Определение № 680 от 30.05.2025, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. Горна Оряховица, 30.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120100479 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба по чл.248,ал.1 от ГПК от ищеца „СФК-ТРАК“ ООД град София, чрез пълномощник – адв. Д.Ц. от САК, с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 738/31.10.2024г. по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноските. Счита, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е прекомерно. Излага съображения. Моли съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като намали присъдените в полза на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В предоставения им срок по чл.248,ал.2 от ГПК, ответниците „Цветивластранс“ ЕООД село Благоево и „Мактранс 2020“ ЕООД село Благоево, вторият с пълномощник – адв. Н. М. от ВТАК, не депозират отговори на горепосочената молба.

Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

С Решение № 738 от 31.10.2024г. по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС, съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от „СФКТРАК“ ООД с ЕИК 175356641, със седалище и адрес на управление: град София 1220, ж.к.

„Орландовци“, бул. „История Славянобългарска“ № 4, представлявано от управителя М.В.С., чрез пълномощника си – адвокат Д.П.Ц. от САК, за обявяване за относително недействителен, по отношение на „ЦВЕТИВЛАСТРАНС“ ЕООД с ЕИК 202286239, със седалище и адрес на управление: село Благоево, община Стражица, ул. „Вела Пеева” № 13, и на „МАКТРАНС“ ЕООД с ЕИК 206147728, със седалище и адрес на управление: село Благоево, община Стражица, ул. „Васил Левски“ № 27, на договор запокупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 03.09.2020г., обективиран в нотариален акт за покупко- 1 продажба на недвижими имоти № 152, том 1, рег. № 1528, дело № 146/2020г. на нотариус Елина Александрова с рег. № 776 на НК, с район на действие ГОРС, и на договор за цесия от 07.08.2018г. с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр.

Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС. Със същото решение, съдът е осъдил „СФКТРАК“ ООД с ЕИК 175356641 да заплати на „МАКТРАНС“ ЕООД с ЕИК 206147728 сумата от 2300,00 лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за възнаграждение на вещо лице (300 лева) и за платено адвокатско възнаграждение (2000 лева).

Решение № 738 от 31.10.2024г. по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС не е влязло в законна сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата по чл.248,ал.1 от ГПК е допустима – същата е подадена от ищеца „СФК-ТРАК“ ООД град София, чрез пълномощник – адв. Дянко Цепов от САК, в едномесечен срок от получаване на преписа от постановеното Решение № 738 от 31.10.2024г. по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК, заплатените от ответника разноски (такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв), се заплащат от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от данните по делото, в случая производството по делото е приключило с Решение № 738 от 31.10.2024г. по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС, което е обжалвано и не е влязло в законна сила, с което предявеният от ищеца против ответниците „Цветивластранс“ ЕООД село Благоево и „Мактранс 2020“ ЕООД село Благоево иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е отхвърлен изцяло. В тази връзка, съдът приема и към настоящия момент, че претенцията за присъждане на сторените по делото разноски от ответника „Мактранс 2020“ ЕООД село Благоево, представляван от адв. Н. М. от ВТАК, в т.ч. за платено от него адвокатско възнаграждение, по реда на чл.78,ал.3 от ГПК, в пълния им размер е изцяло основателна. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.3 от ГПК, в процесния случай: ответникът „Мактранс 2020“ ЕООД, представляван от управителя В.К. е упълномощил редовно адвокат А. И. С. и адвокат Н. М. от ВТАК да осъществяват процесуалното му представителство и правната защита по гр. дело № 479/2023г. по описа на ГОРС, в т.ч. да подадат писмен отговор, да го представляват в съдебно заседание пред първата инстанция и др., като всеки от упълномощените адвокати е реализирал по отделно и в пълен обем процесуалното представителство на този ответник по настоящото дело. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 09.06.2023г. и от договора за правна защита и съдействие от 10.10.2023г., в същите е удостоверено, че ответникът „Мактранс 2020“ ЕООД е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. в брой при подписването на договора.

Съдът счита, че този размер на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение напълно съответства на минималния размер (1918,77 лв.), предвиден в чл.7,ал.6 във вр.

2 ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в които е визиран минимален размер на адвокатския хонорар от 1300 лв. плюс 9% за горницата над 1000 лв. за осъществяване на процесуалното представителство, защита и съдействие при интерес от 10000 лв. до 25000 лв., какъвто се явява и процесният случай при пазарна оценка на процесните имоти на обща стойност 16875,18 лв., съобразно удостовереното в оспорения от ищеца договор и в приетите писмени доказателства относно заплатената договорена продажна пазарна цена за тези имоти. В тази връзка, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че договореният между ответника и неговия пълномощник адвокатски хонорар напълно съответства на размера, предвиден в чл.7,ал.6 във вр. ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно, съдът взе предвид и факта, че в първоинстанционното производство са проведени пет съдебни заседания, по които ответникът „Мактранс 2020“ ЕООД е представляван надлежно от свой пълномощник, а според чл.7,ал.9 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при защита по дело с повече от две съдебни заседания се заплаща допълнително по 250 лв., за които също се дължи така предвиденото съдебно зседание.

Действително, в разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК е предвидена възможност, по искане на насрещната страна, съдът да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка, възражението за прекомерност е направено от ищцовата страна в предвидения в закона срок – до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което ищецът може да се позовава на прекомерност в искането си по чл.248 от ГПК.

Наред с това обаче, съобразно чл.36,ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа /ал.2/. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. (, обявен за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Такава е и трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, и др.). Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че в случая не са налице предпоставките, визирани в чл.78,ал.5 от ГПК, за намаляване на размера на дължимото в полза на упълномощения от ответника адвокат адвокатско възнаграждение в настоящото исково съдебно производство, тъй като същото е определено около минималния размер, в 3 съответствие с изискванията на чл.36,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.6 във вр. ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и тълкуването, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това, при предявяване на иска никой не е в състояние да предвиди как ще се развие съдебния спор, за да бъде съобразен точен размер на хонорара, като затова Наредбата е регламентирала някакви справедливи размери и граници (в този смисъл е Определение № 72/07.02.2018г. по в.ч.гр.дело № 40/2018г. по описа на ВТОС).

Наред с изложеното дотук, съдът намира за неоснователни и доводите на ищцовата страна, че делото се характеризира с по-ниска фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Обстоятелството, че цената на иска е 3543,83 лв., определена по реда на чл.71,ал.2 във вр. чл.69,ал.1,т.2,пр.1 от ГПК, не обуславя извод за ниска правна и фактическа сложност на делото, образувано по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД с претенция да се да обяви за недействителна спрямо ищеца "СФК-ТРАК" ООД, ЕИК 175356641, покупко продажбата, извършена на 03.09.2020г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 152, том 1, рег. № 1528, н.д. № 146 от 2020г. по описа на нотариус Елина Александрова с рег. № 776 на НК, с която "Цветивластранс" ЕООД е продало на „Мактранс 2020" ЕООД следните недвижими имоти, намиращи се в село Благоево, общ.

Стражица, обл. Велико Търново, а именно: 1. УПИ VI-229 по плана на с. Благоево, общ.

Стражица, с площ от 1330 кв.м., при граници: улица, УПИ I-230, УПИ VII-229, УПИ V-228 и УПИ II-231 в кв. 52, ведно с всички подобрения и приращения в имота; 2. УПИ VII-229 в кв.

52 по плана на с. Благоево, общ. Стражица, с площ от 1910 кв.м., при граници: улица, УПИ I230, УПИ VIII-за озеленяване, УПИ VI-229 и УПИ II-231 в кв.52, ведно с всички подобрения и приращения в имота; 3. УПИ I-230 пo плана на с. Благоево, общ. Стражица, с площ от 1650 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от две страни улици, УПИ VII-229, УПИ VI-229 и УПИ II-231 в кв.52, ведно с всички подобрения и приращения в имота, с неуредени регулационни отношения към улица, с пазарна стойност на сделката – 16875,18 лв., тъй като делото е разгледано по правилата на исковото съдебно производство, при събиране и преценка на множество писмени доказателства в проведените пет съдебни заседания, обсъждане на множество доводи и възражения в подкрепа и против твърденията на всяка една от страните относно основателността на исковата претенция.

Не на последно място, данните по делото сочат, че именно ищецът с поведението си е дал повод на ответника „Мактранс 2020“ ЕООД да потърси защита и съдействие, чрез депозиране на писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК и организиране на своето процесуално представителство и защита в процеса. Поради това, съдът намира, че ищцовото дружество следва да понесе санкцията по чл.78,ал.3 от ГПК, като заплати на ответника „Мактранс 2020“ ЕООД направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице – 300 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение - 2000 лв., общо 2300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло.

4

Неоснователността на искането за намаляването на дължимото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение произтича и от поведението и процесуалната активност на ищеца, който освен, че е станал причина за образуване и водене на съдебното производство, твърди и излага подробни доводи, че определеното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуалното представителство от ответника в размер от 2000 лв. е прекомерно в конкретния случай и му се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, то сам претендира по делото всички сторени разноски, в т.ч. платеното от него адвокатско възнаграждение размер от 2400 лв. за осъществяване на процесуалното му представителство и защита по настоящото дело, противно на собствените му твърдения за несправедливост и незаконосъобразност на адвокатски хонорар в по-нисък размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Основен аргумент е, че молителят не би могъл основателно да твърди, че съобразяването с минималните размери в Наредба № 1/2004г. в случая не преследва легитимните цели на тази нормативна уредба, ако той сам се е съобразил именно със същите размери. Това е именно критерия за проверката за съответствие с легитимните цели на нормативната уредба, която дължи съда съобразно приетото по приложението на чл.78,ал.5 ГПК в Решение по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 по преюдициални запитвания на Софийски районен съд.