода от 30.03.2020 г. до 10.04.2020 г. е провеждала физиотерапевтични процедури. Заявява, че е изпитвала болки при движения в областта на дясната раменна става, а самообслужването с ръката е било невъзможно, което и предвид продължили оплаквания на 14.04.2020г. са й назначени още 20 броя физиотерапевтични процедури и допълнително лекарствено лечение, но на 04.05.2020 г. ищцата отново е постъпила в ортопедично отделение с оплаквания от болки и невъзможни движения с ръката в областта на рамото. Извършена й била нова оперативна интервенция и последвала нова лекарствена и физиотерапевтична терапия. Въпреки това, ищцата твърди, че състоянието й остава тежко - с изразен болков синдром при ротация на дясната раменна става. Сочи, че е била временно неработоспособна за период от 08.03.2020 г. до 06.06.2020 г., както и че настъпилото увреждане е ограничило социалните й контакти, довело е до трудности и болки при движения, слабост и изтръпване на крайника, бърза уморяемост и невъзможност да се самообслужва и задоволява елементарни битови потребности, замайване и главоболие, болки 2 в лицето и очите. Претърпяното увреждане се отразило на самочувствието й – изпитвала притеснения от синините, хематомите и отоците, както и на емоционалното й състояние, като психиката й била повлияна отрицателно – изпитвала безспокойство и притеснения, в случаите, в които е сама, както и от факта, че затруднява близките си с грижите, които се налага да поемат за нея; изпитва неувереност и страх от МПС, сънува кошмари, свързани с преживяното и твърди, че и понастоящем не е възстановена. Сочи, че е направила разходи във връзка с лечението на обща стойност 1 653 лв.. Като твърди, че отговорността на виновния водач към датата на ПТП-то е била застрахована при ответника, както и че на 10.04.2020 г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция до последния за заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал произнасяне по нея, настоява съда да постанови решение, с което да бъде осъден да й заплати сумата 90 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 653 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат от описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 10.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „З.Б.“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д.Б.” №87, чрез пълномощника си адв. М. Г., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.П. * № *** към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на произшествието, описан от ищцата, като сочи, че ударът е бил непредотвратим за водача, тъй като ищцата е навлязла внезапно на платното за движение, на не обозначена пешеходна пътека и с това си поведение е предизвикала произшествието. Евентуално счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, което се изразява в предприетото от нея внезапно пресичане на улицата в момент, в който по нея вече се е движил лекият автомобил. Оспорва всички описани от ищцата вреди да са резултат от произшествието. Възразява и досежно размера на иска за сумата 90 000 лв., като счита, че същия е завишен и в противоречие на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и по искането за присъждане на законна лихва, като счита, че следва да се приложи специалната разпоредба на чл.497 КЗ. Сочи и, че ищцата не е представила всички изискани от него документи. Настоява исковете да се отхвърлят.

В допълнителната искова молба се подържат заявените от ищцата твърдения, като досежно механизма на произшествието същата се позовава на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който е официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и има материална доказателствена сила. Оспорва възраженията на ответника, в т.ч. и това за съпричиняване.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС 3 е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция от ищцата на 10.04.2020г., по която застрахователя с писмо изх. № НЩ 2202 от 13.04.2020г. я е уведомил, че няма основания за определяне и плащане на обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищците застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Видно от съставеният констативен протокол за ПТП е, че на 08.03.2020г. около 18,30 ч. е посетено местопроизшествие в гр.П., бул. “К.“ №188 с участници, в което са посочени следните лица: А.А.Т. - водач на л.а.П. * с рег.№*** и участник 2 - ищцата В. Д. К. - пешеходец. Отразени са видими щети по преден капак и предно обзорно стъкло на превозното средство, а за пострадал е посочена ищцата В. К. с диагноза - „фрактура на дясна раменна кост“. Обстоятелствата и причините за ПТП са констатирани, както следва: “Участник 1 не се съобразява с метеорологичните условия и характера на пътя, вследствие на което не може да предотврати ПТП с внезапно излязъл на платното пешеходец, като причините се изясняват“.

Не се спори и че гражданската отговорност на А.А.Т., като водач на лек автомобил «П. *» с рег. № *** е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното произшествие ищцата е получила следните увреждания: счупване на горния край на дясна раменна кост, в съчетание със счупване на големия израстък на същата; неразместено счупване на дясна ключица във външния край; контузия на главата; контузия на лицето с околоочни кръвоизливи и разкъсно-контузна рана на дясна вежда.

Според експерта ищцата е претърпяла болка със силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали във времето, а техният интензитет е бил най-силен по време на травмата и след започване на рехабилитация. Вещото лице е посочило, че травматичното увреждане е възможно да е настъпило по начина, описан в исковата молба - като пешеходец, ударен от автомобил.

Уточнява, че понастоящем подекспертния е с напълно зараснала фрактура на дясна раменна става, но с налични ограничения на движенията в крайните отвеждания - намалена обдукция с 20 градуса (обдукция е възможността двете ръце да се плеснат над главата според уточнения на вещото лице в съдебно заседание), вътрешна, външна ротация и екстензия (сгъването) с 5 4 градуса, което според експерта се дължи на не достатъчно раздвижване.

Вещото лице заявява, че в момента ищцата може да си служи пълноценно с дясната ръка, както и че е наличен оперативен цикатрикс в областта на раменната става и мишницата (около 15 см, видим с просто око), а болките при натоварване и промяна на времето определя като обичайни при счупвания. Направените от ищцата разноски за медицински консумативи и такси, според експерта са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани от лекуващите лекари. Оздравителният процес, който включва зарастването на счупването на рамото отнема около 40 дни, а раздвижването е по - дълъг и мъчителен процес, съпроводен с болка, като заявява, че контрактурата в рамото се получава при недостатъчна активност в раздвижването, когато болният се страхува от болката и не се раздвижва достатъчно.

От данните по приетата и неоспорена съдебно-психологична експертиза се установява, че станалото на 08.03.2020 г. произшествие е имало характер на много значим психологически стресор за ищцата, обусловил нарушения в адаптацията. Непосредствено след инцидента у същата са налични симптоми на остра стресова реакция, а с течение на времето - проявления от спектъра на посттравматичното стресово разстройство на няколко равнища: емоционално - плач, безпокойство, нестабилност на настроението, преживяване на страх; физиологично - проблеми със съня, кошари, липса на апетит; социално самоизолация; поведенческо - нерешителност, свръхбдителност и свръхпредпазливост при пресичане на улици; когнитивни - затруднена концентрация на вниманието, проблеми с краткосрочната памет, внезапно изплуващи картини на инцидента. Към момента ищцата е в сравнително стабилно състояние, като са констатирани налични данни за известна емоционална лабилност, тенденция за социално самоизолиране и склонност към самовиктимизиране. При разпита вещото лице заявява, че ищцата е възстановила нормалното си професионално, семейно и социално функциониране към месец октомври 2020 г., когато се е върнала на работа и е възобновила предишния си начин на живот.