Разпореждане № 63564 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63564 гр. София, 29.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110171590 по описа за 2023 година

Заявлението следва се отхвърля в следните части:

2. Сумата от 179.46лв., претендирана като начислени неустойки, е формирана, както следва: По договор с партиден номер М6392890 за услуга фиксиран интернет 101001871485 е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 17.97лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 4.97лв. за период на забава 15.03.2021г. 06.12.2023г. По договор с партиден номер М6392890 за услуга фиксиран интернет 101001871485 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 5.84лв.

Дължимата мораторна лихва е в размер на 1.62лв. за период на забава 15.03.2021г. 06.12.2023г. По договор с партиден номер М6392890 за услуга телевизия 201001871486 е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 26.42лв. за период на забава 29.04.2021г. - 06.12.2023г. По договор с партиден номер М6392890 за услуга телевизия 201001871486 е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 42.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 11.62лв. за период на забава 15.03.2021г.

- 06.12.2023г. По договор с партиден номер М6392890 за услуга телевизия 201001871486 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 13.65лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 3.78лв. за период на забава 15.03.2021г. - 06.12.2023г. Стандартна месечна такса за пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия 23.99лв. Отстъпка от цената на стандартна месечна абонаментна такса 3.60лв. 3. Претендираните неустойки в общ размер на 179.46лв. са начислени за прекратяване на рамков договор № 505642849.

Договорът е прекратен на 14.03.2021г. Потребителят е уведомен с текстово съобщение.

1

Крайната дата на договора е 23.09.2021г.

Аргументите на съда са следните:

На първо място следва да се посочи, че не са изпълнени указанията на съда в пълното като за претендираните неустойките не са посочени за какво неизпълнение се претендират, как се определят като размер, на какво основание се начисляват.

На второ място съдът намира клаузата на чл. 54.12 от ОУ за неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен със кумулативни санкции без да бъде предупреден за тях, което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационто право очевидно нямаше да бъде прието,ако имаше индивидуално договаряне.По изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна. Неравнопрваните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.

В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл клаузата от договора за продажба на изплащане предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две последователни вноски от общо 24 е неравноправна и също не следва да се прилага.

С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не 2 се дължат.

На трето място автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата страна/. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства "А1 Б." ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за 3 неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.

Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството.

Размерът на всяка неустойка не е установен в заявлението, което препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна претенция.

Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

По отношение на неустойката – за дадена отстъпка от цената на услугата /абонамента/ и за дадена отстъпка от цената на услуги и устройство, в случаите, когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, уговорени в приложенията към договора. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо как са наименувани, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по – горе се налага извод и за неравноправност и на тези клаузи за неустойки по смисъла на чл. 143, т.

5 и т. 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. /. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля 4 безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, безспорно приложима в случая. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.