Решение № 4162 от 30.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. Варна, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110102871 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ж. Т. Р., ЕГН ***, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № ***, служебен адрес: ***, тел: ***, email: ***. Com срещу „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н. Х.-С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 21.02.2020г. между Ж. Т. Р., ЕГН *** и „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н. Х.-С. се сключва Договор за потребителски кредит № 202002210156060070. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя Ж. Р. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, а кредитополучателя Ж. Р. се задължава да върне предоставената сума в срок до 22.02.2021г., при годишна лихва в размер на 40,39 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%.

Общата дължима сума, която Ж. Р. следва да върне е в размер на 1 848 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/, от които 1 500 лв. главница и 348 лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 22.02.2020г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до 23.02.2021г., съгласно чл.4, ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3, то съгласно чл.б, ал. 1 1 от Договора, Ж. Р. дължи на Кредитора „Н." ООД неустойка в размер на 1200 лв.

Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., всяка погасителна вноска е в размер на 154 лв. /сто петдесет и четири лева/, включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 22.03.2020г., а последната под номер 12 с падеж 22.02.2021г.. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска е както следва:

1.на 22.03.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 103,52 лв. главница и 50,48 лв. лихва;

2.на 22.04.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 107 лв. главница и 47 лв. лихва;

3.на 22.05.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 110,60 лв. главница и 43,40 лв. лихва;

4.на 22.06.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 114,32 лв. главница и 39,68 лв. лихва;

5.на 22.07.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 118,17 лв. главница и 35,83 лв. лихва;

6.на 22.08.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 122,15 лв. главница и 31,85 лв. лихва;

7.на 22.09.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 126,26 лв. главница и 27,74 лв. лихва;

8.на 22.10.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 130,51 лв. главница и 23,49 лв. лихва;

9.на 22.11.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 134,90 лв. главница и 19,10 лв. лихва;

10.на 22.12.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 139,44 лв. главница и 14,56 лв. лихва;

11.на 22.01.2021г. - вноска в размер на 154 лв., от които 144,13 лв. главница и 9,87 лв. лихва;

12.на 22.02.2021г. - вноска в размер на 154 лв., от които 149 лв. главница и 5 лв. лихва;

В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от 22.02.2020г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително 2 несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, до колкото на Ж. Р. е вменено задължение да представи банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до 23.02.2021г., като в противен случай дължи неустойка в размер на 1 200 лв.

Счита, че по отношение на сключения между Ж. Т. Р. и „Н." ООД, Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В чл.6, ал. 1 от Договора е посочено, че при непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 1 200 лв. В ал.2 се посочва, че неустойката се начислява на месец, като в ал.3 се уточнява, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал.4 е предвидено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, като тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита.

В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ предвижда задължение за Ж. Р. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1 /2009 г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още 3 едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение -непредставена гаранция, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това считаме, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. е нищожна.

От друга страна в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.