Решение № 811 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Борис Д. Илиев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500680 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с депозирана от ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД ЕИК 000694286 против Решение №3717 от 11.11..2022г. на ПРС, постановено по гр.д.

№1679/2022г., двадесет и втори гр.с., в частта с която се признава за установено, че А. Й.

Л., ЕГН ********** и Е. Ю. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. *** не дължат на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на по 1026.25 лева всеки от общо вземане в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди от техния наследодател Й. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа на ПдРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 1310/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, поради погасяването им по давност. .В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна А. Й. Л., ЕГН ********** и Е. Ю. Л., ЕГН ********** оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, по 1 съображения изложени в отговора. Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Съдът е сезиран и с частна жалба депозирана от А. Й. Л., ЕГН ********** и Е. Ю.

Л., ЕГН ********** против Определение №88/04.01.2023г. постановено по гр.д.

№1679/2022г., двадесет и втори гр.с, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на Решение №3717 от 11.11..2022г. на ПРС, в частта за разноските. Навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт, по съображения изложени в частната жалба.Иска се от въззивния съд, да отмени обжалвания акт като вместо това да постанови друг, с който да измени присъдените разноски, като осъди ответника да заплати на ищците сумата от 960лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а на ответното дружество да присъди разноски в размер на 205лв, представляващи разноски в производството.

В срок е постъпил отговор от ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД ЕИК 000694286 със становище за неоснователност на частната жалба. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, обжалвания акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, в обжалваната част единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл.439 ГПК, предявен от А. Й. Л. и Е. Ю. Л. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на по 1026.25 лева всеки от общо вземане в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди от техния наследодател Й. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 1310/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов.

В исковата молба се твърди, че А. Й. Л. и Е. Ю. Л. са наследници на Й. А. Л., починал на ***г., срещу който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа на ПРС за сумата в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до окончателното плащане. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2

1310/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов. Твърди се, че сумата по изпълнителния лист е погасена по давност и не се дължи. Всеки един от ищците е титуляр на задължението до една втора от целия му размер, в качеството им на наследници при равни права на задълженото лице.

Ответникът Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 оспорва предявените искове.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като приел, че по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия, поради което на 22.05.2016 г. същото е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, като самата точка предвижда действие за минал период, поради което съдът е приел, че считано от 21.05.2014 г., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу длъжника, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 22.05.2019 г. Дори обаче да се приеме, че т. 10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се прилага за отминал период и спряната давност започва да тече от постановяване на посоченото ТР на 26.06.2015 г., а не от последното предприето изпълнително действие, първоинстанционният съд е посочил, че и в този случай вземанията са погасени по давност – на 22.05.2020 г. Дори и да се приеме, че в случая не е приложимо цитираното ТР, то от прекратяване на изпълнителното производство, считано от 11.10.2016 г., започва да тече нова давност за процесното вземане, която безпрепятствено е изтекла на 12.10.2021 г. След прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия, съдът е приел, че се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността, във връзка с което извършените след 11.10.2016 г. изпълнителни действия по изпълнителното дело са без правно значение и не могат до доведат до прекъсване на давността.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ищеца, настоящ жалбоподател, който навежда оплаквания, че перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е без правно значение за давността и предприетите след настъпването на перемпцията изпълнителни действия водят до прекъсване на давността.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по 3 следните съображения:

Установено е, че срещу Й. А. Л. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа на ПРС за сумата в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1310/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов. Няма спор по делото, че ищците са наследници по закон на Й. А. Л., починал през 2020г, като последните са конституирани като длъжници по висящото изпълнително производство.

Безспорно се установява от данните по изпълнителното производство, че последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника е извършено на 21.05.2014г., когато е наложен запор върху собствения на длъжника лек автомобил марка „Волво“. Няма спор по отношение на обстоятелството, че в периода от 21.05.2014г. до 11.10.2016г . по отношение на длъжника не са били искани и предприемани изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – дали предприетите след настъпването на перемпцията изпълнителни действия водят до прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно обаче т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК., нова погасителна давност започва да тече, от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, с оглед на което и позовавайки се на т.10, ищецът твърди, че за такова изпълнително действие следва да бъде прието извършеното такова на 11.10.2016г, когато по искане на взискателят е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Щром“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира наведения довод за неоснователен по следните съображения: В конкретният случай, преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правни последици, поради което настоящият съдебен състав приема, че тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателно постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците, като в противен случай би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.. В този смисъл е и изложеното в Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, четвърто гр.о., с което е прието, че извършената в т.10 на ТР отмяна на ППВС №3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР решение се прилага от тази дата – 26.06.2015г.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че с образуване на изпълнителното

4 производство е прекъсната давността, като докато е траел изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането до прекратяване на изпълнителното производство на 21.05.2016г., на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на наследодателя на ищците, в качеството му на длъжник, погасителна давност не тече.

Петгодишният срок на погасителната давност за вземането ще е започне да тече от момента на прекратяването на делото по силата на закона – от дата 21.05.2016г., като последващите подадени молби за предприемане на изпълнителни действия нямат правно действие, доколкото са депозирани респ. предприети по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело.

Що се касае за давността, след дата 26.06.2015 г., съгласно т. 10 от същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.