Определение № 111 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002902103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Т. С. Г. и Л. Т. Г. срещу решение № 72 от 02.07.2025г. по в.т.д.№ 63/2025г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по субективно съединените искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявени срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, за заплащане на обезщетения за претърпени от всяка една неимуществени вреди от телесни увреждания при пътно произшествие от 07.04.2023г., причинени от застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Фиат Пунто“, рег. № ОВ 3494 ВР, Георги Георгиев Аврамов. Предмет на касационната жалба на Т. Г. е въззивното решение в частта за потвърждаване на решението на ОС Ловеч по т.д.№ 50/2023г. за отхвърляне на иска й за разликата над 120 000лв. до претендираните 150 000лв. Предмет на жалбата на ищцата Л. Г. е решението за частична отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на иска на тази ищца за сумата над 10 500лв. до присъдените от окръжния съд 16 800лв. Решението за уважаването на иска на Т. Г. до размер на 120 000лв. е влязло в сила. Влязло е в сила и решението за отхвърляне на иска на Л. Г. над сумата 16 800лв. до първоначално претендираните 50 000лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в частта по иска на Т. Г. е неправилно като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, а 1 решението по иска на другата ищцата има същия порок, както и е неправилно при приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Посочва се, че определеният от съда размер от 120 000лв. за обезщетяване на вредите на първата ищца е занижен и не държи сметка за множеството сериозни \увреждания – черепно мозъчна травма с увреждане на стволови мозъчни структури и шийната гръбначно мозъчна травма, протекла с обездвижване на всички крайници и обезчуствяване на тялото, с нарушена механика на дишането като и двете увреди са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, а процесът на възстановяване не е приключил.

Акцентирано е и на наличие на допълнителен риск от засягане на бъбречната функция, но тези съществени са спора обстоятелства, както и продължителността на търпените значителни болки, страната счита, че не са отчетени в обжалвания акт.

По отношение на уврежданията на Л. Г. – счупване на десето ребро в ляво и контузия на дясното коляно, се твърди, че не е отчетен 30 дневният период на възстановяване с постелен режим, който според обжалващата страна е продължителен; не са съобразени и последиците върху психиката й – наличие на посттравматично стресово разстройство.

Независимо от позоваване в касационната жалба на допуснато по иска на Л. Г. нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД (без изложени конкретни доводи), преценката и проверката на касационната инстанция на основанието за намаляване на обезщетението поради съпричиняване и неговия размер, е изключена, тъй като тази ищца не е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционния акт, съответно ответникът не е обжалвал решението на ОС по отношение приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Степента, с която е намалено обезщетението на втората ищца, не е променена от втората инстанция.

Петитумът на касационната жалба е искане за отмяна на решението за отхвърляне на исковете в обжалваните части и уважаването им.

В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска осъществяване на факултативния касационен контрол по въпросите:

1/Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?;

2

2/Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

3/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип?

4/Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение, да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?

5/Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?

6/Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?

7/Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен ак, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Искането за допускане на обжалването по всички въпроси е обвързано с допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968г. и цитирани актове по чл.290 ГПК.

П о „формулираните въпроси“ се поддържа и основанието за осъществяване на касационен контрол очевидна неправилност „по изложените в жалбата съображения и с оглед цитираната съдебна практика по сходни случаи“.

Писмен отговор от ответното застрахователно дружество не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

3

Първоинстанционният съд е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата Т. Г., е в размер на 120 000лв. като е отрекъл наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 51,ал.2 ЗЗД по въведеното възражение за нарушение от нейна страна като водач на лек автомобил „Хюндай“ на разпоредбата на чл.137а ЗДвП. По отношение увредите на втората ищца за справедливо е преценено обезщетение от 24 000лв., което е намалено с 30% в приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД поради пътуване на предната дясна седалка на управлявания от Т. Г. лек автомобил без поставен обезопасителен колан.

Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба, подадена от Т. Г. в частта за отхвърлянето на иска й за разликата до претендирания размер от 150 000лв. и с въззивна жалба на ответното застрахователно дружество срещу решението за уважаване на иска на Л. Г. за сумата над 10 500лв. до 16 800лв. с твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и присъждане на завишено по размер обезщетение.

По жалбата на Т. Г. въззивният състав е обсъдил заключението на съдебномедицинската експертиза за уврежданията й в причинна връзка с процесното пътно произшествие: 35 годишната ищца е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се с дифузна травма на главния мозък и постконтузионен централен инсипиден /безвкусен/ диабет в резултат на травматично увреждане на невроендокринната функция на хипоталамуса с понижена до липсваща секреция на антидиуретичния хормон вазопресин; Причинена й е и шийна гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се с контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък. Черепномозъчната травма е с данни за увреждане на стволови мозъчни структури, с нарушена ендокринна функция, а шийната гръбначно-мозъчна травма е протекла с временно обездвижване на четирите крайника, с обезчувствяване на тялото и нарушена механика на дишането. По своите медико-биологични признаци двете травматични увреждания са тежки, придружени с интензивни болки и страдания, като съчетанието на високата шийна травма с контузия и оток на гръбначния мозък и на черепно-мозъчната травма с ангажиране на стволови структури и нарушение на невроендокринната функция на хипоталамуса, са създали реална опасност за живота на пострадалата непосредствено след пътното произшествие.

Претърпяла е продължителен процес на лечение - след инцидента е била приета в реанимация за интензивно лечение и наблюдение, поставена е в медицинска кома за 2 дни, интубирана е и е подложена на изкуствена белодробна вентилация, поставен е бил и уретрален катетър. На 09.04.2023г. е изведена от медицинската кома, екстубирана е, отстранен е катетърът. На 10.04.2023г е била съзнание, контактна, адекватна, започнала е да приема храна и течности през устата, на 11.04.2023г. се е увеличил обемът на движения в 4-те крайника, вертикализирана е. На 12.04.2023г. състоянието й се е подобрило, започнала е да става и да се движи свободно, но с оплаквания за изтръпвания по ходилата и с персистиране на полиуричният синдром.

Изписана е на 13.04.2023г. в добро общо състояние без оплаквания. През м. май 2023г. е проведено болнично лечение във връзка с поставена диагноза 4

„Системен дефицит на антидиуретичен хормон, признак на постконтузионен синдром, засягащ невроендокринната секреция на хипоталамуса“. В периода от 09.08.2023г. до 15.08.2023г. отново е била на лечение с окончателна диагноза „Радикулопатия, шийна област“. Носила е шийна яка до края на 2023г. За целия период са й били извършени множество прегледи от различни специалисти – невролог по повод оплаквания от болки, слабост и изтръпване на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, болки и силно ограничена шийна подвижност във всички посоки при навеждане и ротация; ендокринолог по повод на безвкусния диабет; психиатър. Приемала е системно множество медикаменти, вкл. обезболяващи и противовъзпалителни. В периода от 22.03.2024г. – 26.03.2024г. отново е проведено болнично лечение по диагнозата

„Световъртеж с централен произход“.

Вещите лица са установили, че причинените от пътното произшествие травматичните увреждания на Т. Г. са били свързани с продължителен период на търпене на болки и страдания - интензивни през първите 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. При извършения й за нуждите на експертизата преглед на 11.04.2024г. лекарите са установили, че тя е в добро общо състояние, но с оглед тежестта на травмите, изминалият 12месечен период от ПТП до датата на прегледа е сравнително кратък за постигане на възстановяване и процесът все още не е приключил. Г. продължава да има оплаквания от пристъпно главоболие, залитане, нестабилна походка, нарушение в съня, болки в шийната област и изтръпване на ръцете и е идентифициран остатъчен церебрастенен посттравматичен синдром – световъртеж от централен произход. Вещите лица са констатирали във връзка с шийно-раменния радикулит, че двигателната и рефлексната функции са запазени, няма травматични и/или патологични промени на прешлените, но има болезнени движения в шийната област и нарушена повърхностна сетивност, налагащо системно ползване на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства, както и провеждане на рехабилитация. Вещото лице - ендокринолог е разяснило, че безвкусният диабет при ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП - с претърпените черепно-мозъчна и висока шийна травми, с клиничната картина на обилно уриноотделяне, последвано от силна жажда и обилно поемане на течности и заболяването налага перманентно лечение с антидиуретичен хормон или негови аналози за цял живот.

Въззивната инстанция е мотивирала, че именно заболяването безвкусен диабет, пряка последица от причинените на ищцата травматични увреждания, е най-сериозният вредоносен за нея резултат, който като здравословен проблем и свързаните с него последици, ще съпътства целия й живот и съответно има най-голяма тежест за определяне размера на дължимо обезщетение, а особено сериозна последица от развитото заболяване е обстоятелството, че ищцата не усеща вкуса на приеманата храна и е принудена да посещава много често тоалетната поради физиологичната нужда да уринира. Анализирано е, че инцидентът е засегнал физическата активност на пострадалата, възможността й да извършва дейности от ежедневния живот, да се грижи за децата си, да полага труд. При житейската ситуация, в която е попаднала, като обяснимо и логично е преценено от решаващия състав 5 описаното от свидетелите състояние на изнервеност, повишена раздразнителност, тревожност, дистанцираност, вглъбеност в проблема, социално дистанциране и установеното от заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза смесено тревожно-депресивно разстройство, с данни за лека психологична личностова промяна и актуална клинична картина на травматична криза с характерните емоционални преживявания, довели до нарушение на нейното обичайно личностово и социално функциониране. Обсъдено е, че към датата на експертизата 29.01.2024г. тя се е обръщала двукратно към психиатър и е провеждала медикаментозно лечение под негово наблюдение, продължаващо и към датата на експертизата, а вещите лица не могат да се ангажират с точна прогноза относно периода на пълното възстановяване.