Определение № 415 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900148 по описа за 2024 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Х. Г. Л. с ЕГН **********, адрес: с. Р., ул. „Г. А.“ №**, община П., чрез адвокат П. М. Г., личен номер на адвокат **********, вписана в АК П. със съдебен адрес: гр. П., ул. “И. В. № *, ет.*, офис *, чрез адвокат П. М. Г. ПРОТИВ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, *** А ,

ЕИК/ПИК 121130788, представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д., Валентин Валентинов Илиев и Владислав В.ев Милев.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

На 18.08.2023г. около 16:35 часа в с. Главница, община Пазарджик, на кръстовището образувано от ул. „Първа“ (главната улица в селото) и ул.

„Девета“ при управление на товарен автомобил с рег. № ****, марка „Дачия“, модел „Сендеро“, рама № ****, водачът, Ж. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д. Т.“ № ***, предприел маневра завой на ляво и не пропуснал преминаването на ищеца, който управлявал собственото си МПС- мотоциклет, марка Ямаха модел „МБК ХЦ 300“, с рег. № ***** в следствие на което настъпило ПТП.

Ищецът твърди, че при удара загубил за кратко съзнание.

Здравословното му състояние било изключително тежко и затова се наложила хоспитализация в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. П.. Установени били следните 1 травми: ***************. Следоперативно бил преведен в КАИЛ на същото лечебно заведение за интензивно лечение и мониторинг, като бил поставен продължително време на механична вентилация. На 08.09.2023г. отново бил опериран, като е извършена релапаротомия по спешност, по повод коагулирал коагулум на черния дроб и кръв в коремната кухина.

На 02.10.2023 г. бил изведен от състоянието на медикаментозна кома и когато се събудил не знаел кой е, къде се намирал, как се казвал, нито успял да разпознае близките си. Твърди, че нямал спомен за случилото се ПТП и все още не помнел всички детайли.

На 16.10.2023 г. бил изписан от Втора клиника по хирургия, за да бъде хоспитализиран на 17.10.2023 г. в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при същото лечебно заведение за провеждане на раздвижване и възстановителни процедури на опорно- двигателния апарат.

На 24.10.2023 г. отново постъпил по спешност във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ П., поради развил се флегмон в седалищната област от залежаването, като отново претърпял операция.

Едва на 01.11.2023 г. бил изписан от лечебното заведение за домашно лечение.

Ищецът твърди, че в резултат на претърпяното ПТП, описано по -горе, получил следните телесни повреди на здравето му: Контузия на главата със закрита черепно-мозъчна травма (контузия на мозъка и субарахноидния кръвоизлив), причинили загуба на съзнанието и разстройство на здравето, временно опасно за живота; Контузия на гръдния кош със счупени десни ребра от II-ро до VIII – мо, която контузия трайно затруднила за около 2 месеца и половина от дата на ПТП, движението на снагата му; Контузия на гръдния кош с контузия на белия дроб с травматичен десностранен хемопневмоторакс, временно опасна за живота му; Контузия на корема с контузия на десен бъбрек с лацерация и субкапсулен хематом, със субкапсулен хематом на черния дроб и с десностранен ретроперитонеален хематом, временно опасна за живота му; Счупване на крилото на дясната илиачна кост, което причинило трайно затрудняване, за около 3 месеца от датата на травмата, движението на десния долен крайник; Получил и кръвонасядания, охлузвания и подкожен емфизем.

По време на домашното лечение продължил да изпитва изключително 2 силни болки в главата, в гръдния кош, движенията на тялото и на крайниците му били силно ограничени и болезнени. Това наложило неговата съпруга да полага всички грижи за храненето, обличането и ***. Излизането му навън, на двора на къщата, ставало единствено с нейна помощ. Загубил съня си, станал тревожен и раздразнителен. Преустановил социалните си контакти. Не ходел на работа и му липсвал обичайният начин на живот, който водел преди инцидента.

В следствие на ПТП ищецът претърпял през месец април 2024 г. операция от херния, а на 02.07.2024г бил приет в неврологично отделение – интензивен сектор на „МБАЛ Пазарджик“ АД, за лечение на световъртеж, от който страдал още при изписването му от УМБАЛ „Свети Георги“- П..

Твърди и че към настоящия момент продължавал да има амнезия за времето около събитието, както и за минали моменти, дори и с положителни емоции, в неговия живот. Продължавал да изпитва главоболие и световъртеж.

Преди настъпването на ПТП работел като *******, но на 11.08.2024 г. бил освободен от работа.

Описаните до тук неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания ищецът оценява на 300 000 лева.

Твърди още, че е претърпял и имуществени вреди изразяващи се в следното: имуществена щета в размер на 2000лв., изразяващи се в счупен ляв светло отразител на багажна кутия, ожулена лява страна на мотоциклета; имуществена щета в размер на 2500 лева за рехабилитация, включваща активна и пасивна кинезитерапия от специалист, който го посещавал и продължавал да посещава дома му за извършване на рехабилитация два пъти седмично.

Твърди се, че е подадено писмено искане за предявяване на застрахователна претенция за претърпени от ищеца щети в резултат на ПТП с вх. № 12755/ 29.12.2023г. на ЗК „Лев Инс“ АД София, по която била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7994 от 29.112.2023г., но в срока установен в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ застрахователя не се е произнесъл, което обуславяло и правният му интерес.

Заявен е следният петитум:

Да се осъди Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК/ПИК 121130788, да заплати на ищеца сумата от 300 000 лева, представляваща 3 обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на получените и описани по- горе увреждания на здравето му, ведно със законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 20 682, 58лв. /двадесет хиляди шестостин осемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, считано от 30.03.2024г. /дата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заявената от мен претенция/ до дата на депозиране на исковата молба в съда 26.09.2024г., ведно със законната от дата на депозирана на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата, както и общо сумата от 4500 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени щети, от които 2000лв. за счупен ляв светлоотразител и 2500лв. имуществена щета за лечение рехабилитация, ведно със законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 310,24 ст. /триста и десет лева и двадесет и четири стотинки/, считано от 30.03.2024г. /дата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заявената от мен претенция/ до дата на депозиране на исковата молба в съда 26.09.2024г., ведно със законната от дата на депозирана на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.

Претендира и за направените в настоящия процес разноски.

Сочат се писмени доказателства. Направени са доказателствени искания, вкл. и е поискано да му се даде възможност да сочи други такива след отговора на ответника.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, чрез пълномощника на дружеството адв. В. Д. от ПАК, в който се оспорва основателността, както и размера на претенциите, освен обстоятелството, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Дачия Сандеро с peг. № ******** със срок на договора 28.09.2023 г. 27.09.2024.

По допустимостта на предявените искове се подържа, че същите са недопустими поради наличието на престъпни обстоятелства, каквито са твърденията на ищеца в исковата молба, които се установяват единствено в изрично предвидените хипотези на чл. 124. ал. 5 от ГПK, които хипотези не се сочат от ищеца, пито се представят доказателства за наличието им.

По същество се възразява за наличие на причинна връзка между процесното ПТП и причинените травми на ищеца, както и изложените 4 твърдения за начина на причиняването им, тежестта и времето на претендираните неимуществени вреди.

Оспорва се и изложените в исковата молба твърдения относно механизма на катастрофата, като в тази връзка се подържа, че вина за настъпването на ПТП-то има ищецът, който се е движил с превишена и несъобразена скорост за процесния пътен участък. По тази причина, въпреки че е имал възможност за това, той не е намалил скоростта си на движение при възникване на опасност и не е спрял преди мястото на пресичане на траекториите на двете МПС-та. Така, ищецът се е поставил сам в невъзможност да предотврати процесната катастрофа.

При условията на евентуалност, ако се установи, че е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. Дачия Сандеро, застрахователя възразява, че и ищеца е съпричинил настъпването на ПТП.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен и несъобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се и претенцията на Л. за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди.

По доказателствата становището е следното:

Оспорват се отразените обстоятелства в Протокол за ПТП с пострадали лица № 12668/ 21.08.2023 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, защото те не са възприети лично от съответното длъжностно лице и не се ползват с материална доказателствена сила.

Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства и ще се ползва от тях.

Направени са доказателствени искания за събиране на гласни доказателства за установяване механизма на процесното ПТП, както и допускането на СМЕ и САТЕ, но след разпита на свидетелите за формулиране на конкретните въпроси, както и с оглед прилагане на материалите от ДП.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която същият оспорва изцяло обстоятелствата и всички възражения, направени с писмения отговор, които твърди да са неоснователни.

Допълва фактическите твърдения относно механизма на ПТП-то, като подробно се описва същият, както и се подържа, че причината за настъпване 5 на ПТП е на водача на лекия автомобил, който не е възприел като потенциална опасност за ПТП движещия се мотоциклет или изобщо не го е възприел и не реагирал своевременно за да спре движението на автомобила. Реакциите му били забавени и същият опитал да спре, едва след удара. В този смисъл се уточнява, че противоправното поведение на водача се изразявало в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като предприемайки маневра „завой на ляво“ за навлизане в друг път, е създал опасност за участниците в движението, без да съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение, и в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е нарушил общото изискване да не поставя в опасност живота и здравето на хората. Ето защо твърди, че изцяло вината за настъпване на ПТП-то е на водачът на лекия автомобил – Ж. К. М., както и не е налице съпричиняване от негова страна.

Подържа в условията на евентуалност, че ако се установи, че е карал с превишена скорост над разрешената за пътния участък, то да се приеме, че с оглед зоната на удара и скоростта на лекия автомобил „Дачия Сандеро“, както и липсата на реакция от страна на водача, ударът е бил неизбежен и резултатът за уврежданията на здравето му биха били същите, доколкото той е управлявал мотоциклет, който е с различна маса от тази на лекия автомобил.

Така, размерът на съпричиняване от негова страна следва да бъде определен на 5 % .

Подържа всички останали наведени факти и обстоятелства обуславящи претенцията му на неимуществени и имуществени вреди причинени му при процесното ПТП.

По направеното искане по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на настоящето производство до приключване на ДП № 659/2023 РУ Пазарджик, становището му е, че не са налице визираните предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото същите биха били, ако посочените престъпни обстоятелства биха повлияли пряко на изхода на делото пред съответния граждански съд, т. е. да са елементи фактическия състав обуславящ пораждане на спорното право и да подлежат на установяване само в наказателно производство, а в гражданския спор да е недопустимо.