Решение № 14015 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14015 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110100643 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ............. срещу Ч. К. Х. и Н. К. Х..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 55, находящ се в гр. ...............

Твърди, че за процесния имот се дължат, както следва: сумата 2 968, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 480, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023 г., с у м а т а 58, 21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 11, 28 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г., които се дължат от ответниците в условията на разделност, както следва:

Ч. К. Х. – 1/2 и Н. К. Х. – 1/2 и за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2023 г. по 1 ч.гр.д. № 39875/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. К. Х., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К. Х., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.07.2023 г. заявителят ............. е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Ч. К. Х. и Н. К. Х. за следните суми: сумата 2 968, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 480, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023 г., сумата 58, 21 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 11, 28 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г., в условията на разделност, както следва: Ч. К. Х. – 1/2 и Н. К. Х. – 1/2.

С разпореждане от 28.07.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 70, 36 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен 2 документ – разпечатка на извлечение от информационната система на Столична община относно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от 23.03.1998 г. от .............. за процесния имот. В писмо на Столична община от 05.07.2024 г. е посочено, че посочената данъчна декларация е подадена от ...............

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район „Слатина“, .............. е починала на 24.08.2009 г., като е оставила наследници по закон: ............... Х.а – дъщеря, починала на 05.04.2014 г., Ч. К. Х. – син и Н.

К. Х. – син.

Със заявление-декларация от 25.01.2016 г. Ч. К. Х. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума.

По делото е представен протокол от проведено на 24.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............., на което те са взели решение да се сключи договор с ............., за индивидуално разпределение на топлинната енергия. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за аб. № 343771 – ...............

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............. – възложител и ............. – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Безспорно е между страните, че за исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от ............. на стойност исковата сума.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

3

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото обективиран на хартиен носител електронен документ – разпечатка на извлечение от информационната система на Столична община относно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от 23.03.1998 г. от .............. за процесния имот, преценен в съвкупност с писмото на Столична община от 05.07.2024 г., в което се сочи, че декларация по чл.14 ЗМДТ от 23.03.1998 г. е подадена от .............., както и списък на етажните собственици към протокола от проведеното ОС на ЕС, в т.ч. - .............. за имот с аб. № аб. № 343771, съдът намира, че по делото се установява, че собствеността на процесния имот е придобита от ...............

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район „Слатина“, .............. е починала на 24.08.2009 г., като е оставила наследници по закон: ............... Х.а – дъщеря, починала на 05.04.2014 г., Ч. К. Х. – син и Н.

К. Х. – син.

С оглед изложеното, ответниците имат качеството съсобственици на процесния имот, от което произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна 4 енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ответниците и топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Този извод не се променя от обстоятелството, че заявление-декларация за откриване на партида за имота е подал Ч. К. Х., на първо място – доколкото качеството клиенти на топлинна енергия произтича от качеството на ответниците на съсобственици, и на следващо – доколкото на стр.2 от заявлението-декларация заявителят сочи, че Н. К. Х. е съгласен партидата да бъде открита на негово име, но такова съгласие, което да изхожда от самия Н.

К. Х., не се установява по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая безспорно е между страните, че за исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от ..............

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.