Решение № 599 от 04.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Стара Загора, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530105845 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал. 1 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че Р. П. Р. била ползвател на лек автомобил с марка „****“, *************, рама № ************* и двигател № *************, обем на двигателя: 1199 куб. см, година на производство 2019 г., цвят: черен, с peг. № *************.

Видно от свидетелство за регистрация № ************* от ************* г., част I, автомобилът бил собственост на „Алианц Лизинг България“ АД, с Булстат 175200915, а правото на ползване било предоставено на Р.Р., която се явявала и лизингополучател по сключен Договор за лизинг. В полза на ползвателката на автомобила било съставено и пълномощно от лизингодателя, с който на Р.Р. била предоставена възможността да управлява автомобила на територията на Република България и чужбина с изключение на изрично посочени в пълномощното държави.

На 14.05.2019 г. ползвателката на автомобила била сключила застрахователен договор за застраховка „Пълно каско“ във формата на застрахователна полица № *************, според която ответникът ЗАД „Алианц България“ застраховал автомобил с марка „****“, *************, рама № ************* и двигател № *************, обем на двигателя: 1199 1 куб. см, година на производство 2019 г., цвят: черен.

В полицата също ясно било вписано, че собственик на автомобила бил „Алианц Лизинг България“ АД, а застраховащ бил лизингополучателят Р. П.

Р.. Срокът на договора бил от 15.05.2019 г. до 15.05.2025 г., включително, разделен на шест равни периода. Третият период бил от 15.05.2021 г. до 14.05.2022 г., за който период автомобилът е бил застрахован за обща застрахователна сума в размер на 13817 лв. с полица за отделния застрахователен период № *************.

Следвало да се отбележи, че териториалния обхват на застраховка „Пълно каско“ била Европа и азиатската част на Турция.

В т.2 от Условия по застрахователния договор било записано, че при изплащане на едно или няколко обезщетения в рамките на едногодишен период след изтичането му застрахователната сума за следващия едногодишен период автоматично се възстановявала до размера, посочен в застрахователния договор. В т.3 на условията било посочено, че в случай на дозастраховане, застрахователната сума се възстановявала до размера, уговорен за съответния едногодишен период.

Според т.7 на условията претенциите за обезщетяване за частични щети на увреденото имущество щели да се уреждат чрез възстановяване на същото в доверен сервиз на застрахователя, освен ако не било уговорено друго.

Към договора били уговорени специални условия, според които полицата била с разширено териториално покритие за Европа и азиатската част на Турция. При настъпване на застрахователно събитие извън територията на България застрахованият бил длъжен да уведоми ЗАД „Алианц България“, както и да го регистрира, чрез местните компетентни органи. При настъпило застрахователно събитие извън територията на страната застрахованият извършвал провизорен ремонт, на територията на държавата, където било настъпило събитието и цялостен в Република България.

Към застрахователния договор – полица били приложени общите правила на ЗАД „Алианц България“.

Към застрахователната полица бил приложен и добавък № *************, от който се установявало, че от ************* г. регистрационният номер на автомобила от ************* бил станал вече 2

*************.

До 14.11.2021 г. Р.Р. била имала три щети по автомобила, за които винаги била уведомявала застрахователя.

За последната трета щета (увреждане по предна и задна лява врата) била завела претенция спрямо застрахователя, образувана като щета ************* на ************* „****“ ***.

На 14.07.2021 г. Р. била получила от е – мейл [email protected] от страна на застрахователя, с който й е било указано, че увреждането по предната врата и това по задната трябвало да бъдат отделени в две отделни щети. Посочили били в този мейл, че всяко събитие следвало да се завежда в отделна щета.

Ползвателката на автомобила се съгласила тези увреждания да бъдат разделени в две щети, макар уврежданията по предната и задна лява врата да били настъпили от едно застрахователно събитие.

Така на практика вместо към 14.07.2021 г. Р. да била имала три щети, от които последната по време щета да е била засегнала два елемента от колата (предна и задна лява врата), пред застрахователя била имала образувани вече четири щети.

Във връзка с горните обстоятелства и фактът, че за автомобила вече било имало образувани четири щети, Р.Р. е била посъветвана от застрахователя да извърши и „дозастраховане“ на автомобила си.

Р.Р. била дозастраховала лекия автомобил, за което от уведомление за дължими суми № 6000149074/08.11.2021 г., било видно, че била заплатена сумата от 89,07 лв. за дозастраховане на лек автомобил с регистрационен номер *************.

На 14.11.2021 г. колата на Р. била в град ******, ******, използвана от нейната дъщеря П. Б.. Автомобилът бил паркиран на 150 м. от входа на жилищната кооперация, в която живее. При излизане от входа, минавайки покрай колата, П. Б., заедно с приятеля й К. Ж. забелязали, че малкото предно стъкло до пасажерското място било счупено. На седалката имало стъкла и документите в колата били разхвърлени. За случилото се веднага били сигнализирани компетентните органи в гр. ******. Съставен бил протокол № ************* от Централно полицейско управление ******. В протокола било посочено, че било осъществено злодеяние, чрез счупване на стъкло, при което били откраднати различни предмети от колата.

3

За това застрахователно събитие ползвателката на автомобила била образувала към застрахователя щета № ************* по застраховка „Каско“ на автомобил „****“ ***, с ДКН ************* по застрахователна полица № *************, която била действала за този застрахователен период.

Междувременно и бил извършен и ремонт на колата, изразяващ се в подмяна на счупеното предно малко стъкло, за което била представена снимка по делото, която е била предоставена и на застрахователя при образуването на щетата. Ремонтът бил извършен в сервиз на „****“, а за него е била заплатена сумата от 214,52 евро. Като платец бил посочен приятелят на дъщерята на застрахованата г-н К. Ж..

Във връзка с образуваната щета на 29.11.2021 г. застрахователят бил изпратил писмо Р.Р. и до лизингодателя „Алианц Лизинг България“ ЕАД, с което ги уведомил, че за дружеството застраховател не било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по тази щета.

Мотивите им били, че за всеки отделен застрахователен период застрахователят обезщетявал до 4 застрахователни събития, които били установени въз основа на уведомление (декларация). Застрахователят твърдял, че към момента на претенцията Р. вече била достигнала този лимит, тъй като, вече били регистрирани 4 (четири) щети с номера: *************, *************, ************* и *************.

Въз основа на гореизложените факти, за Р.Р. възниква правният интерес да търси репарация на заплатените от нея 214,52 евро или 419,70 лв. по фиксинга на евро/лев при 1,95583 лв. за едно евро, с които да й бъде възстановявано счупеното малко стъкло на предна дясна врата на автомобил с марка „****“, *************, рама № *************, двигател № ************* и регистрационен номер *************.

На 08.11.2021 г. автомобилът бил дозастрахован, за което била заплатила премия в размер на 89,07 лв.

Според т.3 от условия по застрахователен договор в случай на дозастраховане, застрахователната сума се възстановявала до размера, уговорен за съответния едногодишен период. Аналогична уредба била дадена и в т.77.2 от общите условия.

Следователно, със заплащането на сумата от 89,07 лв. за дозастраховане 4 застрахователната сума се била възстановила до размера, уговорен за съответния едногодишен период, който в настоящия случай бил 13 817 лв.

В настоящия случай към 14.11.2021 г. (датата на застрахователното събитие) било имало валидно сключен договор за застраховка „Пълно каско“ със ЗАД „Алианц България“, която полица била с разширено териториално покритие и обхващала застрахователни събития, настъпили на територията на Европа, какъвто бил и казусът. Към датата на застрахователното събитие е било извършено и дозастраховане, в този смисъл неправилно застрахователят бил отказал да изплати на Р.Р. сторените от нея разходи, поради покрити вече четири щети. За пълнота на изложението се отбелязва, че четвъртата щета на практика е била образувана след изкуственото разделяне на щета *************, която е била породена от едно застрахователно събитие.

Ноторно известно било, че едно застрахователно събитие можело да доведе до повече от една щета на автомобила. В този ред на мисли, неправилно застрахователят бил разделил на две щета *************, която се била състояла в увреждане на предна и задна лява врата на автомобила, „поради различното естество на увреждането“.

Независимо от това, след достигане до лимита от 4 застрахователни събития, Р.Р. била дозастраховала автомобила си, като по този начин била възстановила размера на уговорената застрахователна стойност на автомобила по полицата. Това се било случило преди настъпване на процесната щета, поради което за Р.Р. била възникнала гарантираната от застрахователния договор възможност да получи обезщетение на извършени от нея разходи по отстраняване на щети, причинени от застрахователно събитие.

Искането до съда е да постанови решение, с което, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, да осъди ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, п.к. 1407, ул.

Сребърна № 16, чрез Андрей Бойков Александров и Павлин Деков Петков – управители да заплати на Р. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*************, сумата от 419,70 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за настъпила имуществена вреда, изразяваща се в счупен преден десен прозорец, причинена в резултат на реализирано застрахователно събитие от 14.11.2021 5 г. по Застрахователна полица № ************* на лек автомобил с марка „****“, *************, рама № ************* и двигател № *************, обем на двигателя: 1199 куб. см, година на производство 2019 г., цвят: черен и регистрационен номер *************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. На осн. чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени сумите: IBAN: ************* BIC: ************* Банка: *************, с титуляр на банковата сметка: адв. Д.К. Д..

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни по следни съображения:

В представените към исковата молба застрахователен договор и застрахователна полица било посочено, че собственик и застраховащ вещта била „Алианц Лизинг България“ АД – гр. София, ЕИК: 175200915, а лизингополучател – ищцата.

В конкретния случай, с оглед липсата на представен договор за лизинг с цел преценка дали лизингът е бил финансов или оперативен, застрахован и застраховащ се явявал лизингодателя, който бил страна по застрахователното правоотношение и собственик на лизинговата вещ, която била предоставена за временно и възмездно ползване на лизингополучателя. Липсвало надлежно упълномощаване на лизингополучателя от лизингодателя да упражнява правата му в съда. Представеното към исковата молба пълномощно с краен срок на действие до 19.05.2020 г. не касаело процесния период от една страна, от друга било само и единствено за управление на МПС.

Не било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно каско – валутна клауза“ с лизингова полица № *************. С нея върху застрахователя се прехвърлял риска от увреждане на застрахованото имущество при определени между страните събития. Застрахователният договор бил подписан при действието на общи и специални условия. Съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 от КЗ представените общи условия били неразделна част от договора за имуществена застраховка „пълно каско“ между страните. Не се спорило, че ищцата била запозната с общите условия, получила е екземпляр от тях и ги 6 приема (чл, 348, ал. 1 от КЗ). В общите условия ясно и недвусмислено били посочени кои рискове били покрити, кои рискове били изключени и при какви условия се изплащало застрахователно обезщетение, какви били правата и задълженията на страните по договора. На основание чл. 348, ал. 1 от КЗ следвало да се приеме, че общите условия били станали част от договорното.